На 2 декември, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена за първи път новата постановка на моцартовия шедьовър „Вълшебната флейта“. След „Сватбата на Фигаро“ това е втората постановка от набралия стремителна скорост цикъл „Опера в куфар“, който стартира с голям успех през изминалия творчески сезон. В Годината на Моцарт Старозагорската опера отдава своята почит към австрийския гений с реализацията на неговите най-ярки оперни заглавия в достъпен и привлекателен формат за всички възрасти. В рамките на 1 час и половина зрителите се срещат с избрани моменти от култовите оперни заглавия и имат възможността да се насладят на най-красивите музикални и вокални фрагменти, без да се нарушава музикалната драматургия на творбите. Режисьор на спектакъла на операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт е Денис Иванов. Талантливият артист е автор и на декора и костюмите. Спектакъла ще дирижира младият диригент Димитър Косев. Участват: солистите Петър Кунев, Игнат Желев, Александър Баранов-гост, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Теодор Петков, Виктория Пигова-гост, Дайана Георгиева-гост, Деси Стефанова, Яница Нешева, Теодор Петков, Иван Колев, Нели Нечева, Пролет Пенчева, Маргарита Йовчева, Камелия Стойчева, Емилия Джурова, Елена Петрова, Нели Нечева, Михаела Берова, Ивона Иванова, ученици от НУМСИ „Христина Морфова“, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Режисьорът Денис Иванов:
„Вълшебната флейта“, като всяка приказка, дава простор на въображението. Затова пренасям действието в Ориента, в света на Шехерезада и 1001 нощ, в приказния 15-ти век – века на принцесите и рицарите, на мъжа на честта, борещ се за „дамата на сърцето“, времето на орисниците и вълшебниците.
В постановката се опитвам да изведа темата за личния избор, който всеки прави в най-ранна възраст. Другото основно послание в спектакъла е свързано с толерантността между хората от различни цивилизации и религии в условията на глобализиращия се свят.
В днешния забързан живот, в свят, в който всеки преследва свои цели – благородни или не имаме нужда, повече от всякога, да се научим да „поспрем” и да се „замислим”: „Защо?” „За къде?” „Трябва ли?” „На всяка цена ли?” „Дали няма нещо друго, нещо по-важно?” „Дали това е нещото, от което се нуждаем?” „Дали гонейки целта си няма да загубим самата цел?” Преди 225 години двама гения са „помислили за тези неща” и изпреварвайки времето са създали едно монументално произведение, което се превръща в „библия” и „проповядва” от сценичните подиуми идеите за красотата, благородството и ЧОВЕШКАТА ДОБРОТА – благодетели, които имат невероятна сила и които движат света.
За мен, като режисьор и художник, посегателството към тази гениална на идеи, философия и морална естетика опера на Моцарт и Шиканедере изключително рисковано и отговорно, защото форматът „опера в куфар“ определя различно отношение – интерпретаторско и експозиционно на цялостното представление.
С „Вълшебната флейта” това е много трудно, защото произведението е писано и обмисляно години наред и е предопределено да се изпълнява в оригиналния си вид, защото в тази творба абсолютно всичко е семиотика и послание – от сюжета, до организацията и номерирането на частите – 22 на брой. Всичко в тази опера е една спойка на мъдрости, древни философии, митове и идеалистични идеи и възгледи за човечеството и неговото духовно развитие.
„Вълшебната флейта” е приказна опера, но макар сюжета да е приказен, в него са заложени свещени идеи за живота, вплетени в романтично – комично – приказна обвивка, с една лека и изчистена сюжетна линия, без задълбаване в „подробности” и „обстоятелства”, което прави операта толкова популярна и обичана и от възрастните и от децата.
„Вълшебната флейта” е знакова опера в моя професионален живот, защото това беше първото представление, което посетих „самостоятелно”. Беше през далечната 2004 година, бил съм на четиринадесет години. Тогава реших да отида на опера и си взех билет за първия произволен спектакъл, който предстоеше. Спомням си само някои моменти от спектакъла, като „снимки” в съзнанието ми, но помня, че бях поразен /спектакълът наистина беше направен много приказно, с ефекти, добро осветление – доколкото си спомням и интересна художническа работа/.
Тогава аз, нищо неразбиращия от опера младеж, седейки в уютния салон на Стария театър /където играеше Операта дълги години, поради пожара в сградата/ открих магията и силата на музикално-сценичното изкуство.
Именно затова се вълнувам много от невероятната възможност да направя своя интерпретация на тази опера. Очаквам и на моя спектакъл да дойде някой четиринайсетгодишен хлапак и ако успея да провокирам в него чувство, подобно на моето, преди години – ще бъда много щастлив.
Аз не одобрявам съвременната тенденция в световен мащаб, в която се наблюдава една „надпревара” между режисьорските концепции „Кой ще направи по-оригинална и по-провокативна постановка”.„Вълшебната флейта” е една приказка и това се пренебрегва от повечето режисьори. В самата приказност е силата на тази опера. Още с вдигането на завесата публиката трябва да се пренесе в света на приказките, онзи чуден свят от детството на любов и смелост, в който всичко е възможно, в света на чудните приказки с вълшебни илюстрации – цветни, екзотични, магични.
Абстрахирам се от каквато и да било предистория на сюжета и героите и ги представям в хода на действието – с техните реакции и чувства, развитие на образа при трудните и съдбовни ситуации на избор, замесени в битката между Светлината и Мрака– Деня и Нощта.
Сценичният разказ –
…Някъде…Някота…В Ориента…
Двама млади са изправени пред жестоката битка на Деня и Нощта
Двамата млади – две полярности, Тамино и Папагено – странстващи младежи, попаднали в Ориента и търсещи „своето място под Слънцето” и най-вече любовта.
Деня – Зарастро – символ на абсолютната власт и хармония, супергерой със свръхчовешки способности.
Нощта – Царицата – символ на абсолютната СЛАБОСТ, назадничавост и жажда за власт над целия свят. Стремяща се да разпростре силите на мрака и Нощта да пребъде над света.
Оръжието на Царицата – Трите Орисници – три миража на пустинята, три неземни красавици, които спасяват животи, побеждават чудовища, лекуват рани и правят чудеса.
Оръжието на Зарастро – Трите сили – Любов, Познание и Надежда – три апостола на красотата, добротата, закрилящи онези, които търсят истината. Те са навсякъде, но не се виждат. Те, стаени в тъмнината, помагат във всяка трудност. Техните символи – Сърце, Книга и Котва убиват Царицата на нощта.
Памина – арабска принцеса, обсебена от Царицата и разпъната между Доброто и Злото – Доброто е нейната любов – Тамино, а Злото е собствената й майка – Царицата.
Папагена– арабкиня, робиня в харема, приятелка на Памина, която подлага на изпитание Папагено – пред него тя се явява като старица, за да разбере дали той би я обикнал и такава.
По пътя си Тамино ще срещне своята Памина и Папагено своята Папагена, НО, ще устои ли тяхната любов на тази безмилостна война? Ще повехне или укрепне тя, на кръстопътя на тези две култури? Ще успее ли вълшебната флейта да ги преведе през всичките трудности и най-вече през изпитанията на Огъня и Водата?
Всичко зависи и е въпрос на ТЕХНИЯ ЛИЧЕН ИЗБОР.
