България подкрепя инициативата „Един пояс, един път“ и иска да заеме своето достойно място в нея като страна с потенциал за транспортен и логистичен хъб, възползвайки се от своето стратегическо разположение между Европа и Азия. Ние ще търсим синергия между тази инициатива, „16 плюс 1“ и платформата за свързаност между Европа и Китай. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, съобщиха от правителствената пресслужба.

България има потенциал за инвестиции в 5 приоритетни пътни проекта, 4 железопътни направления, 4 пристанищни терминала, 1 интермодален пристанищен терминал във Варна, 1 интермодален в Пловдив и 2 граждански летища. За всички тях страната ни за първи път отваря опциите за публично-частно партньорство и концесиониране. Тези възможности бяха представени в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Двамата са в състава на българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Събитието се провежда в периода 22 – 27 ноември 2015 г. в градовете Шанхай, Суджоу и Пекин в Китайска народна република.

Министър Ивайло Московски представи възможностите за инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура на страната ни. Акцент в презентацията бе поставен върху развитието на основни жп отсечки и процеса на концесиониране на отделни обекти. Инициативата се проведе по време на Пети търговски и икономически форум Китай и страните от ЦИЕ.

С добър потенциал за инвестиции в железопътната инфраструктура, министър Московски посочи четири железопътни направления. Това са възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе-Варна с дължина 227 км и индикативна стойност 383 млн. евро; модернизация на жп линия София-Перник-Радомир. Направлението е разделено на две трасета. Основното е София-Драгичево-Перник-Радомир с дължина 48.6 км, а обходното трасе е Волуяк-Разменна-Перник и е с дължина около 48.8 км, индикативната стойност е 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, трасето е еднопътно и не е електрифицирано, разделено е на два участъка – Радомир-Кюстендил, 54 км и Кюстендил-Гюешево, 34 км, а необходимите средства са в размер на 556 млн. евро; модернизация на жп Русе-Димитровград, част от TEN-T мрежата, свързваща Северна и Южна България, отсечката е изцяло електрифицирана, но има специфики относно максималната скорост, която могат да развиват пътническите и товарни влакове.

Министър Московски представи пред участниците във Форума транспортните инфраструктурни обекти, които Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подготвя за концесиониране. Министърът обърна специално внимание върху предстоящото възлагане на концесионни анализи на жп гара Варна. В плановете на МТИТС за отдаване на концесия са включени четири пристанищни терминала – Видин-център, Русе-изток, Русе-запад и Зимовник-гр. Русе. За гражданските летища в столицата и Пловдив предстои да бъдат приети концесионните анализи. Относно Интермодален терминал в Пловдив, министърът съобщи, че в кратки срокове ще стартира изготвянето на конецисионните анализи.

България, която е разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Африка си е поставила амбициозната задача да довърши своя магистрален пръстен. През септември тази година правителството одобри Стратегия за развитие на пътната инфраструктура и Средносрочната оперативна програма за изпълнението й до 2022 г. Тя предвижда изграждането на нови над 600 км магистрали, модернизация и ново строителство на републикански пътища. Това посочи пред китайски инвеститори министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

В момента правителството търси 1,5 млрд. евро за ключови пътища, които са връзка с европейските транспортни коридори през България. По думите й амбицията на правителството е с европейско финансиране да се довършат магистрала „Струма“ и отсечката от Ябланица до Велико Търново на автомагистрала „Хемус“.

За изграждане на добра транспортна свързаност в страната ни, България ще търси финансиране за новите магистрали: Хемус, София – Видин, София – Калотина, Русе – Велико Търново –Свиленград, Варна – Бургас и тунела под Шипка. Това са ключовите проекти, посочени в стратегията до 2022 г. Общо за привеждане на пътната инфраструктура в добро състояние ще са нужни над 10 млрд. евро. В сумата са включени и средствата за пътното поддържане, както и за новите програми за безопасност по пътищата. Република България, като останалата част от света, работи в среда на фискални ограничения. Ето защо необходимостта от оптимизиране на финансирането е от изключителна важност, посочи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Само преди две седмици правителството взе решение за въвеждане на тол система на територията на страната, посочи пред инвеститорите министър Павлова. За изграждането й ще се търси инвеститор. До шест месеца ще се подготви техническата документация, за да се обяви процедура за търсене на изпълнител и оператор на ТОЛ системата, която ще бъде изградена за всички републикански пътища. Така камионите и автобусите ще плащат на изминат километър, вместо да плащат такса за винетни стикери, които са за време, а не за изминато разстояние. Министър Павлова поясни, че публично-частно партньорство при ТОЛ системата означава, че този който печели конкурса ще инвестира в създаването й и ще бъде неин оператор. От печалбите ще му се изплаща изграждането на системата. Регионалният министър се надява, че въвеждането на ТОЛ системата и електронната винетка за колите може да стане през 2017 – 2018 г., тъй като предстои процедура за избор на инвеститор.

Министър Ивайло Московски посочи, че в годините отношенията между България и Китай в областта на транспорта, както и в сферата на информационните технологии и съобщенията са се развили изключително ползотворно.

Двустранните отношения между Република България Китайската народна република се основават на няколко документа:

-Спогодба между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за морски транспорт, подписана на 13 януари 2014 г., в сила от 4 май 2014 г.

-В областта на информационните технологии и съобщенията има подписано през 1998 г. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията; Споразумение между МТИТС и Министерството на индустрията и информационните технологии на Китайската народна република за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията, подписано в София на 24 юни 2011 г.

-Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на железопътния транспорт между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на железниците на Китайската народна република, подписан през 2010 г.