На този ден църквата почита паметта на свещеномъчениците Ефрем, Василий, Евгений, Елпидий, Агатодор, Етерий и Капитон. Тяхната съдба е свързана с град Херсон, чийто жители били все още езичници и юдеи, а християните – подлагани на жестоки гонения и нечовешки изтезания. Това не попречило на светите мъже да отдатат всичките си сили и знания, за да проповядват словото Христово. Заради непоколебимата вяра в Иисус, светците били благословени с чудотворството да възкресяват мъртвите, да надмогват страданията, да се борят с природните стихии. Ръкоположени в различно време за епископи на Херсон, със своите поучения и проповеди, те карали неверниците да се отричат от идолите и да вярват в истинския Бог. Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.
Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот обръщали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за доброто и ползата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл. Макар заточениците–християни чрез своите поучения да са обърнали мнозина към истинния Бог, мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, често пъти лишени от епископи и свещеници, могли само тайно да се събират на молитва. Но в първите векове на Църквата християнската любов възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревност към закона Господен и с любов към ближните, християните с готовност посрещали страданията за вярата и дори смъртта. Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие. Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова.
Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч. Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрестанно молел Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра. Преданието говори, че след някое време синът на един от най-знатните жители на Херсон умрял. Родителите го погребали и, изпълнени с неутешима скръб, постоянно плачели на гроба на момъка. Веднъж нощем бащата и майката на починалия в едно и също време видели чуден сън. Умрелия техен син им се явил и казал: „Защо плачете и скърбите за моята смърт? Защо се молите на нашите богове? Те не могат да ме възкресят, понеже не съществуват. Ако искате да ме видите жив, идете при оня чужденец, когото оскърбихте и изгонихте, и го помолете да се помоли той за мене на своя Бог; и сами повярвайте в същия Бог, Когото той изповядва; защото Той е истински, имащ власт над живи и мъртви.
Той може да ме възкреси.“ Като се събудили, родителите си разказали един на друг чудния сън. След това заедно с всички роднини и домашни те отишли да намерят изгонения епископ. Когато го намерили в пещерата, те паднали пред нозете му, молейки го да възкреси сина им. Но епископът отговорил: – Как мога аз, грешен човек, да възкреся мъртъв? Само Бог може да направи това. Повярвайте в Него и молете Му се! – Ако син ни възкръсне, ние ще направим всичко, каквото заповядаш – казвали родителите на умрелия момък. Василий отишъл с тях на гроба: отвалили камъка и епископът влязъл в пещерата, където лежал покойникът.
Той се помолил над него и като осветил вода, поръсил умрелия, призовавайки името на Св. Троица, както се казва при тайнството Кръщение, и веднага момъкът оживял и започнал да слави Бога.
Всички присъстващи паднали пред нозете на епископа, прославяйки небесния Бог. Св. епископ Василий с почести бил доведен в града и множество жители повярвали и се кръстили. Оттогава християнската вяра започнала бързо да се разпространява в града и околностите. Но ожесточените езичници и юдеи, като видели успеха на омразното тям учение, решили да погубят светия епископ. Те нощно време нападнали дома му, хванали го, вързали го, влачили го по улиците и най-после го били до смърт с камъни и тояги. Тялото му те захвърлили извън града, за да бъде изядено от зверове. Но зверовете не се докосвали до него.
Чудна светлина сияела над него през нощите. Най-после християните взели нощно време тялото на мъченика и го погребали. Скоро подир това един от учениците на св. Василий се отправил в Хелеспонтската страна и срещнал там трима от епископите, които по-рано били излезли от Йерусалим с Ефрем и Василий. Той им разказал за участта, постигнала светите изповедници–страдалци. Епископите благодарили на Бога, Който удостоил техните другари да пострадат и умрат за християнската вяра и без да се боят от опасност, решили да заминат за Херсон, за да продължат просвещението на езичниците в християнската вяра. Това свето дело им било по-скъпо от живота. Тия трима епископи – Евгений, Елпидий и Агатодор скоро пристигнали в Херсон. Християните ги приели с радост, но евреите и езичниците се опълчили срещу тях и след известно време ги убили. Минали няколко години. В царуването на император Константин йерусалимският патриарх отново пратил в Херсон епископ, на име Евтерий. Той бил враждебно посрещнат от враговете на християнската вяра, но императорът покровителствал християните.
Етерий мирно ръководел своето паство, разпространявал словото Божие и давал чрез своя живот пример на християнски добродетели. Но на връщане от Цариград, където той се бил отправил да благодари на царя за покровителството, той заболял и умрял, оплакван от всички християни, които го обичали като баща. След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога, Когото той изповядва, и че епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим. Тогава всички, поразени от чудото, извикали: „Един е Бог, Богът на християните, великият и силният! Той пази рабите Си невредими сред огъня!“ Мнозина се кръстили и християнската вяра започнала да се разпространява по целия Таврически полуостров. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.
