Днес Православната църква почита Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Те живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан.
Тогава християните били преследвани и жестоко измъчвани.
Те били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога.
Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпален с огън.
Имен ден днес празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия и Герман.
Житие на св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест
Във време на страшното гонение срещу християните при Диоклетиан и Максимиан започнали смутове и вълнения в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници – Лисий и Агриколай с повеля да съдят християните колкото се може по-строго, защото в онова време всички граждански смутове се приписвали на християните.
Настанало страшно гонение; безбройно множество християни били убити за вярата. Но гонението само възбуждало в тях голяма ревност. Те сами се откривали, сами се предавали на мъчителите и смятали смъртта за Името Христово най-голямо щастие.
Св. Презвитер Авксентий заедно с множество християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени.
В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници – Евстратий, дошъл в тъмницата и казал на затворниците:
– Моля ви за Бога, помолете се за мене, защото аз искам сега да бъда участник във вашия подвиг!
Всички, като застанали на колене, заедно се помолили и след това се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един подир друг. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий веднага заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с радост изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Разгневеният съдия заповядал още повече да го мъчат, но Господ запазил Своя служител. След ужасните изтезания той бил здрав и невредим. Виждайки това, мнозина от народа започнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий – Евгений, извикал гръмогласно:
– Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да хванат Евгений и заедно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий престоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал подир него да водят и затворниците. Те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, когото много и уважавали, но не смеели да се приближат към него, понеже се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий показал голяма ревност към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и сам я покривал. Когато видял затворниците и между тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и казал на жена си:
– Виждаш ли тоя знатен мъж? Той не е пожалил ни сан, ни своето богатство, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти славен, и в бъдещия ще се удостиш с неизказана радост.
– Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? – възразила жената на Мардарий, християнка.
Същата мисъл била на ума и на Мардарий. Като се облякъл набързо, той застанал на колене извикал:
– Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене грешния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с голяма радост и усърдие идвам при Тебе!
След това целунал децата и жената, помолил съпругата си да не скърби за него, простил се още с приятелите си и се присъединил към затворниците християни, като викал: „И аз съм християнин!“ Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий страшно се разгневил и още там осъдил на смърт отначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял само: „Аз съм християнин!“ Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това ужасно изтезание повтарял само това: „Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия блага. Приеми душата ми в мир!“ Евгений бил също жестоко убит.
Но постоянно се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи преглед на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Той го извикал отпред и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да изпълни повелята на Лисий, но при движението му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
– Какво е това? – запитал Лисий, като взел с ръка кръста. – Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?
– Аз съм раб на моя Владика и Бог – отговорил младият войник. – И кръста Му нося за отклоняване на всякакво зло.
Лисий заповядал веднага да хванат войника и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък множество войници се явили при него като обявявали себе си за християни. Свързали и тях и ги затворили в тъмница. Но Лисий бил в голямо недоумение; той се боял да не би смъртното наказание на такова множество хора да предизвика вълнение в народа. Страхувал се той още и от проявата на Христовата сила, понеже се случвали често чудеса при разследванията и убиването на мъчениците, които увеличавали числото на християните. Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил крайно жесток към християните. Но когато видял и чул Евстратий, той се предразположил към милосърдие. Тъй мъдро и убедително му говорил Евстратий за Господа, за неизказаната благост, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият съдия скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да спаси Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест, който бил умъртвен на нагорещен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен чрез посещението на севастийския епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. При това внезапна светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: „Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец!“
На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да спаси живота си чрез престорено отричане от вярата, Евстратий останал твърд и непоколебим, и бил осъден на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказание, той произнесъл молитвата, която и сега още се чете на съботната полунощница.
След това, като се прекръстил и извикал: „Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух“, св. мъченик влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си. Св. епископ Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се чества паметта на св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се почита паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и добродетелен пример. Починал блажено м 1837 година.
