На 31 януари църкава тачи паметта на Светите безсребърници и чудотворци Кир и Иоан и на Света мъченица Атанасия и трите й дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия.
Светият Божий угодник Кир се родил и получил възпитанието си в Египетската страна, в основания от Александър македонски град Александрия. По своите познания той бил прочут лекар и изцерявал телесните болести напълно безплатно, а с боговдъхновените си слова и с примера на добродетелния си живот лекувал душевните недъзи на людете.
Посещавайки болните, той им предлагал не съветите на Гален или на Хипократ, а наставленията на светите апостоли и пророци за това, как да се съхранят от греховни недъзи, които са причина за телесните болести. Душевните болести са по-тежки недъзи в сравнение с всички болести на тялото; когато душата страда много от грехове, често се случва и тялото да заболее от лоша болест, допусната от Бога като наказание за греховете.
Като поучавал така болните, а също и като им проповядвал Божественото учение, свети Кир довел много езичници до познание на Истинния Бог и ги направил християни, като излекувал със своето изкуство и душите, и телата им.
В това време царувал нечестивият цар Диоклетиан, който повдигнал гонение срещу християните. Свети Кир бил обвинен пред началника на града в това, че е християнин и че наставлява мнозина в християнската вяра. Началникът наредил веднага да го задържат. Като узнал за това, свети Кир избягал от града, напуснал Египет и отишъл в Арабия.
Той сторил това не поради страх от мъчения или от смърт за Христа, но следвайки Христовите слова: „кога ви пъдят от един град, бягайте в друг“, от желание да продължи помощта си към ближните, а отчасти, желаейки да се подготви по-добре за страданията за своя Господ в монашеско звание. Поради това, щом пристигнал в Арабия, той приел монашеския ангелски образ.
Самото му пристигане в Арабия станало по особен Божий промисъл, за да може и там да доведе мнозина при Христа, да ги избави от греховното служение на идолите и да ги настави в пътя на спасението. Той оставил там и лекарското си изкуство, понеже получил от Бога дара на чудотворството и вече не с лекарства и треви, а с молитви и със слово изцерявал всякакви болести. Чрез тези негови чудотворства се прославяло името Христово и голямо множество идолопоклонници, като оставили заблудите си, се обърнали към Христа, Истинния Бог.
По това време в Едеса живеел свети Йоан – благочестив християнин, който имал почетно воинско звание. Когато започнало Диоклетиановото гонение срещу християните той оставил воинското си звание и славата на този свят, отечеството, дома, роднините и богатството си, като счел всичко това за суета и отишъл в Йерусалим, където, след като минало известно време, чул за Свети Кир и за извършваните от него чудеса, славата за които се разпространявала навсякъде. Той бил обзет от силно желание да види свети Кир и да заживее заедно с този велик Божий угодник. Йоан го намерил, привързал към него с цялата си душа и станал както очевидец на чудесата му, така и усърден подражател на добродетелния му живот.
По същото това време била хваната, за да бъде изтезавана заради Христа, една боголюбива жена, на име Атанасия, с трите й дъщери: Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, и била отведена в град Каноп, където живеел езическият жрец Касиан, а градоначалник бил Сириан.
Като чули за това, светите Кир и Йоан започнали да се опасяват да не би младите девици да отпаднат от Христа, от страх пред заплахите за мъчения, и поради съблазън от лъстиви обещания, още повече, че те били твърде млади: най-голямата – Теоктиста, била на петнадесет години, втората – Теодотия – на тринадесет, а най-малката – Евдоксия – на единадесет.
Свети Кир се съмнявал и в твърдостта на майка им Атанасия, опасявайки се да не би тя заради дъщерите си да склони към езическото нечестие. Затова той се отправил към този град, за да утвърди девойките и майка им в изповядването на Христовата вяра и да ги подготви за безстрашно и мъжествено понасяне на мъченията. Свети Кир бил последван и от свети Йоан, и двамата заедно се отправили към град Каноп. Като се явили при Атанасия и дъщерите й, намиращи се в затвора, те с обширни боговдъхновени слова ги утвърдили в любовта към Господа Иисуса Христа и ги убедили ревностно да предадат душите си за Него.
Веднага било донесено за това на градоначалника Сириан. Като чул за това, той заповядал веднага да заловят двамата мъже и да ги доведат при него. Светите Кир и Йоан били незабавно задържани и представени пред нечестивия съдия за разпит. Те били равнодушни както към предлаганите им облаги, така и към заплахите.
Тогава Сиан наредил да доведат девиците и майка им и пред тях започнал да измъчва по различни начини светите мъченици Кир и Йоан: бил ги с бичове, счупил костите им с дебели тояги, опалвал ги със свещи, а обгорените места поливал с оцет и посипвал със сол, след което ги обтривал с острите ръбове на власеница, а нозете им обливал с врящ катран. Но богомерзкият мъчител не постигнал успех в нищо: нито разколебал мъжеството на светите страдалци, нито уплашил девиците и майка им.
Тогава той наредил да развържат светиите и започнал да мъчи света Атанасия и дъщерите й. След дълги мъчения той се изпълнил с голям срам, тъй като немощният женски пол по нищо не се отличавал в мъжественото понасяне на страданията от непоколебимите и непреклонни духом свети мъже – Кир и Йоан. Те имали същата вяра и любов към Христа, претърпели за Него същите мъки, проявили, с Божията помощ, същото мъжество. Мъчителят наредил да отвържат светите мъченици от оръдията за мъчения и ги осъдил на посичане с меч..
След посичането им светите Кир и Йоан отново били подложени на разпит. Мъчителят се обърнал към тях с дълга реч, уж че проявявал грижа за здравето им, показвал им дарове, после им обещал нови мъчения и накрая ги заплашил със смърт. Когато видял, че напразно си губи времето одъли ги таха на смърт.Били обезглавени на същото място, където светите девици и майка им положили душите си за своя Господ. Това станало в 31 януари 311 г Тайни християни взели телата им и ги погребали с почит в отделни гробове в църквата „Свети апостол и евангелист Марк“: в единия гроб – светите мъченици Кир и Йоан, а в другия – света Атанасия и дъщерите й.
След много години свети патриарх Кирил Александрийски, по Божия заповед чрез ангел, пренесъл мощите на светите мъченици Кир и Йоан в едно селище, наричано Манутин.
