Референдумът на 18 юни ще даде справедлив отговор на въпроса какво да е бъдещето на тази част от Стара Загора
*

Казусът „Бедечка“ води началото си от порочната практика в миналото да се връщат на стари собственици терени, които се намират в зелени площи – припомни кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров в интервю за ТВ „Европа“ по темата за предстоящия на 18 юни местен референдум, дадено пред Венета Асенова. В Стара Загора това връщане на терени се е случило в края на 90-те години, когато с решение на съда са възстановени земи на стари собственици в „Бедечка“. Впоследствие, през 2003 г., с решение на Общинския съвет в Стара Загора са променени границите на парка. В годините след това са разработени планове за застрояване на този квартал, в какъвто се е променил статутът на тази площ. Общият устройствен план е приет през 2011 г. с едно от последните решения на тогавашния Общински съвет. Според ОУП тази територия подлежи на застрояване. През 2012 г. е приет от следващия Общински съвет и Подробния устройствен план на кв. „Бедечка“. Впоследствие започнаха протести за запазване на зелената площ.

В отговор на създалата се ситуацията общинската администрация инициира и настоящият Общински съвет прие миналата година решение за спиране на строителството. Инициирана бе и промяна в ОУП, за да се предвиди проблемната площ отново за парк. Законът дава тази възможност, но проблемът е, че за да стане на това място истински парк, то трябва да бъде обществена, а не частна собственост, както е сега. Частни паркове не съществуват, което означава, че Общината трябва да изкупи тези терени.

„Затова, ако на предстоящия местен референдум хората решат, че тази територия трябва да бъде парк, ние трябва да изкупим тези имоти, за да станат те собственост на Общината. И обратно: ако решението е да бъде квартал, старозагорци трябва да знаят, че там ще влизат строителни машини, ще се прокарват улици и тротоари канализация и водоснабдяване, улично осветление, ще се изсичат дървета, така че ще има щети за зелените площи на Стара Загора. И в двата случая ще трябва да се извадят средства от бюджета на Общината. Затова смятам, че най-разумното е да бъде дадена възможност на хората сами да изберат какво да бъде направено по един такъв важен въпрос за Стара Загора. На отчуждаване ще подлежат 300 декара площ, колкото обхваща кварталът в момента“ – обясни кметът.

Въпросът за местния референдум за съдбата на „Бедечка“ е следният:

„Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“ по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие „Труд“ и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.“

Ако хората отговорят с „Да“, това означава, че Общината ще трябва в законоустановения 15-годишен период, след като се приеме съответният устройствен план, да отчужди въпросните територии. Ако не ги отчужди и изкупи, отпада предназначението им за парк. Така в следващите 15 години Общината ще трябва да изплати терените на собствениците. Отговорът „Да“ ще запази територията във вида й на парк, в който се намира в момента.

Отговор „Не“ ще означава, че собствениците ще имат право да построят сгради на тази територия според плана, който е приет. Ще се изсекат определен брой дървета, ще бъдат проправени изброените по-горе комуникации, ще се асфалтират улици и т.н. Това отново ще означава разходи за Общината през следващите 10-15 години, колкото ще продължи създаването на нов квартал на това място. Няма да се размине без разходи и в единия, и в другия случай. Въпросът е какво искат хората.

След сформирана комисия и възложени оценки на външни за Общината оценители относно стойността на имотите за отчуждаване, приблизителните изчисления сочат, че ще са необходими около 30 милиона лева, за да се придобият от Общината териториите на парка.

Ако бъде изграждана инфраструктура, ще бъдат направени също немалко разходи по нея. Точната стойност не може да бъде назована, тъй като към момента няма изготвени технически проекти. „Не бягам от въпроса колко би струвала инфраструктурата на една такава голяма територия, но никой не е способен да каже това. Тя може да излезе на стойност също около 30 милиона лева. Във всеки случай няма да е малко това, което ще трябва Общината да плати. Така че въпросът е принципен – нека хората да решат какво искат да се случи с тази територия“ – каза Живко Тодоров.

Допитването до старозагорци е наложително, допълни кметът, тъй като ще бъдат похарчени немалко пари. 30 милиона лева са голяма част от собствените приходи на Община Стара Загора и от инвестиционните средства, с които администрацията разполага годишно. „Аз не се чувствам човека, който може да взима всякакви решения за града и да предпоставя неговото развитие за следващите 15-20 години, и как да се харчат парите – заяви Живко Тодоров. – Нали след това ще има други кметове, ще има други общински съветници. Сегашните нямат право на решения като това през 2003 г., когато Общинският съвет е предпоставил на всички останали след тях да се застрои тази територия. И сега ние берем плодовете на тяхното грешно решение. Затова днес единствено хората са онези, които са натоварени с възможността да решат. Това е правилното. В една демокрация референдумът е основно средство за решаване на такива тежки проблеми, когато мненията са различни – има „за“, има „против“. Клубът на работодателя например заема позиция, различна от тази на защитниците на парка. Там казват – трябва да има квартал. Чета в няколко вестника – представители на агенциите за недвижими имоти казват, че е по-добре да се развива градът в тази посока, да се направи застрояване. Докато много други хора казват – „Ние пък си искаме парка!“

Затова в една такава ситуация на противопоставящи се мнения и най-вече на това, че наистина в годините напред Общината ще се задължи с определени ангажименти, ние трябва да се допитаме до хората и те да се произнесат, за да е най-честно. Така работи демокрацията. Това, което е повече като мнение сред обществото, да надделее над останалите. Това е най-справедливо. Иначе винаги ще стои въпросът кметът дали не е замесен нещо в това, въпреки че аз с чиста съвест мога да кажа, че съм може би един от малкото, които нямат абсолютно никакъв интерес тази площ да се застрои. Напротив, за мен би било по-добре да си остане зелена площ, за да може да се радват хората на по-чист въздух, да нямаме толкова екологични проблеми. Виждате в днешно време колко проблеми се създават от замърсения въздух, от фините прахови частици, от старите автомобили. Казвам си съвсем честно мнението: да, по-добре е да остане зелена площ. Друг е въпросът хората да преценят на каква цена. Ако трябва да я платим тази цена, да се вземе съответното решение – ще я плащаме всички следващите 15 години. Затова не искам аз да се нагърбвам с това решение, вместо 170 000 жители на общината. Аз сам да се произнеса, или пък Общинският съвет – 50 души, да кажат какво да правим с толкова много пари, които ще трябва да се вложат следващите години от старозагорци. Нека хората да имат възможността сега да се информират, да се запознаят с проблемите по казуса и да вземат най-правилното решение.

Референдумът в крайна сметка е демократичен инструмент. Много хора казват – това е бягство от отговорност. За какво е демокрацията тогава? Демокрацията е точно това – да дава възможност на повече хора да участват в управлението. А не да дава възможност на един диктатор, който да казва как да се случва всичко. Благодарение на диктатурата, която е била 45 години, в момента имаме такива проблеми – с отнемането на собствеността, с решаването „Тук ще направим парк, на друго място ще вдигнем паметник“ – без да се консултира, без да се гледат дадености. Демокрацията дава възможност на хората да участват във вземането на решенията и няма нищо по-хубаво от това.“

Относно това, откъде ще дойдат парите и как ще повлияе вземането на едно или друго решение върху данъците на хората, кметът обясни, че всяка година ще се заделят определени средства. Старозагорци трябва да знаят, че това ще е за сметка на бюджета и ще трябва да се лишат от нещо друго – например от асфалтирането на някои улици, от различни ремонти, за да можем да запазим тази територия. Просто 1990-та година, когато сме променяли строя от комунизъм към демокрация, още тогава, когато са приемали законите, хората са се съгласили, че земите, които преди 1944-1945 г. са били частни, ще бъдат върнати на собствениците им. Тоест че ще се вземе от общото, за да се върне към частното. Ние този процес не можем да го върнем. В момента единствено можем да го изпълняваме. И всички ще трябва да платим, че са взети такива решения тогава и че сме тръгнали по този път.

Провеждането на самия референдум ще струва между 150 и 200 хиляди лева. Тези средства ги има гласувани от ОбС. „Това е най-малкият проблем, защото ако опираше до 150 000 лева да бъде решен този въпрос, щеше да бъде решен веднага. Демокрацията струва скъпо, допитването до хората – също, но то трябва да се прави, защото в противен случай, както вече стана дума, се връщаме отново назад към момента, в който един човек е взимал решения за всичко“ – заяви Живко Тодоров.

За да бъде референдумът легитимен, е необходимо да се прескочи границата, която в момента е около 40% от имащите право на глас. Старозагорци трябва да излязат и да покажат, че всичко зависи от тях. Никой няма да може да предреши по друг начин въпроса, ако хората излязат, минат 40% и се произнесат. Властта в момента е в техни ръце. Никой зад гърба им не може да реши вместо тях, нито ще могат да се облагодетелстват частни или други интереси. Излизат, агитират, гласуват, и само това ще даде решението на казуса, нищо друго – призова кметът на общината.

Ако не се получи необходимата представителност, това няма да говори добре за гражданското общество като цяло и ще означава, че нихилизмът надделява в него, смята Живко Тодоров. „С или без участие на хората решение ще има – категоричен е той. – Важно е обаче те да излязат и те да вземат решението, а не някой вместо тях. Това искам да кажа на старозагорци. Не оставяйте други да решават вместо вас! Излезте на 18 юни и вземете сами решение според това, което мислите, че е хубаво за вас и за вашите деца! Ако не мислите за себе си, мислете за идните поколения, които ще живеят в този град. И затова отсега направете така, че да гарантирате със своя глас онова, което искате да наследят следващите поколения!“

По думите на кмета дори да се произнесат, примерно, не 40%, а 38%, от които 90% да са за запазването на парка или обратното, тогава това ще бъде един много сериозен довод за Общинския съвет да вземе после решение в определена посока. Друго е, когато за един такъв важен въпрос и кметът, и Общинският съвет имат зад себе си мнението на хората.

„Питаме един простичък въпрос хората – какво да се прави с дадена територия. Да бъде ли тя на Общината и да бъде парк, или да остане, както е в момента, частна територия и да се застрои. Питаме хората – искате ли да платим тази цена, за да си върнем обратно това, което сме загубили през 90-те години? Нека хората да кажат – „готови сме“, или „не сме готови“, за да може да се вземат съответните решения. В България политиците са доказали, че предпочитат те да взимат решения, да са винаги най-компетентни, и много често са грешили. Затова нека да питаме сега хората, да бъдем по-близо до тях, и решението да бъде по-справедливо“ – обобщи Живко Тодоров.

Още по темата: