Свържете се с нас

Новини от Областта

Честваме 130 години от Съединението на България

Published

on

Според историците 1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и

отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия

и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България:

“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област.

Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”.

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.

На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението. След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Източник: БТА

Свят

Кметът Живко Тодоров беше гост на тържественото начало на академичната година в Тракийския университет

Published

on

Зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова също беше гост на тържествената церемония

Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова присъстваха на тържественото откриване на академичната 2026/2027 година в Тракийския университет. Церемонията се проведе на откритата сцена на Университетския форум в Студентски град и събра студенти, преподаватели, представители на академичното ръководство и официални гости.

Особено вълнуващ беше денят за първокурсниците, които за първи път прекрачиха прага на Тракийския университет и станаха част от неговата академична общност.

Ректорът проф. Мирослав Карабалиев приветства новоприетите студенти с „Добре дошли“ и постави акцент върху общността, която стои зад постиженията на висшето училище. По думите му университетът не се определя единствено от сградите, аудиториите, лабораториите и техниката, а преди всичко от преподавателите, студентите, изследователите и служителите, обединени от стремежа към знания и развитие.

„Университетът е преди всичко общност от хора, общност от преподаватели и студенти, изследователи и служители, обединени от стремежа към развитие и знания“, подчерта проф. Карабалиев. Той насърчи първокурсниците да бъдат активни и любопитни, да задават въпроси и да търсят повече от задължителното, защото доброто университетско образование е резултат от съвместните усилия на преподаватели и студенти.

Ректорът отправи послание и към преподавателите, като подчерта, че всяка следваща академична година трябва да бъде крачка напред в развитието на университета. „Нека си пожелаем една ползотворна година с нови научни резултати, с нови идеи и ново знание, което успешно да предаваме на нашите студенти“, каза проф. Карабалиев. Към младите хора той отправи и един важен съвет – добрият резултат рядко идва без усилие.

Сред официалните гости бяха главният секретар на Министерството на образованието и науката и член на Съвета на настоятелите на Тракийския университет Йовко Йовчев, областният управител на област Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов, народните представители Елена Нонева и Радослав Рибарски, общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, ректорът на Тракийския университет в периода 2015–2019 г. проф. Иван Въшин, директорът на РУО – Стара Загора Милена Йолдова, зам.-председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Мирослав Първанов и директорът на Държавна опера – Стара Загора Владимир Бошнаков.

На церемонията присъстваха ректорското ръководство, деканите на факултетите и ръководителите на основните структурни звена на Тракийския университет.

Днес в Тракийския университет се обучават над 9 хил. български и близо 1000 чуждестранни студенти от 57 държави. Над 600 преподаватели осъществяват обучението в 44 бакалавърски, 83 магистърски и 90 докторски програми.

Празничната програма продължи с концерт на Deep Zone Project, който постави музикалния финал на първия ден от новата академична година.

Автор: Ивелина Димитрова

Продължете с четенето

Свят

„Богородична стъпка 2026“ започва с празничен концерт пред Община Стара Загора

Published

on

Официалното откриване на националния събор е на 29 август (събота) от 11.30 ч. на Първа сцена

На 29 и 30 август 2026 г. с. Старозагорски бани ще се превърне в пъстра сцена на българския фолклор, традиции и народно творчество. Курортът ще посрещне участници и гости от близо и далеч за Двадесетото юбилейно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“.

Празничното настроение започва още днес от 19.30 ч. на сцената пред Община Стара Загора. В концертната програма ще участват танцова група „Талисман“ от Тараклия, Република Молдова, танцов клуб „Тракия фолк“ от Одрин, Република Турция, и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора.

Община Стара Загора кани всички жители и гости на града да станат част от празника и да споделят емоцията на „Богородична стъпка 2026“.

Продължете с четенето

Свят

До 11 септември продължава приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“

Published

on

Целта на конкурса е да подпомага и популяризира поетичното творчество на автори над 18-годишна възраст

Приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ продължава до 11 септември 2026 г.

Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Дружеството на писателите – Стара Загора, Фондация „Космос – Димитър Брацов“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Той се провежда ежегодно с подкрепата на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“ и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“. В състава на журито са включени утвърдени имена от съвременния литературен живот. Медийни партньори на конкурса са списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Условия за участие:

Конкурсът е анонимен и е на свободна тема.

Право на участие имат автори, навършили 18 години, с творби, които не са публикувани под каквато и да е форма към крайната дата за кандидатстване.

Всеки участник може да изпрати до три поетични произведения на електронен адрес: n-liliev@abv.bg, в срок до 11 септември 2026 г.

Имейлът трябва да бъде със заглавие: „За конкурса „Николай Лилиев“ – 2026“ и да съдържа два прикачени файла:

  • файл с конкурсните стихотворения;
  • файл с личните данни на участника – три имена, дата на раждане, пощенски адрес и телефон за контакт, както и декларация за авторство.

Предоставените лични данни ще бъдат използвани единствено за целите на конкурса, за идентифициране и награждаване на отличените участници.

В конкурса не могат да участват:

  • членове на конкурсното жури;
  • организатори на конкурса;
  • носители на първа награда от предходни издания.

Отчитането на резултатите ще бъде на 1 октомври – Деня на българската поезия. Церемонията по награждаването е част от „Есенни литературни дни – Стара Загора 2026“.

С изпращането на творбите си авторите дават съгласие имената и произведенията им да бъдат публикувани в социалните мрежи, печатни и електронни медии, както и в други публикации, свързани с конкурса.

Награди:

Първа награда – Награда на кмета на Община Стара Загора.

Втора награда – Награда на Фондация „Космос – Димитър Брацов“.

Трета награда – Награда на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“.

По преценка на журито могат да бъдат присъдени и поощрителни награди от Дружеството на писателите – Стара Загора и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“.

Всички лауреати в конкурса получават почетна грамота.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com