Европейската комисия публикува доклада за постигнатия от България напредък по механизма за сътрудничество и проверка в сферите съдебна реформа, борба с корупцията и организираната престъпност.

В резюмето се казва:

При присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. все още съществуваха определени слабости в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, които можеха да възпрепятстват ефективното прилагане на законодателството, политиките и програмите на ЕС и да попречат на българските граждани да се възползват в пълна степен от правата си като граждани на ЕС. Ето защо Комисията пое задължението в рамките на механизма за сътрудничество и проверка да помогне на България да отстрани тези недостатъци, както и да проверява редовно постигнатия от страната напредък по шест показателя, установени за тази цел. Тези показатели са взаимосвързани и трябва да се разглеждат в съвкупност като част от мащабна реформа на съдебната система и елемент от борбата с корупцията и организираната престъпност, за които е необходим дългосрочен политически ангажимент. Първият заместник-председател Тимерманс заяви във връзка с Доклада: „Политическата несигурност и други предизвикателства през изминалата година затрудниха извършването на реформи в България. Въпреки това положителен знак е, че в редица области се признава съществуването на проблеми и се установяват решения. Сега е времето да се действа. Реформите, набелязани в нашия доклад, ще спомогнат за спечелване на доверието на гражданите и на тези, които искат да инвестират в страната. В България има талантливи и трудолюбиви хора, които искат да видят реални и трайни промени. Механизмът за сътрудничество и проверка продължава да бъде ценен инструмент за насърчаване на напредъка и се подкрепя от мнозинството от българите. Сега е моментът за изграждането на политически консенсус за ускоряване на реформите.“ В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България. Като цяло напредъкът през изминалата година е бавен. Фактът, че през периода, обхванат от настоящия доклад, се изредиха три различни правителства, както и липсата на работещ парламент определено допринесоха за недостатъчната решимост за реформи. За да напредват реформите е необходимо да се признае наличието на проблеми и да се определят мерките за тяхното решаване. В това отношение сегашното правителство и Народното събрание предприеха важна стъпка с приемането на стратегия за съдебна реформа, в която се определят насоките на бъдещата работа в редица области. Те ще трябва да бъдат проследени и приложени на практика, за да бъде демонстрирано по убедителен начин наличието на промяна.

Как докладва Комисията за напредъка в България?

Докладите на Комисията относно напредъка по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) се публикуват редовно от 2007 г. насам. Те са резултат на внимателен анализ от страна на Комисията и се основават на информация от българските власти, гражданското общество, както и от службите на Комисията, държавите членки, международни организации и НПО. Всеки доклад на Комисията, с неговата методология и заключения, впоследствие се обсъжда и приема в заключенията на Съвета.

Как Комисията изготвя годишните доклади по МСП и измерва напредъка?

Комисията организира експертни мисии в България три пъти годишно, една от които включва практикуващи юристи (съдии, прокурори) от други държави членки, за да допълни собствените си наблюдения. Мисиите включват срещи с важни партньори в София, както и в други градове, за да се прецени как се справят местните и регионалните власти. По време на тези мисии Комисията се консултира с широк кръг от заинтересовани страни на място. Комисията също така разполага с експерт в представителството си в София, който е отговорен за непрекъснато наблюдение на напредъка и поддържане на връзки със заинтересованите страни.

Какво се казва в днешния доклад?

В днешния доклад се стига до заключението, че от последния доклад на Комисията от януари 2014 г., напредъкът в България, по отношение на съдебната реформа и постигането на конкретни резултати в областта на корупцията и организираната престъпност, е бавен. В редица области беше признато съществуването на проблеми и започват да се набелязват решения. Настоящото правителство и Народното събрание предприеха важна стъпка в тази насока, като приеха стратегия за съдебна реформа, в която се определят насоките за бъдещата работа в редица области. Те трябва да се утвърдят, за да се демонстрира, че промените са устойчиви. В някои от ключовите институции продължават да се осъществяват управленски промени, които следва да бъдат в подкрепа на усилията за извършване на реформи до постигането на реална промяна. Примери за това са анализът на Висшия съдебен съвет на натовареността на съдилищата и прокуратурите и изпълнението на реформата на главния прокурор за прокурорските служби, които скоро ще приключат. Въпреки това по важни въпроси, като гарантирането на разпределянето на делата на случаен принцип и назначенията на важни съдебни длъжности, в действията на компетентните национални институции продължава да липсва решителността, необходима за изграждането на доверие. Отговорите на добре познатите проблеми в областта на корупцията и организираната престъпност останаха откъслечни и им липсва цялостна стратегическа посока. Има твърде малко примери за дела, свързани с корупция или организирана престъпност на високо равнище, достигнали до успешен съдебен край.

Докладът съдържа редица конкретни препоръки в областта на независимостта, отчетността и етиката, стратегиите за реформа и ефикасността на съдебната система, корупцията и организираната престъпност.

Какви са следващите стъпки?

Комисията смята, че понастоящем България трябва да съсредоточи усилията си върху ускоряването на реформата и да демонстрира убедителни постижения във всички области. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година, за да се даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати и за оценяването им. Дотогава Комисията ще следи редовно и отблизо постигнатия напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските органи и с други държави членки. Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва България да ускори напредъка по препоръките ѝ за реформата на съдебната власт, съблюдаването на етичните норми и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Българските граждани подкрепят ли механизма за сътрудничество и проверка?

На 26 януари 2015 г., преди докладите по МСП, публикувахме резултатите от експресно проучване на Евробарометър. Това проучване, проведено през ноември 2014 г., показва, че мнозинството от българите (78 %) искат ЕС да поддържа процеса по МСП, докато страната не достигне стандарти, сравними с други държави — членки на ЕС. Проучването също така показва, че 61 % от българите смятат, че ЕС е оказал положително въздействие за справяне със слабостите в съдебната система и над половината вярват, че е оказал положително въздействие за справяне с организираната престъпност и корупцията.

Комисията осигурява ли финансова подкрепа за подпомагане на реформите?

България се е ползвала от значителни средства на ЕС в подкрепа на мерките в областта на правосъдието и вътрешните работи, както в периода преди, така и след присъединяването. Бяха финансирани многобройни проекти и инвестиции и почти всички ключови институции са получили европейски средства. От 2007 г. насам в тази област бяха предоставени 51 млн. евро. Най-големият дял от заделените средства се предоставя за мерки за управление на човешките ресурси и подобряване на уменията ( 27 млн. евро), докато останалата част е поравно разделена между мерките, свързани с прозрачността и ефективността (8 млн. евро) и електронното правосъдие (16 млн. евро).

Някои от ключовите проекти, финансирани до момента, включват: електронно правосъдие – проучване и разработване на единна комуникационна и информационна система, както и на електронен портал на съдебната администрация; въвеждане на стандартизирани електронни заявления, електронно управление на дела и предаване на документи между органите на съдебната власт, но също и между други релевантни публични институции; подготвяне и внедряване на специализирано оборудване за видеоконферентна връзка като част от съдебния процес, разработване на инструменти за целите на статистическия анализ на работното натоварване в съдебната система, унифицирана система за попълване и обработка на жалби, въведена като мярка за борба с корупцията; създаване на мрежа от съдии – „съдебни координатори по европейско право“ – за повишаване на капацитета на българските съдилища в областта на прилагането на законодателството на ЕС; увеличаване на капацитета за въвеждащо обучение чрез укрепване на мрежата от съдии-наставници, подобряване на уменията на съдиите-наставници и укрепване на организацията на работата им; увеличаване на капацитета на прокуратурата на България чрез създаване на специализирани структури за борба с организираната престъпност и свързаните с нея престъпления, включително повишаване на ефикасността на обучението на прокурорите и оказване на подкрепа на специализираните прокуратури чрез подобряване на тяхната квалификация посредством работа в мрежа с други подобни специализирани прокуратури от държавите членки.

През новия програмен период (2014—2020 г.) ще има специална приоритетна ос за свързани със съдебната система интервенции с общ бюджет от над 30 млн. евро. Приоритетната ос ще имат три конкретни цели: увеличаване на прозрачността и ускоряване на съдебните производства чрез структурни, процедурни и организационни реформи в съдебната система; подобряване на достъпността и отчетността на съдебната система чрез въвеждането на електронно правосъдие; разширяване на приложното поле и подобряване на качеството на обучението в съдебната система.

Комисията консултира ли се с правителството по доклада преди неговото публикуване?

Механизмът за сътрудничество и проверка е изцяло независим процес: докладите са от изключителната компетентност на Комисията. Но, разбира се, ние редовно получаваме информация и принос от българското правителство за напредъка на реформите и правните процеси, и се стремим да сме възможно най-актуални. Получаваме също така становища от множество други наблюдатели и участници в двете държави.

Кога ще приключи процесът по МСП?

Механизмът за сътрудничество и проверка на напредъка ще се прилага, докато показателите не бъдат изпълнени задоволително. Председателят Юнкер изрази надеждата си, че България ще продължи своя път на реформи и ще бъде в състояние да излезе от програмата през мандата на настоящата Комисия.

OFFnews