Свържете се с нас

Новини от Областта

Държавата отделя 3,7 млрд. за европроекти

Published

on

Реализацията на европроекти ще има решаваща роля за развитието на бизнеса и доходите на гражданите и през 2016 г. Общата сума на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от ЕС за следващата година се предвижда да бъдат 2,512 млрд. лв. Планираните разходи за реализация на европейските програми и проекти обаче са доста повече – 3,7 млрд. лв., като от тях 2,663 млрд. лв. са европейски средства, а 1,03 млрд. лв. – национално съфинансиране. Това предвижда бюджетът за 2016 г., който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента.

Наред със сериозните разходи за европроекти, се планира и намаление на бюджетния дефицит от 3,3% от БВП за тази година (ако парламентът подкрепи предложената от кабинета актуализация), на 2% от БВП за 2016 г. (1,8 млрд. лв.). Като този дефицит ще се формира от дупка в националния бюджет в размер на 1,649 млрд. лв. и още 150,6 млн. лв. дефицит по сметките за средствата от ЕС, пише „Стандарт“.

Планираните средства за реализацията на европроекти през следващата година обаче са с 1 млрд. лв. по-малко отколкото за настоящата. При приемането на бюджета за 2015 г. се предвиждаше разходите по европейски програми и проекти през тази година да бъдат 4,718 млрд. лв., от които 3,425 млрд. лв. европейски пари и 1,293 млрд. лв. национално съфинансиране. А до края на септември, докогато са последните официални данни на Министерството на финансите, получените помощи в хазната са 2,742 млрд. лв. – повече от планираните за цялата 2016 г. Причината за това е, че тази година се правят последните плащания по стария програмен период, което се свързано с приключване на много европроекти. А през 2016 г. тепърва ще стартират много проекти от новия програмен период и съответно плащанията ще нарастват през следващите години.

Общата сума на разходите на хазната през 2016 г. се планира да бъде 34,815 млрд. лв., което е с 292 млн. лв. повече спрямо актуализирания бюджет за 2015 г. От тях малко над 1 млрд. лв. ще бъде вноската на България в общия бюджет на ЕС. Заложените приходи в бюджета за 2016 г. са малко над 33 млрд. лв., което е с 1,366 млрд. лв. повече от предложената актуализация за тази година. Това е резултат от борбата със сивата икономика и очаквания ръст на приходите от данъци и осигуровки с 1,265 млрд. лв. и на неданъчните приходи със 861,9 млн. лв., както и на предвиденото намаление на помощите и даренията, включително парите от ЕС, със 761 млн. лв.

Най-много пари в бюджета за 2016 г. са планирани за пенсии и социално подпомагане – общо 11,896 млрд. лв. или 13,5% от БВП. Така всеки трети лев от бюджета, или 34% от всички планирани разходи, ще отиват за пенсии, обезщетения за безработица, помощи за майчинство, социални грижи и т.н. Сериозно перо в бюджета е и здравеопазването, за което са планирани 3,9 млрд. лв. За сектора „Отбрана и сигурност“ са предвидени 3,342 млрд. лв., което е повече от средствата за образование – 3,12 млрд. лв.

За какво ще харчи

хазната през 2016 г.

1. „Общи държавни служби“ 2,055 млрд. лв.

2. „Отбрана и сигурност“ 3,342 млрд. лв.

3. „Образование“ 3,12 млрд. лв.

4. „Здравеопазване“ 3,938 млрд. лв.

5. „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ 11,896 млрд. лв.

6. „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ 2,444 млрд. лв.

7. „Почивно дело, култура и религиозни дейности“ 580,2 млн. лв.

8. „Икономически дейности и услуги“ 5,627 млрд. лв.

9. Други разходи 802,3 млн. лв.

Бюджетът в числа

Показател Ревизирана 2015 2016 2017 2018

Приходи млн. лв. 31 649,5 33 015,7 33 897,2 35 345,4

Приходи % от БВП 36,8% 37,4% 37,1% 37,2%

Разходи млн. лв. 34 523,7 34 815,7 35 207,2 36 335,4

Разходи % от БВП 40,2% 39,4% 38,5% 38,2%

Дефицит млн. лв. -2 874,3 -1 800 -1 310 -990

Дефицит % от БВП -3,3% -2% -1,4% -1%

 

Продължете с четенето

Свят

Кметът Живко Тодоров беше гост на тържественото начало на академичната година в Тракийския университет

Published

on

Зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова също беше гост на тържествената церемония

Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова присъстваха на тържественото откриване на академичната 2026/2027 година в Тракийския университет. Церемонията се проведе на откритата сцена на Университетския форум в Студентски град и събра студенти, преподаватели, представители на академичното ръководство и официални гости.

Особено вълнуващ беше денят за първокурсниците, които за първи път прекрачиха прага на Тракийския университет и станаха част от неговата академична общност.

Ректорът проф. Мирослав Карабалиев приветства новоприетите студенти с „Добре дошли“ и постави акцент върху общността, която стои зад постиженията на висшето училище. По думите му университетът не се определя единствено от сградите, аудиториите, лабораториите и техниката, а преди всичко от преподавателите, студентите, изследователите и служителите, обединени от стремежа към знания и развитие.

„Университетът е преди всичко общност от хора, общност от преподаватели и студенти, изследователи и служители, обединени от стремежа към развитие и знания“, подчерта проф. Карабалиев. Той насърчи първокурсниците да бъдат активни и любопитни, да задават въпроси и да търсят повече от задължителното, защото доброто университетско образование е резултат от съвместните усилия на преподаватели и студенти.

Ректорът отправи послание и към преподавателите, като подчерта, че всяка следваща академична година трябва да бъде крачка напред в развитието на университета. „Нека си пожелаем една ползотворна година с нови научни резултати, с нови идеи и ново знание, което успешно да предаваме на нашите студенти“, каза проф. Карабалиев. Към младите хора той отправи и един важен съвет – добрият резултат рядко идва без усилие.

Сред официалните гости бяха главният секретар на Министерството на образованието и науката и член на Съвета на настоятелите на Тракийския университет Йовко Йовчев, областният управител на област Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов, народните представители Елена Нонева и Радослав Рибарски, общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, ректорът на Тракийския университет в периода 2015–2019 г. проф. Иван Въшин, директорът на РУО – Стара Загора Милена Йолдова, зам.-председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Мирослав Първанов и директорът на Държавна опера – Стара Загора Владимир Бошнаков.

На церемонията присъстваха ректорското ръководство, деканите на факултетите и ръководителите на основните структурни звена на Тракийския университет.

Днес в Тракийския университет се обучават над 9 хил. български и близо 1000 чуждестранни студенти от 57 държави. Над 600 преподаватели осъществяват обучението в 44 бакалавърски, 83 магистърски и 90 докторски програми.

Празничната програма продължи с концерт на Deep Zone Project, който постави музикалния финал на първия ден от новата академична година.

Автор: Ивелина Димитрова

Продължете с четенето

Свят

„Богородична стъпка 2026“ започва с празничен концерт пред Община Стара Загора

Published

on

Официалното откриване на националния събор е на 29 август (събота) от 11.30 ч. на Първа сцена

На 29 и 30 август 2026 г. с. Старозагорски бани ще се превърне в пъстра сцена на българския фолклор, традиции и народно творчество. Курортът ще посрещне участници и гости от близо и далеч за Двадесетото юбилейно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“.

Празничното настроение започва още днес от 19.30 ч. на сцената пред Община Стара Загора. В концертната програма ще участват танцова група „Талисман“ от Тараклия, Република Молдова, танцов клуб „Тракия фолк“ от Одрин, Република Турция, и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора.

Община Стара Загора кани всички жители и гости на града да станат част от празника и да споделят емоцията на „Богородична стъпка 2026“.

Продължете с четенето

Свят

До 11 септември продължава приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“

Published

on

Целта на конкурса е да подпомага и популяризира поетичното творчество на автори над 18-годишна възраст

Приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ продължава до 11 септември 2026 г.

Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Дружеството на писателите – Стара Загора, Фондация „Космос – Димитър Брацов“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Той се провежда ежегодно с подкрепата на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“ и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“. В състава на журито са включени утвърдени имена от съвременния литературен живот. Медийни партньори на конкурса са списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Условия за участие:

Конкурсът е анонимен и е на свободна тема.

Право на участие имат автори, навършили 18 години, с творби, които не са публикувани под каквато и да е форма към крайната дата за кандидатстване.

Всеки участник може да изпрати до три поетични произведения на електронен адрес: n-liliev@abv.bg, в срок до 11 септември 2026 г.

Имейлът трябва да бъде със заглавие: „За конкурса „Николай Лилиев“ – 2026“ и да съдържа два прикачени файла:

  • файл с конкурсните стихотворения;
  • файл с личните данни на участника – три имена, дата на раждане, пощенски адрес и телефон за контакт, както и декларация за авторство.

Предоставените лични данни ще бъдат използвани единствено за целите на конкурса, за идентифициране и награждаване на отличените участници.

В конкурса не могат да участват:

  • членове на конкурсното жури;
  • организатори на конкурса;
  • носители на първа награда от предходни издания.

Отчитането на резултатите ще бъде на 1 октомври – Деня на българската поезия. Церемонията по награждаването е част от „Есенни литературни дни – Стара Загора 2026“.

С изпращането на творбите си авторите дават съгласие имената и произведенията им да бъдат публикувани в социалните мрежи, печатни и електронни медии, както и в други публикации, свързани с конкурса.

Награди:

Първа награда – Награда на кмета на Община Стара Загора.

Втора награда – Награда на Фондация „Космос – Димитър Брацов“.

Трета награда – Награда на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“.

По преценка на журито могат да бъдат присъдени и поощрителни награди от Дружеството на писателите – Стара Загора и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“.

Всички лауреати в конкурса получават почетна грамота.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com