– Г-н Тодоров, как община Стара Загора помага да се развива по-добре бизнеса на нейна територия?
– Правим го по няколко начина. Но най-напред, като общината осигурява инвестиции, които влагаме в инфраструктура и така създаваме работа на фирмите. През изтичащия мандат сме привлекли от Европа над 260 милиона лева, които са влезли пряко в бизнеса на града ни. Това са ремонти на тротоари, улици, междублокови пространства, училища, детски градини, на сгради – всичко това се прави от фирми с работници от Стара Загора. Т.е., от една страна ние осигуряваме работа за фирмите, от друга – работни места. Например сега ремонтът на градския басейн се прави от старозагорска фирма, превръщането на бившето кино „Жельо Диманов“ по проект в детски център също бе спечелено от наша фирма, ремонтът на пистата на стадиона, на тротоарите – всичко това е дело на фирми, които си плащат тук данъците и това е хубаво. Другото, с което помагаме на бизнеса, са по-ниските данъци в сравнение с други големи градове в България. Такса „Смет“ за бизнеса например при нас е 3,5 промила, на много други места надхвърля 10 промила. Данък „Сгради“ при нас също е по-нисък. И другото, разбира се, е да направим така, че младите хора да остават да живеят тук. Според мен, общините трябва да имат по-сериозно присъствие в професионалните гимназии, да не кажа направо, че те трябва да станат общински. Така образованието ще се децентрализира, а връзката между общини, бизнес и професионалните гимназии ще стане по-пряка.
– Няма ли да Ви упрекнат Ваши колеги кметове, че искате на натоварите общините с още едно бреме, каквото могат да се окажат държавните сега професионални гимназии?
– Бреме може да е всяко едно училище, но с осигурено финансиране професионалните гимназии могат да бъдат прехвърлени към общините и така те ще бъдат управлявани по-гъвкаво. В Стара Загора например сега са държавни професионалните гимназии по механотехника и по електроника, поради което ние като община не можем да санираме сградите им с европейски пари и виждате в какво лошо състояние са те. При нас само в материалната база на образованието тази година ще бъдат инвестирани няколко милиона лева, което наистина никога не се е случвало. Текат ремонти по различни програми в 34-а детска градина в квартал „Самара“, в четвърта детска градина „Бреза“, шеста ясла ще бъде ремонтирана, в списъка са още училище „Георги Райчев“, „Паисий Хилендарски“, Математическата гимназия, която от години плаче за ремонт. А и тези инвестиции много лесно се възвръщат и създават добри условия на младите хора да учат.
Извън това ще посоча, че завършихме почти 8 километра велоалеи, макар че фирмата-изпълнител ще бъде глобена заради забавените срокове, скоро пускаме нов модерен парк на мястото на бившите Артилерийски казарми, изграден върху 70 декара, чакаме до есента нови автобуси, строителството на регионалното депо за отпадъци върви добре – това са все обекти, които подобряват условията за живот в града ни.
– Но вече се чуват гласове, че вандали започнаха да чупят новите информационни табели по спирките на градския транспорт, да рушат съоръженията в парка…
-Това може да се промени единствено чрез контрол и промяна на културата ни, която пък се постига с образование, защото чупят и вредят необразованите хора.
– А как общината помага на духовната култура?
– Старозагорската опера бе в тежко положение, нещата се нормализират вече с наша финансова помощ – в днешно време тя е най-важна. В момента върви процедурата за избор на фирма- изпълнител по проекта за музея „Литературна Стара Загора“, чрез чиято реализация хиляди безценни експонати най-после ще имат свой дом в сградата на бившия Партиен дом, където музеят най-после ще има и своя експозиция след почти 25 години прекъсване. До края на годината ще бъде ремонтирана къщата-музей „Гео Милев“, чакаме да се отворят европейските фондове, за да ремонтираме и Летния театър – там са необходими около 4 милиона лева.
– Не изостават ли обаче селата в общината, които са над 50, за сметка на Стара Загора?
– Няма как, това са реалностите и аз като кмет ги казвам открито. В селата правим ремонти, но ние не можем да влагаме много пари там, където живеят малко хора. Тенденция от последните 25 години е селата да са поизостанали – там няма работа, младите хора ги напускат. Икономически активните живеят в града, те имат нужда от добра инфраструктура и всички това предопределя тъкмо големият град да бъде наш приоритет, той сега движи напред цялото общество. Не може да се сърди някой, че за 50 човека в едно село например не са направени улици, които струват милион. Но това далеч не означава, че сме забравили селата. Ето, завършихме успешно проект за воднияцикъл, благодарение на който вече не само старозагорските квартали „Кольо Ганчев“ и „АПК“ имат канализация, но и близкото село Богомилово. Изграден бе и колектор, който работи много добре. Но има наши съграждани, които не разбират какво точно бе направено с този воден проект и за тях ще обясня: реализацията на проекта не означава, че улиците на Стара Загора занапред ще могат да поемат всички дъждовни води и няма да има наводнения при много проливен дъжд.
За да се реши изцяло този проблем, както и с мръсотията, която се носи откъм циганската махала
„Лозенец“ при дъжд, трябва и там да се изгради канализация, включително дъждовна, както и водоснабдяване. По много от улиците, които сега се ремонтират, също изграждаме дъждовна канализация – например по ул. „Хаджи Димитър Асенов“ увеличаваме двойно броя на отоците, по „Хан Аспарух“ – също. По вертикалните улици в посока север-юг обаче няма отоци, които да поемат цялата вода и това е проблем. Навремето канализацията не е проектирана за толкова води.
Но това са част от проблемите, които общината трябва да решава през следващия програмен период до 2020 година. Стара Загора вече е готова да кандидатства с нови проекти в сферата на екологията, транспорта, в сигурността на града, инфраструктурата, образованието. В транспорта например ще направим пълна промяна, усеща се, че Европа е в Стара Загора.
– За подобен размах явно е нужно общината да има солиден финансов гръб?
– Община Стара Загора в момента почти няма дългове. Имаме да връщаме в следващите 20 години по едни стотина хиляди лева годишно, заеми за ремонта на градския пазар и на плувния басейн, но тази сума е незначителна за нашите възможности. Трябва да припомня, че изплатихме над 7 милиона задължения, които наследихме от предния мандат. Ако сега ги имахме налични тези пари, със сигурност щяхме да направим още неща.
А и събираемостта на местните данъци и такси върви много добре, за което искам да благодаря на финансовия отдел на общината, който много добре си върши работата. През първото полугодие на 2015 г. са събрани около 80 процента от планираните приходи от местни данъци и такса „Битови отпадъци“. В сравнение със същия период на миналата година в общинската хазна са влезли 900 000 лв. в повече по първото перо и 740 000 лв. в повече от второто перо.
– За много от българите община Стара Загора е добрият пример в борбата с незаконното строителство, след като през миналия юли бяха премахнати 55 незаконни къщи. Вече тече процедура за събарянето на още 93 такива къщи, но случаят в Гърмен показа, че Европейският съд може да спре подобна акция?
– Ние продължаваме с процедурата, а случаят с Гърмен показва, че когато нещо се прави без подготовка, нещата не се случват. Нека не търсим тук сензация, ние 1 година по-рано започнахме да подготвяме това събаряне. Най-напред предложихме алтернатива на всички засегнати – парцели за ново законно строителство или общински жилища, те сами се отказаха от предложеното им. След това обявихме самите заповеди за събаряне, разлепихме ги – нито един от тях не се посочи като извършител на незаконно строителство, никой не заяви, че живее там, т.е. потвърдиха нашата теза, че там не живее никой. И едва когато тръгнахме да събаряме, тогава започнаха едни тиради.
Сега е малко по-различно – има хора, които са заявили, че живеят там, но ние с 60-те терена, за които общинският съвет на своя сесия гласува да бъдат дадени на преференциални цени, ще им ги предложим, за да могат те да изместят там своите домове, като си построят законни къщи. А и никой от Европейския съд по правата на човека не може да ме убеди, че една къща, която струва над 100 хиляди лева, е къща на хора, които имат едно-единствено жилище и не могат да си позволят да имат друго, защото и такива има в нашия списък. Общината бе тази, която избута целия процес с незаконните къщи, макар че там спокойно могат да отидат и данъчни, служители на правоохранителните органи, и да се заинтересуват откъде тези хора имат такива доходи, че да купят джипове, да вдигнат тези къщи и т.н.
– Но без съмнение сред хората с незаконни къщи има и бедни, безработни, многодетни семейства…
– Има ги със сигурност, на тях им предлагаме общински жилища. Самият факт, че миналия път никой не поиска такова жилище, означава, че тези хора не толкова са се нуждаели от самия покрив, а са си били закононарушители, които не искат по никой начин да го признаят. Те идваха при нас и казваха: не ни интересува нищо друго, включително и общинските жилища, искаме тези къщи да си ги запазим!
– Но общината едва ли има нужните й общински жилища. Преди време имаше идея с пари от приватизацията да се строят нови общински жилища за бедните, жива ли е още тази идея?
– Ако данъкоплатците са съгласни, защо не? Нека направим един референдум и да гласуваме дали данъкоплатците са съгласни да отделят от данъците си, за да може общината да построи жилище на някой, който не иска да живее по правилата, аз съм готов направя такъв референдум. Когато някой се кандидатира за даден пост, той поема ангажимент към обществото – аз като кмет съм поел ангажимент към хората, че ще работя по техните приоритети, по това, което те искат. В случая приоритетите на данъкоплатеца ни са градът да върви напред, да се развива инфраструктурата, да има в него инвестиции. Смятам, че ние сме насочили правилно усилията си и това се случва. В момента виждам, че например опозицията, която ще има претенции наесен за местната власт, казва, че иска парите да отидат за социални дейности, за развитие на общински жилища – на практика те искат да се отнеме от развитието и тласъка на града напред, за да може да се даде на хората, които ще дърпат града назад. Това е проблем, защото ние не можем лишим града от развитие, за да правим неща, които не са приоритет на обществото. Подобна социална политика се прави от богати общини – една Виена например може да си позволи да изгради и 30 хиляди общински жилища, защото се чудят в какво да си вложат парите. При нас трябва да насърчаваме растежа си, а социални дейности да има за тези, които поради специфичните си потребности са лишени от възможността да работят, да учат, да живеят нормално. Но хора, които са здрави и прави, които могат да работят, които по всички закони са равни на останалите и ние да даваме на тях – смятам това за несправедливо.
– Споменахте за референдум. В най-новата си история Стара Загора вече проведе едно местно допитване – за съдбата на военния полигон „Змейово“, от който на практика не последва нищо. Какво бихте попитал старозагорци?
– По много въпроси може да се направи градски референум. Друга тема е, че много голяма част от проблемите в момента не могат да се решат с тези референдуми. Това, което бих направил, ако можех, е да променя закона за референдумите и да дам възможността на едно допитване да отмени многото несправедливости, които са в момента. Например в Стара Загора предстои част от парк „Бедечка“ да бъде застроена и превърната в жилищен квартал. Зная, че болшинството от старозагорци са против и по темата би могло да има страхотен референдум! Но каква е ползата, след като нищо не може да се промени сега. Неизбежното е направено от общинския съвет още през 2003 година: изменен е общият устройствен план, подробните устройствени планове са приети, няма какво да се стори. Законът касае земи, които са върнати на собствениците или на техните наследници и като община не можем да си ги върнем, защото нямаме толкова пари за обезщетения. Казвам реалностите, не мога да лъжа.
Бих попитал съгражданите си след широка дискусия и какво да се прави с имота, който общината изкупи обратно от бизнесмена Стойчо Кълвачев и който имот стои от години неизползваем като цирей на върха на страхотния наш парк Аязмото. По принцип всичко, което е свързано с градската среда, трябва да можем да го подлагаме на референдум. И да можем като швейцарците да организираме допитването за една седмица.
30.07.2015 г.
Ваньо Стоилов
в-к „24 часа“
