На 18 май от 19:30 ч., в рамките на „Европейска нощ на музеите“, на 4-то експозиционно ниво в Регионалния исторически музей в Стара Загора ще бъде открита изложба „Накитите през хилядолетията“. Изложбата представя над 600 експоната от фондовете „Праистория“, „Антична археология“, „Средновековна археология“, „Ет

На 18 май от 19:30 ч., в рамките на „Европейска нощ на музеите“, на 4-то експозиционно ниво в Регионалния исторически музей в Стара Загора ще бъде открита изложба „Накитите през хилядолетията“. Изложбата представя над 600 експоната от фондовете „Праистория“, „Антична археология“, „Средновековна археология“, „Етнография“ и „Най-нова история“, някои от които посетителите ще видят за първи път.

Праисторическите хора през новокаменната и каменно-медната епоха (VI-V хил. пр. Хр.) изработват пръстени, гривни, огърлици, висулки от мрамор, кост, черупки на миди, скъпоценни и полускъпоценни камъни, злато, които не им служат за украшение, а са белези на престиж и социален статус на техните притежатели.

В тракийското и римското общество модата и естетичните норми налагат изобилие на носените украшения, които вече са предмети както с утилитарно, така и с естетическо предназначение. Накитите от скъпоценни метали заемат важно място в живота на знатното римско общество, а златните пръстени, гривни, торкви, амулети са най-характерните белези на социално положение и превъзходство.

В приложно-декоративното изкуство на средновековната българската държава художественото златарство е на едно от челните места, като сред златарските произведения с най-голяма популярност се ползват накитите. Те могат да се разделят на три основни вида: накити за украса на главата (обеци и техните разновидности, т. нар. наушници, диадеми и ленти, игли за коса и други); накити за украса на други части от тялото (огърлици, торкви, пандантиви /висулки/ и кръстове енколпиони, гривни и пръстени) и накити за украса на облеклото (апликации за колан, токи и копчета).

През XIX и началото на XX в. накитите не се използват само като украса, подчертавайки богатството и красотата на жената, а се носят и със защитна цел. Накитите за глава, за шията и гърдите, за ръцете, за кръста имат сакрална функция. Те, както и носиите, показват възрастта, семейното положение, материалното състояние на човека.

Новото и най-новото време налага унифицираност и при накитите. Злато почти не се носи, изключение са обеци и пръстен, подарени за абитуриентския бал, сватбени халки или подарък по традиция от свекърва към снаха. На почит са масовите едри гердани, висящи обеци, метални гривни или гривни с естествени камъни. Много популярни са и обеците с клипс.

нография“ и „Най-нова история“, някои от които посетителите ще видят за първи път.

Праисторическите хора през новокаменната и каменно-медната епоха (VI-V хил. пр. Хр.) изработват пръстени, гривни, огърлици, висулки от мрамор, кост, черупки на миди, скъпоценни и полускъпоценни камъни, злато, които не им служат за украшение, а са белези на престиж и социален статус на техните притежатели.

В тракийското и римското общество модата и естетичните норми налагат изобилие на носените украшения, които вече са предмети както с утилитарно, така и с естетическо предназначение. Накитите от скъпоценни метали заемат важно място в живота на знатното римско общество, а златните пръстени, гривни, торкви, амулети са най-характерните белези на социално положение и превъзходство.

В приложно-декоративното изкуство на средновековната българската държава художественото златарство е на едно от челните места, като сред златарските произведения с най-голяма популярност се ползват накитите. Те могат да се разделят на три основни вида: накити за украса на главата (обеци и техните разновидности, т. нар. наушници, диадеми и ленти, игли за коса и други); накити за украса на други части от тялото (огърлици, торкви, пандантиви /висулки/ и кръстове енколпиони, гривни и пръстени) и накити за украса на облеклото (апликации за колан, токи и копчета).

През XIX и началото на XX в. накитите не се използват само като украса, подчертавайки богатството и красотата на жената, а се носят и със защитна цел. Накитите за глава, за шията и гърдите, за ръцете, за кръста имат сакрална функция. Те, както и носиите, показват възрастта, семейното положение, материалното състояние на човека.

Новото и най-новото време налага унифицираност и при накитите. Злато почти не се носи, изключение са обеци и пръстен, подарени за абитуриентския бал, сватбени халки или подарък по традиция от свекърва към снаха. На почит са масовите едри гердани, висящи обеци, метални гривни или гривни с естествени камъни. Много популярни са и обеците с клипс.

Три дни Стара Загора ще е домакин на 18-тото издание на традиционния международен турнир по художествена гимнастика „Фея под липите“.

Гимнастички от 20 клуба в страната ще премерят уменията си заедно с гости от Франция, Италия и Израел. Очаква се турнирът да събере на едно място 670 грации и още 120 малки участници от старозагорските детски градини – ДГ 10 „Светлина“, ДГ 8 „Българче“ и ДГ 13 „Пролет“.

Събитието започва на 17 май /петък/ от 13:30 часа Спортна зала „Иван Вазов“ и ще приключи на 19 май /неделя/.

Турнирът се провежда ежегодно и е истински празник на младостта, грацията и финеса.

Организатори са СКХГ „ЕЛИТ“, Българската федерация по художествена гимнастика и Община Стара Загора.

Обмисля се проект за коледна украса, както е в другите европейски градове, информира Живко Тодоров.

„Работи се по широка програма на Община Стара Загора и в края на следващата година вече ще имаме наистина добре изградена централна градска част“, съобщи пред медиите вчера градоначалникът Живко Тодоров.

Той изброи съществените моменти в програмата: предстои ремонт на парк „Пети октомври“ – обществената поръчка е пусната преди 2 дни, парк „Алана“ също ще бъде ремонтиран, а конкурсът за пространството зад Универсалния магазин ще бъде обявен през юни. „Класирането се очаква наесен, тоест следващата година трябва да стартираме практически – там няма да има сгради и ще остане свободно обществено пространство“, даде подробности кметът Живко Тодоров.

Общината има проект за ремонт и на малкия парк под Държавна опера – Стара Загора, където ще се сложат ново осветление и пейки. „Като се оправят пространствата около Операта и зад Универсалния магазин, а също Градската градина и „Алана“, в края на следващата година центърът ще изглежда по съвсем различен начин“, обобщи кметът.

По негова преценка до края на 2024 г. трябва да е приключил мащабният ремонт на сградата на ДТ „Гео Милев“, предвидена е и сцена пред театъра. Има планове и за неугледното пространство между Художествената галерия и театъра, което практически не се използва към момента. „Там ще направим една арка, на която да пише „Парк „Пети октомври“, а пешеходна пътека ще свързва двата парка под Операта и „Пети октомври“. Улицата над Стария театър трябва да бъде леко разширена с 1 метър, защото там се създава проблем, когато се прави завой от театъра надясно, ще се постави и тротоар“, разкри още Живко Тодоров.

„Искаме да направим свързаност между всички тези пространства, които да бъдат организирани по доста по-различен начин, а това е задачата на зам.-кмета арх. Мартин Паскалев“, обобщи Живко Тодоров.

Има нагласа да се обяви проектиране на нова ритуална зала на Стара Загора, ситуирана в южната част на парк „Артилерийски“. „По този начин ще разтоварим малко центъра от още хора, предизвикващи допълнителен трафик. Така че в южната част, по-голата част, както й казват, защото в горната част ще има църква и игрища, ще проектираме и изградим ритуална зала. Там хората ще могат спокойно да си паркират, когато отидат като гости на сватба, особено сега като ремонтираме кв. „Казански“ ще има много площи, които ще бъдат оправени“, изтъкна още градоначалникът.

За атрактивни снимки на младоженците има достатъчно места в парк „Артилерийски“. До края на 2024 г. ще има готов проект на ритуалната зала.

Ще направим истински, хубав проект и за коледна украса на града ни, както е в другите европейски градове, увери още Живко Тодоров.