12 януари 2026 г. (понеделник)
Община Стара Загора, Регионален исторически музей и Художествена галерия Стара Загора организират концерт и историческа беседа в навечерието на годишнината.
На 13 януари 2026 г. се навършват 148 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г.
По този повод ще се проведе историческа беседа и концерт, с които ще бъде отдадена почит на осем хилядолетния град.
Посетителите могат да чуят историческия разказ „Град, възкръсващ от руините“ от Петьо Мирчев – уредник в отдел „История на българските земи XV–XIX в.“ на РИМ – Стара Загора.
Квартет „Светоглас“ ще поднесе концерт с църковно-славянска музика, възрожденски и патриотични песни и мотиви от албума на групата „Древните химни на Православието. Музика от манастирите“.
17.30 ч., Художествената галерия
13 януари 2026г. (вторник)
148 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г.
Община Стара Загора и Старозагорска митрополия отбелязват славната дата в историята на града ни. По повод паметното събитие в Енорийски храм „Света Троица“ от 11.00 ч. ще бъде отслужена панихида, в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани. Панихидата ще отслужи Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Богослов.
На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителят – поет и общественик Петко. Р. Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на града, заедно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не успяват да го направят са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство.
По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно владение. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат. Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 г. русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки героизъм и себеотрицание преминават успешно старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г. под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк – Мирски и М. Скобелев русите разбиват лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Войските преминават бързо през подбалканското поле, като се сражават с остатъците на османската армия.
На 13 януари 1878 г. те повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.”
Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците в днешния си вид.
11.00 ч., Енорийски храм „Света Троица“
Ваня Велева представя книгата си „Подарявам ти дъжд“, както и съпътстваща изложба живопис „Зимни аксиоми“.
Ваня Велева е български автор на 13 книги с повече от 90 Национални награди за творчество, сред които Голямата награда от НК „Поетични хоризонти на българката 2025“, Първи места от НК „Николай Лилиев 2025“, „Биньо Иванов 2025“, „Витошко лале 2025“. Ваня Велева е издала и две книги с разкази, в които са включени текстове, с които стана лауреат на НК за проза „Дядо Йоцо гледа“, „Ний всички сме деца на майката земя“, „Каунь“.
Член на Съюза на българските писатели и Славянската артистична и поетична академия. Изкушена е от живописта от 7 години – експонирала 13 самостоятелни изложби. Нейни картини са притежание на колекционери от Германия, Англия, Нидерландия. В РБ „ Захарий Княжески“ – Стара Загора представя 25 живописни платна, които ще останат до 13 февруари 2026 г.
Организатори: Дружеството на писателите – Стара Загора и Фондация „Космос“
17.00 ч., зала 2, фоайе първи етаж Регионална библиотека „Захарий Княжески“
14 януари 2026 г. (сряда)
Награждаване на 10-те най-добри спортисти на 2025 г.
Спортно училище „Тодор Каблешков“
17.00 ч., зала първи етаж Регионална библиотека „Захарий Княжески“
„Писателското кафене”
Участватници: Богомила Николова, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Деян Жеков, Диана Спасова, Петко Венелинов, Силвия Чобанова, Цветан Пейчев, Явор Костов – Яша, Янислава Линкова.
Спектакълът „Писателското кафене“ на Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч възражда атмосферата на емблематичната софийска сладкарница „Цар Освободител“ от периода между двете световни войни. На сцената оживяват творци като Иван Милев, Христо Ясенов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Йордан Йовков, Никола Вапцаров. Основна тема на спектакъла е мисията на Твореца и ролята на изкуството във време на социална, политическа, икономическа и личностна криза. Постановката насърчава преосмислянето на националното културно наследство като жив източник на гордост и вдъхновение, а не като статичен исторически артефакт.
Как съхраняваме личния творческия глас в условията на цензура, недоимък и заличена памет? Какво е значението на отговорността и заявената позиция на съвременния човек на изкуството?Кои са възможните убежища за високия дух, щом пошлостта и невежеството са новите управители на свободната мисъл?
Елица Йовчева
В текста са включени цитати и стихотворения на емблематични български писатели и поети, както и авторски текстове на актьорите.
Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
18.00 ч., Къща музей “Гео Милев”, Вход свободен
15 януари 2026 г. (четвъртък)
ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
За деца
10.30 ч., сцена Опера
Ученическа викторина по повод 131 години от рождението на Гео Милев
За втора поредна година Къща музей “Гео Милев”, Младите омбудсмани на Стара Загора – Илиян Илиев и Зара Кичукова, с дейното участие на Адриан Георгиев – дванадесетокласник от ППМГ “Гео Милев” и млад омбудсман за 2025 г., в партньорство с Община Стара Загора организират литературна викторина по повод 131 години от рождението на Гео Милев – български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература.
Във викторината могат да се включат ученици от всички старозагорски училища / 10,11 и 12 клас /, и разбира се всички ученици, които преценят, че имат нужните знания.
Участниците ще бъдат разделени на 8 отбора по 3-ма човека.
Викторината ще се проведе в три кръга.
В първи кръг ще има отворени и затворени въпроси. Във втори кръг ще има въпроси свързани с произведения на Гео Милев.
А в трети последен кръг ще бъдат включени и въпроси свързани с Леда Милева – дъщеря на Гео Милев, българска обичана детска поетеса, преводачка, общественичка, дипломат.
Както във всяко истинско състезание, така и в литературната викторина ще има компетентно жури, и участниците ще получат награди и грамоти.
Събитието е посветено на живота и творчеството на големия български поет и цели да насърчи интереса на младите към литературата и културното ни наследство.
Очакваме Ви за знания, вдъхновение и дух на съревнование!
Все още има свободни места, ако желаете да се включите, може да го направите на посоченият линк: https://docs.google.com/…/1FAIpQLSevpy_V78XN7Uv…/viewform
17.00 – 20.30 ч., Къща музей „Гео Милев“
Прожекция на филм от Sofia MENAR Film Festival.
Фес: лятото на 55-а, 115 мин., Мароко (2024)
Лятото на 1955 г. Мароко е на прага на свободата. Амал е едва на 11, а скача от покрив на покрив от единия край на медината до другия. Оттам вижда Фес отвисоко, наблюдава съседките, научава клюки, а и следи съпротивата отгоре. Харесал си е красавицата Айша, тя обаче преследва висши идеали. С други студенти от университета Карауин се бори за независимостта на страната. За нея Амал е досадното съседско хлапе, а той е готов на всичко, за да спечели вниманието ѝ.
Вход с билети: https://epaygo.bg/2585524610 , всички каси на EasyPay и на място 1 час преди всяка прожекция.
18.00 ч., зала първи етаж Регионална библиотека „Захарий Княжески“
Многострадална Геновева
Летопис на едно въстание
„Многострадална Геновева“ отново на сцена в Стара Загора, след 155 години, когато е представена за първи път от старозагорски актьори, които са и членове на местния революционен комитет, организиран от Васил Левски.
Първо представление, чистосърдечно и неумело като първа любов. От тогава до днес, за всеки българин „Многострадална Геновева“ означава усмивка, наивен възторг и мил ентусиазъм. „Геновевата“ ни подсеща за пламенната общност на хора, които нито знаят как да бъдат актьори, нито знаят как да бъдат публика, но реагират на театралната условност с безусловна емоция. С чистосърдечност и наивитет, присъщи само на детството, даскали и попове, моми и момци, старо, младо и деца съзаклятничат за представление и репетират за друг, по-страшен празник.
За борбата като за веселба, за бунта като за венчило, за революцията – като за сватба със смъртта.
България, каквато сме забравили, че може да бъде. Идеалите и вярата, радостта и саможертвата. Смехът до сълзи и честта да се наречем българи.“
Използвани са текстове от Лудвик Тик, Иван Вазов, Добри Войников, исторически сведения.
19.00 ч., Културен център
16 януари 2026 г. (петък)
Савина Савова представя новата си книга „Лъч светлина“.
18.00 ч., зала 2 Регионална библиотека „Захарий Княжески“
ЛЕПИЛО ЗА БРАДА мюзикъл
Гостува Държавна опера-Пловдив
„Лепило за брада“ е семеен мюзикъл, вдъхновен от едноименната песен на Стефан Вълдобрев. Сюжетът разказва за това как децата да върнат умението си да мечтаят, а „забързаните“ родители да преоткрият топлотата и смисъла в преживяванията си със своите деца.
„Искам, искам, искам….“ и „бързам, бързам, бързам…“ в общуването между деца и родители се превръща в мечти и споделени преживявания – ценности, които четири семейства от различни континенти преоткриват в търсене на „духа“ на Коледа. Спектакъл, който „подарява“ в навечерие на коледните празници позабравени ценности в човешките взаимоотношения – любов, внимание, споделяне и мечтание.
18.00 ч., сцена Опера
17 януари 2026 г. (събота)
ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО
Всички приключения на веселите патиланци, събрани в един спектакъл.
„Патиланско царство“ разсмива, забавлява и учи колко са важни приятелството, смелостта и разума.
Препоръчителна възраст: 4+ години
11.00 ч., Куклен театър Стара Загора
Прожекции на филми от Sofia MENAR Film Festival.
16:00 ч. – Шепот на стени, документален, 71 мин., Турция (2025)
Той е роден в Истанбул, но почти цял живот живее и твори в Ню Йорк. Интересува се от стените и историите, които разказват. За него те носят духа на града и жителите му. Използва табели, градски отломки, части от постери и графити, като създава колажи, които размиват границата между живописта и скулптурата. Вдъхновява се от живота на улицата и го изразява чрез своя собствена авангардна форма на изкуство. Той е Бурхан Доганчай и е бащата на попарта в Турция.
Вход с билети: https://epaygo.bg/3756562389, всички каси на EasyPay и на място 1 час преди всяка прожекция.
18.00 ч. – Мевляна: Опиянени от любов, 118 мин., Турция – Иран (2024)
Руми и Шамс – две песъчинки в океана от космическа енергия, две вселени на познанието и мъдростта. Единият е персийски поет и богослов, а другият е странстващ дервиш и мистик. Обединява ги любовта и единението с Бога. Срещата им е предопределена, а раздялата им – съдбоносна. За Руми Шамс от Табриз е огледалото, в което вижда незримото и божественото. Един ден Шамс изчезва безследно. Разбрал, че не може да открие духовния си учител, Руми започва да го търси навътре в своята душа, за да създаде най-красивата и мъдра поезия – учебник за света на будните.
Вход с билети: https://epaygo.bg/4207311905, всички каси на EasyPay и на място 1 час преди всяка прожекция.
зала първи етаж Регионална библиотека „Захарий Княжески“
18 януари 2026 г. (неделя)
ТРИТЕ ПРАСЕНЦА
Трите прасенца вече са големи и решават всяко от тях да си построи къщичка. След редица премеждия, те научават най-важния урок – ако си помагат, ако са задружни в игри и в беди, дори Вълкът не е толкова страшен!
Препоръчителна възраст: 3+
11.00 ч., Куклен театър Стара Загора
