Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме – ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмето (тур. dönme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава „обърнати“, т.е. „ренегати“. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си „скрити юдеи“. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.

Отвъд мълчанието:

Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи – по заповед на евреина Дизраели – турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)

Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.
Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени (по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Отбраната е съставена от опълченски дружини – около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.

Грижи на старозагорчани за ранените през време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

„С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни  и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.

Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков – ето какво казва той:

„Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите. 

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.

Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях  – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).“

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

Бенямин Дизраели лорд Бийкънсфийлд

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
…
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

– ИВАН ВАЗОВ

В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България, депутат в учредителното Първо Велико Народно Събрание в Търново в 1879г.), който е масон от 33 степен в същата ложа (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

Стара Загора.
Жив град с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град с темели,
в кости забити.

Източник: Будител.бг