Майсторски
клас по оперно дирижиране на Маестро Деян Савич
От
10 до 21 февруари Държавна опера-Стара Загора отново е домакин на Майсторския
клас по оперно дирижиране под ръководството на сръбския диригент Деян Савич.
Организацията
и провеждането на майсторски класове на изтъкнати певци, музиканти и
балетмайстори е неизменна част от репертоарната политика на театъра. Тази
година Старозагорската опера отваря гостоприемно врати за млади диригенти от Китай, Франция, Великобритания,
Испания, Румъния, Швейцария. Дългогодишният главен диригент и генерален
директор на Белградската опера Маестро Деян Савич ще работи с талантливите музиканти и ще ги подготви за
техния професионален дебют в камерни и оперни заглавия от репертоара на
Старозагорската опера.
Интензивната
програма на курса започва на 10 февруари
като диригентите имат своите индивидуални и групови занимания с Маестро Деян
Савич, ще се включат активно и пълноценно в целия репетиционен план на един
спектакъл: репетиции с хор и оркестър, със солистите, седящи репетиции,
генерални репетиции и ще се редуват на пулта по време на представлението на
съответния спектакъл пред публика. В програмата на курса са включени оперите
„Дон Жуан“ от В.А.Моцарт на 14 февруари /концертно изпълнение/, „Кармен“ от
Ж.Бизе на 18 февруари, „Палячи“ и „Замъкът на херцога Синята брада“ /премиера/
– на 21 февруари. Осемте млади диригенти
– участници в Майсторския клас на Деян Савич : Хзе Лиу – Китай, Шутонг
Ли – Китай, Арно Перие – Франция, Гай
Дейвис – Великобритания, Хосе Карлос – Испания, Франсиско Флорес – Испания,
Матей Поп – Румъния, Андрин Холчи – Швейцария, са носители на многобройни
международни отличия.
На
21 февруари спектакъла на операта „Палячи“ от Р.Леонкавало ще дирижират Гай
Дейвис, Шутонг Ли, Арно Перие, а „Замъкът на херцога Синята брада“ – Шутонг Ли, Матей Поп, Арно Перие. Симона
Кодева – носителка на специалната награда на Веселина Кацарова от последния й
Майсторски клас-2019, ще дебютира в ролята на Неда. В останалите роли зрителите
ще видят Александър Крунев, Георги Динев, Ивайло Йовчев и др.
Във
втората част на вечерта на 21 февруари, зрителите ще присъстват и на премиера
–ще прозвучи операта на Бела Барток „Замъкът на херцога Синята брада“. Солисти
Петя Петрова и Александър Крунев.
„Замъкът
на херцога Синята брада“ (на унгарски: A kékszakállú herceg vára) е опера на
унгарския композитор Бела Барток по либрето на Бела Балаж, базирано на
приказката „Синята брада“ от Шарл Перо. Операта е в само едно действие с
продължителност малко повече от час и две действащи лица – Синята брада и
съпругата му Юдит. Композирана през 1911 година е редактирана неколкократно
през следващите години, тя е поставена за първи път на 24 май 1918 година в
Кралската опера в Будапеща.
Първо
изпълнение в България: 10 февруари 1975, София.
Действащи
лица:
Херцог
Синята брада – бас
Юдит
– мецосопран
Предишните
жени на херцога – без пеене
Място
и време на действие: замъкът на херцога Синята брада, Средните векове.
Херцог
Синята брада въвежда новата си съпруга в мрачна зала на неговия замък. Юдит е
изоставила заради любимия мъж родителите си, братята и годеника си. Тя не се
страхува от страшните истории, които хората разказват за херцога. Юдит е
влюбена и е готова на всичко за Синята брада. В залата девойката вижда седем
железни врати и иска да знае какво се крие зад тях. Мъжът й я предупреждава:
“По-добре не искай това. Вратите крият страшни тайни!”. Накрая той отстъпва
пред молбите й. Зад първата врата се оказва стая за изтезания, зад втората –
оръжеен склад, зад третата – сандъци със съкровища, зад четвъртата – разкошна
тайна градина, зад петата се виждат владенията на херцога.
Мрачната
зала става все по-светла. Синята брада предлага всички свои земи, богатства и
съкровища на Юдит, само я моли за едно – да се откаже от желанието си да види
последните две стаи. Но любопитството на младата му съпруга е огромно и той
отстъпва. Зад шестата врата Юдит вижда неподвижно езеро от сълзи. Тя започва да
разпитва мъжа си за предишните му жени и с тревога поглежда към седмата врата.
Досещайки се, че отговорът за семейния живот на Синята брада се крие там, Юдит
настоява за седмия ключ. Синята брада отваря последната врата и оттам излизат
трите му предишни жени, облечени в скъпи мантии и с корони на главите. Всичките
си богатства херцогът е получил от техните зестри. Първата си жена той е
срещнал една утрин – затова сега на нея принадлежи всяко негово утро. Втората
съпруга е срещнал по пладне – и сега на нея принадлежи всяко негово пладне.
Срещата с третата жена се е случила една вечер – сега й принадлежи всяка негова
вечер. За Юдит остават всички нощи на херцога… и диамантена корона. Девойката
потреперва от ужас. Тя моли Синята брада за пощада, но херцогът я намята със
скъпа мантия, слага й корона на главата и Юдит, приведена от тежестта на
скъпоценностите, тръгва след другите три жени и влиза в седмата стая. Вратата
се затваря, мракът отново се спуска над замъка. Настъпва нощта, която за Юдит
ще бъде вечна.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
В основата на сюжета на тази опера е залегнала легенда
от френски произход. Тя е пресъздадена и от големия френски
разказвач и любим писател на децата от целия свят Шарл Перо в сборника
„Приказките на майка ми гъската“. В преразказаната от Перо легенда рицарят Раул
убива своите шест жени, защото са си позволили да надникнат в една заключена
стая и с това са нарушили забраната на рицаря. Този сюжет е преминал и в други
народи. В Унгария има народна баладаq близка на френската, в която се разказва
за барона съблазнител, който убил своите три жени и след това подлъгал
най-известната красавица.
Легендата за Синята брада е използувана от много
творци в областта на различни видове изкуство. Още през седемдесетте години на
миналия век Жак Офенбах написва оперетата „Синята брада“, получила широка
популярност, която се играе и сега. Големият белгийски поет-символист и
драматург Морис Метерлинг през 1904 г. завършва драмата си „Ариана и Синята
брада“. Само три години след това върху това заглавие написва едноименната си
опера френският композитор Пол Дюка (1865–1935). По-късно композиторът Емил
Резничек ще напише опера „Рицарят Синята брада“, която се изнася през 1920 г. и
се задържа твърде дълго в репертоара на театрите.
Младият унгарски поет, драматург и режисьор Бела Балаж
(1884–1949) написва поемата си „Замъкът на херцога Синята брада“ през 1910 г. и
я посвещава на двамата си приятели Бела Барток и Золтан Кодай. Поемата на Балаж
всъщност представлява нов вариант на трагедията на Морис Метерлинг, като
авторът е вмъкнал и нови елементи от унгарската народна балада
Сюжетът на поемата харесва на Бела Барток преди всичко
с поетичността си и силната драматичност. Композиторът написва музиката си само
за няколко месеца. Обаче ръководството на Будапещенската опера отказва да
включи в репертоара творбата на Барток. Няколко години по-късно, след големия
успех на първия балет на Бела Барток „Дървеният принц“ през 1917 г., оперното
ръководство решава да постави и „Замъкът на херцога Синята брада“. Така седем
години след завършването й операта се изнася за първи път в Будапеща на 24 май
1918 г. под диригентството на италианеца Еджисто Танго. След премиерата Бела
Барток отбелязва: „След успеха на операта ми, отношението на унгарската публика
към моята музика се промени рязко“.
МУЗИКА
1911 година е забележителна в творческото развитие на
Бела Барток. През тази година 30-годишният композитор създава две от
най-ценните си творби — операта „Замъкът на херцога Синята брада“ и „Алегро барбаро“
(Варварско алегро
)Освободил се от преживените влияния на младежките си
години, в тях и особено в операта си Бела Барток показва изключителна творческа
самобитност. Със своята опера „Замъкът на херцога Синята брада“ Барток разкри
пред оперното, а чрез двата си балета — „Дървеният принц“ и „Чудесният
мандарин“ и пред балетното творчество нови пътища на развитие. Музиката на
неговата опера е написана с изключително високо професионално майсторство е със
смели и новаторски изразни средства. Тази музика е с дълбоко национален
характер, притежава бляскава колоритност и вълнуваща емоционална сила. В
операта на Барток се откриват нови стилистични черти, по-особени
идейно-естетически концепции и съвършена организация на музикалния материал.
„Замъкът на херцога Синята брада“ не е написана в
традиционна оперна форма, а в инструментална. Всъщност тя представлява голямо
рондо, състоящо се от въведение (пролог), седем епизода и кода (епилог). В
краткия пролог на фона на мрачното симфонично въведение четец произнася началните
строфи на поемата на Бела Балаж. Музика и текст, единни по настроение, въвеждат
слушателя в атмосферата на предстоящото развитие на действието. Следва
изложението на седемте епизода, също отговарящи по дух и характер на седемте
тайни на херцога. В музиката преобладава мрачният характер, но има и
просветления. Няколко лайтмотива обединяват музикалното развитие. Един от
основните е този на кръвта, който е поверен на медните духови инструменти. В
първата част на операта преобладаващ е поетичният образ на Юдит, в който на
преден план изпъкват силната любов и женствеността. Във втората половина на
творбата доминира образът на херцога. Той представлява олицетворение на
мъжествеността, но изявена в своята най-груба и най-жестока форма.
Наистина в музиката преобладават мрачните краски, но в
нея се открояват и редица лирични моменти. Те донасят голямо разнообразие в
цялата опера и емоционална многобагреност в седемте епизода. Трябва да се
отбележи също така, че в музиката ясно се чувствува духът на унгарската народна
песен. Творчески преосмислени, в нея сполучливо са използувани баладичните
мелодии на пустата. Най-светли и наситени с лирика са четвъртият и петият
епизод: „Вълшебната градина“ и „Владенията на херцога“. С особено силна
драматичност, стигаща до трагедийност, са изпълнени шестият и седмият. Всичко
това Барток постига при строго придържане към духа на творбата на Бела Балаж,
като дори използува поемата без никакви изменения на текста.
Вокалните партии на двете действуващи лица са
изградени в остра и силно начупена мелодична линия. Те представляват наситен
със силна експресия психологичен диалог. В речитативите, написани с голяма
пластичност и гъвкавост, се чувствува особено ясно характера на унгарските
повествувателни народни песни. Разглеждайки творбата, изследователят на
Бартоковото творчество, унгарският музиковед Бенце Саболчи изтъква, че
композиторът „рисува в алегорична форма съвременната му действителност
(годините непосредствено преди Първата световна война) и потапя зрителите в
поезията на далечното минало…“
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за
операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство
„Музика“, София, 1983
