Свържете се с нас

Стара Загора

Голям празник е днес, черпят над 10 прекрасни имена!

Published

on

На 14 септември църквата празнува Кръстовден. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента. Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква, а именно: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век. През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст  с надпис под него „С това ще победиш“.

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим. Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите. След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай на този ден се свързва с края на лятото и началото на есента – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Народът вярва още, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен На 14 септември Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници. Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора, която се намира близо до град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите твърдят, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания. През 1995 година там бе осветен новият храм „Покров Богородичен“, построен с дарения на християни, българомохамедани и дори мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година особено тържествено се отбелязва и празника Кръстовден. Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около мястото витаят легенди, загадки и видения. С любопитно предание е свързан и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни.

Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На много места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се смята за благословия, носител на Божията милост и на здраве. Някога откривателят на това място е казал: „Нека хората знаят, че след 150 години на Кръстова гора ще идват за изцеление християни от цял свят … както някога и сега се ходи в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб“. Много поклонници и сега смятат, че заради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на „изцеление на тялото и душата“. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Имен ден имат всички, носещи имена:  Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Ставри и др.

Blitz.bg

Продължете с четенето

Стара Загора

Фотоизложба по случай празника на Сухопътните войски ще могат да разгледат жителите и гостите на Стара Загора

Published

on

Експозицията „Сухопътни войски в служба на народ и родина“ ще бъде подредена на Алеята на дарителите на 9 ноември

На 9 ноември 2026 г. (понеделник) жителите и гостите на Стара Загора ще имат възможност да разгледат фотоизложбата „Сухопътни войски в служба на народ и родина“, посветена на празника на Сухопътните войски. В програмата е включен и концерт на Военния духов оркестър на Втора тунджанска механизирана бригада.

От 09.00 до 16.00 часа на Алеята на дарителите, източно от сградата на Община Стара Загора, ще бъде представена фотоизложбата. Чрез тематични пана и рекламни тенти експозицията ще проследи моменти от историята и дейността на Сухопътните войски и ще представи тяхната роля в отбраната на страната.

В 12.30 часа на открита сцена, разположена западно от входа на сградата на Община Стара Загора, ще започне концертът на Военния духов оркестър на Втора тунджанска механизирана бригада.

Инициативите са посветени на празника на Сухопътните войски, който се отбелязва на 19 ноември. Те имат за цел да отдадат почит към военните традиции и професията, да насърчат патриотичното чувство сред младите хора и да ги запознаят с възможностите за професионално развитие и реализация в редиците на Българската армия.

Продължете с четенето

Стара Загора

„Добрият Самарянин“ отново търси хората, които променят съдби с добри дела

Published

on

Номинациите се приемат до 24 ноември, а тазгодишното издание на наградите включва нова категория за дарителство и инициатива за изграждане на интерактивен монумент в Стара Загора.„Добрият Самарянин“ отново търси хората, които променят съдби с добри дела

Сдружение „Самаряни“ обяви началото на номинациите за Годишните награди „Добрият Самарянин“, които се връчват за 16-а поредна година. Инициативата е посветена на хората, проявили доброта, съпричастност и готовност да помогнат на изпаднали в тежка житейска ситуация или беда. Тя е свързана с културно-историческото наследство на самарянските дружества, работили на територията на регион Стара Загора.

Номинации се приемат до 24 ноември 2026 г. (вторник), включително, на електронен адрес dobro@samaritans.bg, както и лично в Централното управление на Сдружение „Самаряни“ на ул. „Патриарх Евтимий“ № 57 в Стара Загора. Предложения могат да се подават и в специалната пощенска кутия на доброто, разположена на сградата на Централна поща в града, или онлайн чрез формуляр за подаване на номинация.

Церемонията по връчването на Годишните награди „Добрият Самарянин“ ще се проведе на 10 декември 2026 г. (четвъртък). Тази година събитието ще бъде с нов формат, който включва допълнителна категория за отличаване на добротворци.

Към досегашните отличия – статуетката „Добрият Самарянин“, Отличието на общността „Добрият Самарянин“ и „Неуморимо добър Самарянин“, се добавя категорията „Добротворци в ДАРителство“. В нея дарители ще бъдат удостоени с отличието „ДОБРОлепта“ като признание за тяхната щедрост, съпричастност и подкрепа на общественозначими каузи.

За първи път церемонията ще предостави и възможност за целенасочено дарителство. Присъстващите ще могат да подкрепят изграждането на интерактивен монумент „Добрият Самарянин“ в Стара Загора. Идеята е той да се превърне в траен символ на добротворството и съпричастността към хората в нужда.

Концепцията предвижда монументът да бъде не само художествен обект, но и място за събиране на дарения в подкрепа на значими каузи за местната общност. Разкъсаната кесия на ограбения човек, част от композицията, ще служи като място, на което всеки желаещ ще може да направи дарение. Събраните средства ще бъдат насочвани към важни за общността каузи.

Според организаторите подобен монумент ще постави Стара Загора сред градовете по света, в които има паметници, статуи и фрески, посветени на Добрия Самарянин, сред които Париж, Бирмингам и Бостън. Замисълът е той да насърчава дарителството и да съхранява историите за човешка доброта за бъдещите поколения.

Инициативата за Годишните награди „Добрият Самарянин“ започва през 2011 г. и оттогава се организира ежегодно на територията на област Стара Загора. Нейната цел е да открива и отличава личности, помогнали на отделен човек или група хора в тежка житейска ситуация.

Историите на отличените добротворци намират място в Книгата на ДОБРото, която съхранява разкази за човешка съпричастност и подкрепа. Церемонията традиционно се организира около 14 декември – датата на създаването на Сдружение „Самаряни“.

Критерии и насоки за номиниране на кандидати

1. Номинираните трябва да са жители на област Стара Загора и/или да са извършили съответните актове на добротворство на територията на областта.

2. Номинираните трябва да са извършили съответните актове на добротворство в периода от датата на затварянето на номинациите през предходната година до датата на затварянето на номинациите през текущата календарна година, т.е. от 11.11.2025 г. до 04.11.2026 г.

3. Номинираните трябва да са помогнали за постигането на значителни положителни резултати за подобряване качеството на живот на отделен човек или група хора, изпаднали в тежка житейска ситуация.

4. Номинации могат да подават както хората, получили помощ и подкрепа, така и други лица, станали преки или непреки свидетели на извършените добри дела.

5. Номиниращите трябва да предоставят писмена информация за извършените актове на добротворство. Могат да бъдат посочени и предходни подобни жестове на номинираните. При наличие на публикации в печатни или електронни медии и социални мрежи, които потвърждават случилото се, е препоръчително те да бъдат приложени.

6. При необходимост номиниращите следва да предоставят допълнителна информация в писмен или устен формат, за да бъде установено съответствието с критериите за допустимост.

Продължете с четенето

Стара Загора

БЧК – Стара Загора организира акция за доброволно кръводаряване по повод Международния ден на доброволеца

Published

on

Областният съвет на Българския Червен кръст  Стара Загора отправя официален призив към обществеността в гр. Стара Загора за подкрепа на хуманитарна акция по доброволно и безвъзмездно кръводаряване.

Инициативата ще се проведе на 3 декември 2026 г. (четвъртък) от 08:30 до 11:30 ч. в сградата на БЧК на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис Първи“ № 69.

Събитието е посветено на Международния ден на доброволеца (5 декември) и цели да насърчи безвъзмездното кръводаряване, като привлече повече съпричастни граждани към каузата за спасяване на човешки живот.

Всеки ден хиляди пациенти, сред които и много деца, се нуждаят от кръвопреливане при спешни състояния, сложни операции и лечение на тежки заболявания. Дарената кръв е безценен и незаменим ресурс, който зависи изцяло от солидарността на обществото.

Кой може да стане дарител?

  • Всеки здрав гражданин на възраст между 18 и 65 години.
  • Тегло над 50 кг.
  • Без прием на никакви медикаменти в рамките на поне 48 часа преди акцията.
  • Преминал успешен медицински преглед на място, удостоверяващ, че кръводаряването е безопасно за него и за нуждаещите се пациенти.

Важни изисквания за регулярни дарители:

  • Мъжете могат да даряват кръв до 5 пъти в рамките на една календарна година.
  • Жените могат да даряват до 4 пъти годишно.
  • Задължителният минимален интервал между две кръводарявания е 2 месеца.

Областният съвет на БЧК – Стара Загора призовава всички граждани, които имат възможност, да се включат в инициативата. Нека с общи усилия покажем, че солидарността и човечността могат да спасяват животи.

Дарете кръв, спасете живот! Заедно можем повече!

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com