Днес е Томина неделя! Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни.

Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“

Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.

Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е „празна“ откъм работа – в седемте дни не се работи.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

На Томина неделя празнуват всички, които носят имената Тома, Томислав и Томислава.

Освен това днес Православната църква почита паметта на Св. Епифаний Кипърски и Св. Герман Константинополски. Св. мчк Панкратий. Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството.

Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.

В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия.

Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.

Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.

Народните вярвания, свързани с плодородие и добра реколта през летните месеци, оживяха и с обичая „Герман“. Той се изпълнява задължително след „Пеперуда“. Поверието гласи, че Герман е умрял от суша и предпазва земята и посевите от градушки.

По традиция на този ден жените оформят от кал мъжко тяло и го полагат в ковчег.

След това палят свещи и оплакват покойника. През сълзи главната оплаквачка нарежда как Герман се е борил с облаците.

Наричанията са свързани с измолването от небесните светии на ситен дъждец и да няма бури и градушки, които да похабят реколтата, а неуморният труд на земеделските стопани да остане без покритие.

След опелото траурната процесия се отправя към реката, за да положи тялото на Герман близо до вода. Много сълзи и ридания съпровождат ковчега до последния му дом.

Както повелява народната традиция участничките в двата ритуала след това се събират на щедра гощавка. На поляна върху домашни черги жените полагат събраните дарове при обиколката на Пеперудата по домовете, за да се повеселят.

Днес имен ден празнуват и хората с имената Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра и Искрен.

Новият директор на Регионална здравна инспекция – Стара Загора е д-р Недялка Кабаджова. Тя е назначена със заповед на министъра на здравеопазването от 9 май 2024 г.

Д-р Кабаджова работи в РЗИ – Стара Загора от 2021 г. Завършила е медицина в Тракийски университет – Стара Загора. Има придобита специалност „Спешна медицина“ от 2018 г. и професионална квалификация „Здравен мениджмънт“.

Той е създал творбите за период от година и половина. 

81 графики на Валентин Дончевски напълниха с хора зала “Лубор Байер” в петъчната вечер. Експозицията е по повод наградата на художника от Националната изложба „Графичен форум“ през 2022 г.

За да го поздрави, на събитието бе Милена Желева, зам.-кмет на Община Стара Загора. “Благодаря за всичко, което правите, за красотата, емоцията. За мен е чест и удоволствие да бъда тук. Желая още дълги години творческо вдъхновение, за да ни радвате с подобни поводи”, каза зам.-кметът с ресор “Култура и туризъм”.

Председателят на Съюза на българските художници в Стара Загора, организатор на събитието, д-р Милен Алагенски откри изложбата. “Винаги съм свързвал Валентин Дончевски с експериментирането и отличаването му. Той е изключително разпознаваем и из цялата страна и често съм твърдял, че е един от художниците, чието име ще бъде запомнено завинаги”, обяви Алагенски. “Кой е успелият художник? Това сме се питали често в университета, а отговорът, който аз си давам е, че това е най-активният художник. Именно такъв е Валентин – неговата постоянност, жаждата му за експериментиране и творчески поприща са вдъхновяващи”, каза председателят на СБХ под липите.  Алагенски подчерта с радост, че денят е и празник, защото точно преди 10 години, на 10 май, е открит Домът на художника.

За Валентин Дончевски с възхищение говори и старозагорският художник Михаил Косев. “Художникът става творец, когато престане да мисли за изразните средства – след тези думи  в образа ми веднага изниква Валентин“.

Гостите на изложбата се насладиха на музикално изпълнение на Валентин Дончевски, подарък за всички тях. “Благодаря, че сте тук и че по някакъв начин успях да оправдая доверието на близките си хора. Ако някой ме пита дали бих променил нещо, то отговорът е не. Пожелавам си да се виждаме отново само по такива хубави поводи, в тези времена се нуждаем от това”, сподели Дончевски.

Желаещите да разгледат експозицията могат да го направят до 28 май.

Валентин Дончевски е художник с множество самостоятелни, общи и международни изложби и пленери, десетки награди, издател на книги със своя поезия, сентенции и есета. Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Записал е химн на комплекс Мини Марица Изток и химн на с. Змейово. Сътрудничи на различни медии по въпроси на изкуството. Издава два луксозни автобиографични албума с репродукции и статии, проследяващи пътя му на художник. Прави множество проекти за плакати, запазен знак, емблеми, дизайн на календари, постери и др. Занимава се с художествена актова фотография. Прави архитектурно пространствено проектиране на интериор и екстериор на различни обществени сгради. Създава в колектив био енергийно изкуство. Основната му дейност е създаване на живописни творби. Стиловете, в които има пластични търсения, са от магически реализъм през наивизъм, сюрреализъм, елементи от експресионизъм до крайна абстракция, а така също фолклор, маниеризъм, еклектизъм и енергийно изкуство. Допълнителни дейности са графика, приложни изкуства и медийни изкуства. Хобитата му са музика и фотография. Живее и работи в Стара Загора.