Свържете се с нас

Новини от Областта

Честваме 106 години независима България

Published

on

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост.

Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековното робство.

Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта.

Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.

Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии.

По повод на 106-ата годишнина от обявяването на независимостта на България днес министър-председателят Георги Близнашки ще посети Велико Търново, съобщиха от правителствената информационна служба. В 16.00 часа премиерът ще се срещне с кмета на града Даниел Панов в сградата на общината. В 19.30 часа министър-председателят проф. Близнашки ще произнесе слово по време на тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен I“ по случай празника. В тържествените прояви за Деня на независимостта в старопрестолния град ще се включи и министъра на отбраната Велизар Шаламанов.

Ново атрактивно шоу в небето над Царевец ще бъде показано за първи път в Деня на независимостта – 22 септември. Спектакълът, който ще съчетава светлинни и лазерни ефекти, е част от празничната програма по повод 106-годишнината от обявяването на българската независимост. 6-минутното шоу ще бъде излъчено веднага след тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен I”.

Автор на спектакъла е британецът Анди Фокнър, съобщи „Дарик“. Неговата фирма е един от техническите изпълнители на 3D мапинг шоуто, показвано при паметника на Асеневци и Държавната художествена галерия за празника на Велико Търново.

Шоуто за 22 септември е стъпка към изграждането на грандиозния спектакъл „Между боговете и хората”. Царевец ще бъде основната сцена, но спектакълът ще може да се наблюдава от различни точки на града. Не можем да променяме „Звук и светлина” със съвременни средства, защото е обвързано с авторски права, но по този начин ще го надградим”, обясни зам.-кметът Ганчо Карабаджаков.

Спектакълът „Между боговете и хората” беше един от проектите, с които Велико Търново се бори за титлата „Европейска столица на културата”. Въпреки че не успя да спечели състезането, общинската администрация е категорична, че ще реализира шоуто.

Свят

Кметът Живко Тодоров беше гост на тържественото начало на академичната година в Тракийския университет

Published

on

Зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова също беше гост на тържествената церемония

Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова присъстваха на тържественото откриване на академичната 2026/2027 година в Тракийския университет. Церемонията се проведе на откритата сцена на Университетския форум в Студентски град и събра студенти, преподаватели, представители на академичното ръководство и официални гости.

Особено вълнуващ беше денят за първокурсниците, които за първи път прекрачиха прага на Тракийския университет и станаха част от неговата академична общност.

Ректорът проф. Мирослав Карабалиев приветства новоприетите студенти с „Добре дошли“ и постави акцент върху общността, която стои зад постиженията на висшето училище. По думите му университетът не се определя единствено от сградите, аудиториите, лабораториите и техниката, а преди всичко от преподавателите, студентите, изследователите и служителите, обединени от стремежа към знания и развитие.

„Университетът е преди всичко общност от хора, общност от преподаватели и студенти, изследователи и служители, обединени от стремежа към развитие и знания“, подчерта проф. Карабалиев. Той насърчи първокурсниците да бъдат активни и любопитни, да задават въпроси и да търсят повече от задължителното, защото доброто университетско образование е резултат от съвместните усилия на преподаватели и студенти.

Ректорът отправи послание и към преподавателите, като подчерта, че всяка следваща академична година трябва да бъде крачка напред в развитието на университета. „Нека си пожелаем една ползотворна година с нови научни резултати, с нови идеи и ново знание, което успешно да предаваме на нашите студенти“, каза проф. Карабалиев. Към младите хора той отправи и един важен съвет – добрият резултат рядко идва без усилие.

Сред официалните гости бяха главният секретар на Министерството на образованието и науката и член на Съвета на настоятелите на Тракийския университет Йовко Йовчев, областният управител на област Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов, народните представители Елена Нонева и Радослав Рибарски, общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, ректорът на Тракийския университет в периода 2015–2019 г. проф. Иван Въшин, директорът на РУО – Стара Загора Милена Йолдова, зам.-председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Мирослав Първанов и директорът на Държавна опера – Стара Загора Владимир Бошнаков.

На церемонията присъстваха ректорското ръководство, деканите на факултетите и ръководителите на основните структурни звена на Тракийския университет.

Днес в Тракийския университет се обучават над 9 хил. български и близо 1000 чуждестранни студенти от 57 държави. Над 600 преподаватели осъществяват обучението в 44 бакалавърски, 83 магистърски и 90 докторски програми.

Празничната програма продължи с концерт на Deep Zone Project, който постави музикалния финал на първия ден от новата академична година.

Автор: Ивелина Димитрова

Продължете с четенето

Свят

„Богородична стъпка 2026“ започва с празничен концерт пред Община Стара Загора

Published

on

Официалното откриване на националния събор е на 29 август (събота) от 11.30 ч. на Първа сцена

На 29 и 30 август 2026 г. с. Старозагорски бани ще се превърне в пъстра сцена на българския фолклор, традиции и народно творчество. Курортът ще посрещне участници и гости от близо и далеч за Двадесетото юбилейно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“.

Празничното настроение започва още днес от 19.30 ч. на сцената пред Община Стара Загора. В концертната програма ще участват танцова група „Талисман“ от Тараклия, Република Молдова, танцов клуб „Тракия фолк“ от Одрин, Република Турция, и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора.

Община Стара Загора кани всички жители и гости на града да станат част от празника и да споделят емоцията на „Богородична стъпка 2026“.

Продължете с четенето

Свят

До 11 септември продължава приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“

Published

on

Целта на конкурса е да подпомага и популяризира поетичното творчество на автори над 18-годишна възраст

Приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ продължава до 11 септември 2026 г.

Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Дружеството на писателите – Стара Загора, Фондация „Космос – Димитър Брацов“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Той се провежда ежегодно с подкрепата на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“ и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“. В състава на журито са включени утвърдени имена от съвременния литературен живот. Медийни партньори на конкурса са списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Условия за участие:

Конкурсът е анонимен и е на свободна тема.

Право на участие имат автори, навършили 18 години, с творби, които не са публикувани под каквато и да е форма към крайната дата за кандидатстване.

Всеки участник може да изпрати до три поетични произведения на електронен адрес: n-liliev@abv.bg, в срок до 11 септември 2026 г.

Имейлът трябва да бъде със заглавие: „За конкурса „Николай Лилиев“ – 2026“ и да съдържа два прикачени файла:

  • файл с конкурсните стихотворения;
  • файл с личните данни на участника – три имена, дата на раждане, пощенски адрес и телефон за контакт, както и декларация за авторство.

Предоставените лични данни ще бъдат използвани единствено за целите на конкурса, за идентифициране и награждаване на отличените участници.

В конкурса не могат да участват:

  • членове на конкурсното жури;
  • организатори на конкурса;
  • носители на първа награда от предходни издания.

Отчитането на резултатите ще бъде на 1 октомври – Деня на българската поезия. Церемонията по награждаването е част от „Есенни литературни дни – Стара Загора 2026“.

С изпращането на творбите си авторите дават съгласие имената и произведенията им да бъдат публикувани в социалните мрежи, печатни и електронни медии, както и в други публикации, свързани с конкурса.

Награди:

Първа награда – Награда на кмета на Община Стара Загора.

Втора награда – Награда на Фондация „Космос – Димитър Брацов“.

Трета награда – Награда на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“.

По преценка на журито могат да бъдат присъдени и поощрителни награди от Дружеството на писателите – Стара Загора и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“.

Всички лауреати в конкурса получават почетна грамота.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com