На 13 юли от 19,00 ч. Държавна опера – Стара Загора ще представи „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини в оригиналната версия на италиански език. Диригент на представлението е Крис МакКракен /Великобритания/, асистент – диригент Андреа Тарантино, режисьор Иняцио Окипинти. Солисти Деси Стефанова, Николай Моцов, Иван Кабамитов, Евгений Арабаджиев, Петър Кунев, Нели Нечева и др.,оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Повече за екипа:
ДИРИГЕНТ – Крис Мак Кракън /Великобритания/
Крис Мак Кракън учи пиано и цигулка в Училище по музика Четхам, Манчестър. Магистър по музика от Тринити Колидж – Кеймбридж. Има следдипломна квалификация по пиано от Кралския Northern College of Music /RNCM /. В Националното Оперно студио в Лондон изучава пианистичен репертоар. Започва да дирижира още като студент в Кеймбридж /Концерт за цигулка от Сибелиус, Симфония №6 на Бетховен, откъси от опери на Вагнер, Концерт за пиано К466 от Моцарт -дирижира и изпълнява на пиано едновременно/, а също и в RNCM – Симфония от Щраус за духови инструменти.
Първите му стъпки в операта са в Театъра в Хаген, Германия – където дирижира „Графът от Люксембург“, „Една нощ във Венеция“, „Хензел и Гретел“, „Севилският бръснар“ и „Вълшебната флейта“. Гостуващ диригент е в Шотладската опера в Глазгоу /“Мария Стюард“, „Сватбата на Фигаро“/, Щатстеатър Котбус /“Продадена невеста“/ , Операта на Лайпциг и Оркестър Гевандхаус /“Идоменео“/, Държавна опера-Русе /“Риголето“, „Кармен“/, Държавна опера-Бургас /“Бохеми“, „Тоска“, „Норма“/. Дирижира Симфонични концерти с Кралския оркестър на Ермитажа – Санкт Петербург /5-та Симфония на Шуберт/, Руското Филхармонично дружество /4-та Симфония на Брамс/, Филхармонията на гр.Пазарджик /2-ра Симфония на Брамс и Симфония „Линц“ на Моцарт/.

РЕЖИСЬОР – Иняцио Окипинти /Италия/
Иняцио Окипинти е роден през 1964 в Палермо, Италия. Завършва режисура и кинематография в Университета в Пиза. От 1990 съчетава успешно артистична, режисьорска и писателска дейност. Като театрален режисьор поставя произведения на Пирандело, Уди Алън, Айкборн, Ромер, Мартолио, които се радват на голям успех сред публиката и критиката. През 2011 публикува сборник с трудове и анализи по кинематография, представени на фестивала в Кан (Франция).
Като оперен режисьор поставя редица опери, сред които Трубадур ( Дж. Верди), Бохеми (Дж. Пучини), Мадам Бътерфлай (Дж. Пучини), Сивилският Бръснар (Дж. Росини) и др. Работи за Фондация Тосканини, Парма с небезизвестните имена Фабио Армилиато, Алесандра Реца, Барбара Девер, Роберто Сервиле. Автор е на либретото и режисурата на съвременната опера „ Обречените поети“ по музика на Марко Масса. 2015 се издава неговия първи роман „Radionight“ , за който са закупени филмовите права.

АСИСТЕНТ-ДИРИГЕНТ – Андреа Тарантино /Италия/
Андреа Тарантино е роден през 1976 г. в Сиракуза, Италия. През 1998г. завършва консерваторията в Салерно, специалност цигулка, а през 2002г. се дипломира в специалност виола в Консерваторията в Авелино, където година по-късно взема степен виртуозност цигулка. Професионалното си образование продължава в Университета във Вибо Валенсия, където през 2006г. завършва специалност Музика и звукови технологии. През 2013г. завършва магистър по оркестрово дирижиране в консерваторията в Неапол. Специализира дирижиране с Рафаеле Наполи и Джордж Пехливаниан в Академия Катерина Гурска, Мадрид. В периода 1994-2010 г., свири в престижните оркестри на Арена ди Верона, Театро Масимо ди Палермо, Театро Белини ди Катания, Симфоничните оркестри на Рим и Палермо. Като диригент дебютира с оркестър Сан Пиетро, Махела, в гала концерта за наградите „Premio delle Arti“ 2010г. Следват редица изяви, между които с оркестър ESMUC на Барселона, оркестър “ Key Largo“ на Наполи и др. За сезон 2014-2015 г. работи като асистент диригент в Кралския Оперен Театър Валони, Лиеж, Белгия заедно с диригентите Ренато Палумбо, Масимо Дзанети, Паоло Аривабени и солистите Аник Маси, Грегори Кунде, Никола Алаймо, Патриция Чофи, Дезире Ранкаторе, Джанлука Теранова, Чинция Форте, Бруно де Симоне.

ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
РОЗИНА – Деси Стефанова /сопран/
Деси Стефанова е родена през 1974г. в гр.Кюстендил. През 2002 г.завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност английска филология. През 2003 се дипломира в ДМА „Панчо Владигеров“, София, специалност „Класическо пеене“ и прави своя оперен дебют в ролята на „Царица на нощта“ в операта“Вълшебната флейта“ от Моцарт в постановка на Държавна Опера Стара Загора. Финалист е на международния конкурс Белведере, Виена, 2002г. и лауреат на конкурса Мими Балканска, София, 2002г.
В периода 2004 – 2006 г. е солист към Държавна Опера Стара Загора и участвува в постановките : „Риголето“ от Верди в ролята на Джилда, „Севилският Бръснар“ от Росини в ролята на Розина, „Kопринената стълба“ от Росини в ролята на Джулия, „Бохеми“ от Пучини в ролята на Мюзета.
От 2006 г. работи в Италия с маестро Еудженио Фолиати. Следват редица изяви в Италия, Австрия, Германия, Франция, САЩ и Словения. През октомври 2010 година Деси Стефанова е гост –изпълнител в ролята на Микаела в постановката „Кармен“от Бизе, по случай откриването на новата сцена на операта в Стара Загора. От 2012 г. отново е солист към Държавна Опера Стара Загора.
Репертоарът и включва ролите: Виолета („Травиата“ , Верди), Джилда („ Риголето“, Дж. Верди), Лиу („Турандот“, Дж.Пучини ), Мими („Бохеми“ , Дж. Пучини), Мюзета („Бохеми“, Дж. Пучини), Адина ( „Любовен елексир“, Г. Доницети), Норина („Дон Паскуале“, Г. Доницети), Розина („ Севилският бръснар“, Дж. Росини), Джулия („ Копринената Стълба“, Дж. Росини, Лейла („Ловци на бисери“ , Бизе), Манон ( „Манон“, Масне ), Сузанна („Сватбата на Фигаро“, Моцарт), Донна Анна/Церлина („Дон Джовани“ , Моцарт), Царица на нощта („ Вълшебна флейта“, Моцарт), Памина ( „Вълшебна флейта“, Моцарт), Констанца („Отвличане от Сарая“, Моцарт) и др.

ГРАФ АЛМАВИВА – Николай Моцов /тенор/
Николай Моцов е роден в 1973 г. в град Русе. През 2005 г. се дипломира с магистърска степен по специалността оперно пеене в Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на проф. Илка Попова и остава да работи като асистент-преподавател при нея. По време на следването си печели награди от национални и международни конкурси. Носител е на първа награда от конкурса „Светослав Обретенов“, Голямата награда на конкурса „Парашкев Хаджиев“, Голямата награда и кристална плакета на „Съюза на българските композитори“ на конкурса „Любомир Пипков“, както и втора награда (при неприсъдена първа) на международния конкурс „Борис Христов“. Дебютът на Николай Моцов е на русенска сцена в „Реквием “ от Моцарт през 1998 г., а през следващата година прави запис на същото произведение в Българското национално радио под диригентството на Методи Матакиев. Следват още редица покани за записи в БНР. През периода 2004-2006 година е стипендиант на фондация „CEE Musiktheater“ към Щатсопера Виена, където специализира при голямата звезда на Виенската опера проф. Оливера Миакович. По време на своите ангажименти Моцов е имал удоволствието да работи с големите имена на оперната сцена – Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Елена Мосук, Джузепе Джакомини, Лео Нучи и др. Николай Моцов е гостувал многократно на сцените на всички големи оперни театри в страната, а така също и на сцените на оперните театри в Холандия, Германия, Русия, Южна Корея, фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и Европалия (Белгия). Редовен участник е и на международните фестивали „Софийски музикални седмици“ и „Мартенски музикални дни“, където участва в изпълнението на редица меси, оратории и реквиеми, повечето от които са първо изпълнение в България. През 2008 г. по време на фестивала „13-ти Салон на изкуствата“, София, прави самостоятелен концерт с големия български пианист и композитор проф. Йовчо Крушев, където представят за първи път в България романси за тенор от цикъла „Камерното творчество на Сергей Рахманинов“. Репертоарът на Николай Моцов е разнообразен. Той включва редица роли от различни опери – Дон Отавио от „Дон Жуан“, Тамино от „Вълшебната флейта“, Граф Алмавива от „Севилският бръснар“, Дорвил от „Копринената стълба“, Неморино от „Любовен елексир“, Ернесто от „Дон Паскуале“, Ленски от „Евгений Онегин“, Младият циганин от „Алеко“, Алфред от „Травиата“, Туриду от „Селска чест“ и други.

ФИГАРО – Иван Кабамитов
Иван Кабамитов e роден в Асеновград. Завършва ДМА „Панчо Владигеров“ през 1997 год. , специализира в Академията за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим през 1999, а през 2005 е стипендиант в Академия „Киджана“, където завършва с Диплом ди Мерито при Ренато Брузон. През 2013 завършва и майсторски клас по френска камерна музика с преподаватели Еманюел Кордолиани и Никола Шено (Френски куртурен институт в България).
Иван Кабамитов дебютира във Варненска опера през 1996 в ролята на Гулиелмо от „Така правят всички жени“ от Моцарт. През следващите години прави ролите на Марсел в „ Бохеми“ – Театър Вигано в Рим, Жермон в „Травиата“ – Софийска опера и балет, участва в турнета в Германия, Англия, Австрия, Швейцария, Норвегия, САЩ и др. в спектакли на „Трубадур“, „Бал с маски“, „Кармен“, „Макбет“, „Севилският бръснар“, „Аида“, „Дон Карлос“, „Лучия ди Ламермур“, „Мадам Бътерфлай“ и др. В годините между 2002 и 2005 участва във фестивалите „Софийско лято“, Софийски музикални седмици, „Аполония“ и Опероса“. Има множество записи в БНР на оперен и камерен репертоар, концерти в страната и чужбина, голяма част от които самостоятелни. През 2008 участва в постановките „Дон Кихот“ и „Mомичето от Златния запад“ в Софийската национална опера.От 2011 е солист в Държавна опера Стара Загора.
Носител е на награди от международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (2000), международен конкурс за оперни певци „Пълдин“ (2002), Сребърна купа от 25-я Международен фестивал на изкуството в Пхенян (2007)
Основател и председател на фондация за изкуство и култура „ Огънят на Орфей“ (2007), член на УС на сдружение „ Борис Христов“ в Пловдив. Като преподавател води и организира майсторски класове по оперно пеене към Лятна академия за изкуство „Огънят на Орфей“ в Широка лъка и „Пролет в Стария град“, Пловдив. Работи с надарени деца от домове за деца, лишени от родителска грижа, където постига отлични резултати.Висока оценка получава и като камерен изпълнител.
Критика
„..Иван Кабамитов бе изключителен във всяко отношение. Лека спонтанна емисия, великолепна дикция, подчертана съпричастност към произведението…“Проф. К Карапетров (НБМ 5.2004)
„Баритонът Иван Кабамитов и пианистката Благовеста Константинова ни пренесоха в един свят на висока естетика, на стойностното… Изпълнителите пресъздадоха музикалните образи с артистична освободеност и изключително внимание към съвременното българско вокално камерно изкуство….“Проф. д-р Пенчо Стоянов „Музикални хоризонти“ (6.2008)

Повече за операта „Севилският бръснар“:
Операта най-напред се наричала „Алмавива, или напразна предпазливост“, тъй като опера със заглавие „Севилският бръснар“ вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха. Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера.
През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.
„Севилският бръснар“ е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви.
Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл „Севилският бръснар“ попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. На времето един от вестниците в Рим пише: „Ако на премиерата „Севилският бръснар“ не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите „E viva!“ по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».

Държавна опера-Стара Загора