Днес започва Страстната седмица (седмицата на страданията). Това е последната седмица от живота на Исус Христос и е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанието на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни. В богослуженията през тази седмица се възпроизвежда историята на страданията на Исус Христос, както и неговите последни наставления. Според църквата последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Исус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение. В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия. Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т.нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т.нар. опело Христово. На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души.
В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“. Днес имен ден празнуват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се „кичат“ с титлата Виктория.
