Промяна на методиката за изчисляване на данъчната оценка ще наложи да се подават нови декларации за жилищата
Управляващата коалиция обеща да няма вдигане на данъците по време на четиригодишния мандат, но от догодина със сигурност един налог ще бъде по-висок. Данъкът върху недвижимото имущество ще скочи в много населени места – не заради вдигане на ставките, а заради промяна в изчисляването на базата, върху която те се начисляват. Сдружението на общините вече е започнало обсъждания с финансовото министерство за актуализиране на методиката, по която се определя данъчната оценка на имотите.
„Трябва да се промени методиката, по която се изчислява данъчната оценка на имотите. Тя не е пипана от 1998 г., докато пазарната среда вече е коренно различна. В резултат на което сме свидетели на скъпи имоти за стотици хиляди левове, но с данъчна оценка от 1000 – 2000 лв.“, казва Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България.
Причината за това изоставане е, че в момента данъчната оценка на един имот зависи преди всичко от големината на населеното място, в което се намира. Този фактор формира 70% от данъчната оценка и в много по-малка степен роля играят подобренията на жилищата, инфраструктурата, градската среда. „Това обаче, което липсва в методологията за изчисляване на данъчната оценка, са стойността на самия имот, разходите за неговото построяване“, казва Георгиева. Поради тази причина масово в населени места с до 20 000 жители данъчната оценка на тристаен апартамент е 2000 лв., въпреки че пазарната цена е между 40 000 и 70 000 лв. Стига се до парадокса за изключително луксозен имот в някое село близо до голям град собственикът да плаща 20 лв. данък.
За да може данъчната оценка да се доближи до пазарните стойности на имотите, общините предлагат в методиката да се отчита и стойността за построяването на жилището или за придобиването му. „Така е в повечето европейски държави – данъчната оценка е микс между местоположението, подобренията, градската среда и стойността за построяване или за придобиване на актива. Не казвам да се използва пазарната цена, а да има корекционен коефициент, който да отразява и стойността на актива“, посочва Георгиева.
Със сигурност обаче ще се наложи пререгистрация на имотите – т.е. ново подаване на декларации, в които ще трябва да се опишат всички характеристики на имотите. Е, едва ли алуминиевата дограма ще попада вече в графата за луксозни подобрения, както беше преди 20 години при първото подаване на имотните декларации. Не е ясно засега как ще се отразява стойността на жилището и дали ще се изисква при покупка продавачът и купувачът да декларират в общината стойността на сделката.
По-висока данъчна оценка означава по-висок данък сгради и по-висок данък при прехвърляне на имущество. Това няма да важи единствено за новопостроени жилищни сгради, защото техните данъчни оценки се доближават до пазарната им цена, т.е. отразяват реалната стойност на имота.
„Не е задължително при увеличение на данъчната оценка да има и увеличение на данъка. Кметовете може да решат да намалят данъчната ставка, за да направят новия налог по-поносим, защото в противен случай може и да не съберат очакваните приходи“, смята Силвия Георгиева. В обезлюдяващи се общини може да има и намаляване на ставките, които по закон трябва да бъдат в диапазона от 0.1 до 4.5 промила върху данъчната оценка.
Статистика на сдружението на общините показва, че през тази и миналата година над 80% от местните управи избират единна ставка за облагане от около 2 промила. Много малко са населените места, където се прилагат диференцирани ставки – било то по видове имоти или по райони в рамките на населеното място. През тази година се е запазило и нивото на данъците в сравнение с миналата. От 154 анкетирани общини 136 са оставили ставките без промяна, 11 леко са ги увеличили, а 2 общини са ги намалили. „Само две общини са на тавана от 4.5 промила. Това са малки общини и причината е, че по този начин те компенсират прекалено ниските данъчни основи на жилищата на тяхната територия“, казва Силвия Георгиева.
Но за сметка на това при данък сделки (данъкът при придобиване на имущество) 44 общини са избрали максималната ставка от 3 промила, като и в този случай целта е да се компенсират прекалено ниските данъчни оценки на имотите.
Друго предложение на кметовете е Законът за местните данъци и такси да им даде право на всеки две или повече години да актуализират данъчните оценки на имотите. „Искаме общините да могат сами да го правят в зависимост от пазара, промените в градската среда, подобренията, които общината е направила в даден район. Тогава няма да има такива големи дисбаланси между пазарните стойности и данъчните оценки“, посочва Георгиева./ segabg.com
