Свържете се с нас

Стара Загора

„В памет на Елена…” в Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора

Published

on

Дни по повод  80 години от рождението на старозагорката Елена Димитрова – журналист, писател, режисьор, поет, пътешественик и филмов продуцент

Съпътстваща програма: прожекция на документални филми, създадени от Елена Димитрова: в Художествена галерия – Стара Загора.

Събитията се реализират с подкрепата на Община Стара Загора.

2 ноември 2017 г. (четвъртък), 18:00 ч.

Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора, зала първи етаж

  • Водещ – Снежана Маринова
  • „Великото добро” – музикално-поетичен спектакъл по творби на Елена Димитрова

С участието на: Николай Дялков (поет), Росен Пурлантов (актьор), Димитър Тодоров (музикант) и Мариета Ангелова (режисьор).

  • Прожекция на документални филми за Елена Димитрова: „Да раздадеш живота си“ (30 мин.) и „Пустиня“ (10 мин.)

3 ноември 2017 г. (петък), 18:00 ч.

зала Художествена галерия – Стара Загора

„С филмите на Елена…“

  • „ Димитър Гюдженов. Той нарисува българската история” (2016)

Елена Димитрова – сценарист, режисьор и продуцент на този филм, редактор –Мариета Ангелова, оператор и автор на монтажа –

 Димитър Димитров, музиката е дело на Михаил Шишков.

  • „Светлин Стоев. Художникът войвода” (2013), 25 мин.  – документален филм за старозагорския художник.

Вход за събитията – свободен.

 

БИОГРАФИЯ НА ЕЛЕНА ДИМИТРОВА, журналист, писател, сценарист

Елена Димитрова е родена в град Стара Загора на 25 май 1937 година в потомствена учителска фамилия. Завършила е гимназия със златен медал, следва  журналистика в СУ ” Св. Климент Охридски”. Работила е в БТА като журналист и в Българската Национална телевизия- журналист и сценарист, завеждащ редакция “Времена и хора”. Създала е много документални филми и тв предавания, между които “От Орфей до Дънов”, “Богомилството”, “Началото”- две части за св. св. Кирил и Методий (по повод 1100- годишнината от кончината на св. Методий, филмът е награден),”Върхът на светилника”- за Теодосий Търновски, филм за Киприян, филм за рода на Райна княгиня, филми за Марин Дринов ( по предложение на когото град София е избран за столица), Цветан Радостлавов – автора на песента “Мила Родино”, проф. Александър Теодоров- Балан, Георги Данчов Зографинът, “Старозагорското въстание 1875”, “Апостолът”- за Васил Левски и други.

Автор – сценарист е на игралната тв новела “Неделя”- за Бачо Киро (реж. Татяна Пандурска).

През 1981 година ръководи експедиция на Българската телевизия до уникалните фрески на Тасили- Алжирска Сахара, рисунки в скалните образования на пустинята, запазени от преди 12-10 000 години преди н.е. Резултат от това рисковано пътуване в пустинята са двата документални филма “Миражът Тасили” и “Живата Сахара”, собственост на БНТ.

От 1994 година е президент на продуцентската къща “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ФИЛМ СЪРВИЗ-СОФИЯ”, която е насочила главно дейността си в създаването на български документални и научно- образователни филми с тематика от културата, историята, духовността, народните традиции, опазване на природата и природните забележителности, туризъма.

Филмите ”На порлзу роду”, “Да изпееш живота”, “Реквием за Ванга”,”Неизвестното за свети Седмочисленици”,”Пренасяне мощите на Св.Петка”, “Великата благословия”( за св. св. Кирил и Методий в Рим)”За българския произход на св.св.Кирил и Методий”, „Булгарите”, „Манастирът край Златна ливада”, „Чудото на Букуровския манастир”, „Живей като другите и бъди благословен”( за писателя и драматурга Мирон Иванов), „Джон Атанасов-геният, който промени света”, „Мустафа Кемал Ататюрк и България”,”Юртата на древните българи- модел на света”,Бялата порта на Рила” и много други са излъчени по ефирната и кабелната мрежа в страната, а някои от филмите и по БНТ.

В рамките на дейността на “ИФС-София” са създадени филми от поредицата “Съвременни български художници”- творчески портрети на утвърдени и млади български художници (филмите са над 95). Част от заглавията: “На гости на големия творец”-филм за художника Кеазим Исинов,”Рисувам по небето с поглед”и „Отражението знае повече” за художничката  Анжела Минкова, ”Най-добре се чувствам зад статива си” –  за художника  Теньо Желев, ”Изкуството- духовно състояние”- за художника от град Казанлък Веско Радулов, ”Оживялата икона” и „Природата влезе в душата ми” за пловдивския художник Ангел Василев,“Самобитна живопис”– за художника от град Берковица Милчо Спасов, ”От Велико Търново до…света”– за младия художник Васил Горанов, възпитаник на Великотърновския университет, ”Никола Манев- щастието да се раздаваш”- филм за художника Никола Манев, заснет по време на организираните от Манев тържества на културата в Чирпан, “Карабаджо”– за художника Ганчо Карабаджаков,  “Условности” за художника Генчо Денчев, ”Хармония, цвят и красота”– за живописеца и графика Иван Б. Иванов,  “При художника тубист Никола Заров”– художникът е единственият живописец- каракачанин.  “Това е нейната България” –за художничката Дора Кънчева,  “Неназованите картини”–  за художничката Десислава Денева, ”Изкуството е приятел на вечността”–  за художника живописец Владо Бунарджиев.  “Ученикът на Майстора” –за художника Любен Бояджиев (във филма е показана къщата на Владимир Димитров- Майстора, природата около Кюстендил. Любен Бояджиев, който почина на 90 години разказва за своя учител, когото винаги е придружавал); ”Извор на вдъхновение” – 27 мин. за художника Бончо Асенов, ”Изкуството е човекознание” – за художничката Лиляна Дичева, съпруга на големия български писател Стефан Дичев, ”Радост от живота” –за художничката Мара Атанасова- ученичка на Дечко Узунов, ”Доброта и надежда”–  за изявената художничка Олга Вълнарова, вече над 90 години,“Дора Бонева- нова душевност и майсторство”– за художничката Дора Бонева, ученичка на Дечко Узунов. ”Рисуването е начин на мислене” –  за художника  Симеон Спиридонов,  “Сътворението” –  за художника Николай Янакиев ( във филма участват с изказвания за художника акад. Светлин Русев, писателят Антон Дончев, проф. Чавдар Попов),”Лили Вермут – заслужено признание”– за художничката Лили Вермут, също ученичка на Дечко Узунов; ”Художник на послания”- филм за художника хералдик Христо Танев от Стара Загора; „Живопис на оптимизма и радостта”– за художничката Анета Ялъмова от Велико Търново,”Дълбочината на цветовете”–  за художника Дончо Захариев от гр. Перник- живописец; “Родопа планина и художникът”– за художника Вълко Гайдаров; ”Петър Бунарджиев- художникът и учителят”– за художника Петър Бунарджиев, дългогодишен директор на Художествената гимназия в София, възпитал плеяда видни съвременни български художници; “Живот между две родини”– за българския художник Панайотис Гуджемисис, по произход грък. Дългогодишен председател на групата на българските художници- Търговище. ”Художникът на Лудогорието” –  за художника от град Добрич Васил Карадимов- живописец,  ”Аз живея, за да рисувам” –  за  художника от град Лом Иван Манойлов.  “Паралелни светове” за художника Цветомир Асенов,  “Българите живеят под храма на небето “ – за художника Александър Лудколев, който рисува старата българска история. ”Не се рисува с бои, а с душа”–  за художника Павлин Коцев, “Ганю Иванов Койчев- забравеният голям художник”–  филм за големия български художник- класик Ганю Койчев.  „Картината- мост към себе си”– за художника и историка Александър Хофарт, изследовател на културата на древните българи и Мадарския конник,”Земята е като люлка”– за  художничката Мая Дочева, „Разговор с вътрешния глас”-  филм за тезата на художника Владо Бунарджиев за съществуването на художествен стил „енергиен експресионизъм”, който най-активно се изявява на Балканите, „България е страна за живопис”–  за художника от гр. Плевен Никола Николов. “Мечтания”–  за художника от град Плевен Петър Мичев. , “Слънчеви петна”-филм за младия художник Благовест Зерлиев. Посветил е част от творчеството си на Зографския манастир “Свети Георги Победоносец” в Света гора. ” Художникът, каракачанското куче и …достойнството”, за художникът от Стара Загора Светлин Стоев, ”Пленен от красотата на природата”–  за художника пейзажист Ангел Нинов, „Докосване до природната хармония”– за плевенския художник и директор на градската художествена галерия “Илия Бешков”в Плевен Пламен Янкуловски, ”Маски и роли”–  художника от град Русе Володя Кенарев,”Сънища в цвят”–  за пловдивския художник Ангел Герджиков. ”Завръщане към изворите”-  за художника Йордан Коралов.  .”Магията на багрите”- за художника и изкуствоведа Величко Коларски. ”Илия Милков- творческо дълголетие”– за плевенския художник Илия Милков, дългогодишен председател на групата на плевенските художници към Съюза на българските художници. Оценка за творчеството му прави проф. Аксиния Джурова.,“Природа и геометрия”–  за проф. Илия Илиев, дългогодишен преподавател в Художествената академия, свързал творчеството си с картини –мозаични платна.”Историята на БЪЛГАРИЯ в картини”-  док. филм за художника Александър Лудколев- първите му творби, свързани с историята на древните българи,”Анастас Камбуров- живопис и музика”– . за художника Анастас Камбуров, художник, дизайнер и пианист. ”Бъде такъв, какъвто си”– 20 мин. за художника и музиканта Едмонд Демерджиян,”Творчески откровения”–  за художника преподавател в Художествената академия проф. Валентин Колев, ”Художникът на розата”–  за художника Румен Петков , гр. Казанлък, ”Между спомена и очакването” –  за художника- акварелист Огнемир Киров, “Формите на човешката душа”- за художника  Михаил Лалов, “Живопис на хармонията и движението”– творчески портрет на русенския художник Никола Бузов, ”Стремеж към съвършенство”- за художничката Елена Ботева, „Коренът на…вечността”– за художника Сашо Костов, “Рисувам спомените от детството си”-за художника- наивист от град Русе Ради Неделчев, ”Изкуството на святото сърце”- за художника от град Пловдив Георги Кононец, художник-наивист, “Изкуството не е проповед, а изповед”–  филм-  творчески портрет на художника Ангел Васев,”Човекът е смъртен, изкуството- вечно”– . за художника от град Пловдив Марин Топалов, “От всякъде те гледат очи”–  за художничката Мария Русева, майка на изявения български скулптор Иван Русев, “Сияйната звучност на багрите”–  за художничката- педагог Костадинка Цветкова,“Вера Недкова- голямото приятелство”– за голямата българска художничка Вера Недкова и д-р Живко Враджалиев, човекът, който се грижеше за дареното на България нейното наследство,. “Да намериш верния път”-  за художника от град Пловдив Иван Краевски, ”Ние и градът”–  творчески портрет на художника Симеон Кръстев, един от най-добрите съвременни български плакатисти,”Сергей Петров-руският Сезан”– документален филм за големия български художник от руски произход Сергей Петров (1918 г.-2006 г.),”Той рисува любовта си към България”– за художника Данаил Игнатов, ”Светът на сънищата”– за художника от гр.Ловеч Кирил Колев и други.

Носител е литературната наградата на Българския туристически съюз за 2010 година. Трите документални филма, на които Елена Димитрова е сценарист: „Братята, влюбени в България”(за Георги и Богдан Прошек), „Живата вечност”-за хилядолетния дъб в село Гранит, Чирпанско, и „Скалите проговарят”са наградени на Международния кинофестивал „Българско наследство” от Министерството на културата и Фондация „Проф. Петър Детев”- 2010 и 2011 година.

Последният филм на Елена Димитрова е създаден от нея през септември 2016 г. т. е. три месеца преди тя да почине. Този филм, със забележителното заглавие „Той нарисува българската история“, представлява творчески портрет на старозагорския художник-класик, Димитър Гюдженов, по случай 125 г. от рождението му.

Елена Димитрова е член на СБЖ, на Съюза на независимите български писатели, на Филмаутор и Мюзикаутор, както и на Филмовата академия към Съюза на българските филмови дейци. Член е на Управителния съвет на НАЦИОНАЛНОТО БУДИТЕЛСКО СДРУЖЕНИЕ.

Автор е на 17 книги, между които романите: “Алма, любовта на кан ювиги Телериг”, “Любовта не остарява” (на български и руски език), “Мъжете в моя живот”, “Цар Петър, царица Ирина и богомилите”, повестите: ”Изкачване по страданието”(за художника Димитър Батоев), “Заместникът на Левски” (за Атанас Узунов), пътеписите: ”Миражите на пустинята” и “През Сахара до Тасили”, стихосбирките “От светлината до края”, “Обичам те”, “Уморено лято” и др. Последните й книги са от 2015 година: „Великото добро“ /разкази и мисли за добротата у човека/ и  „Д-р Михаил Маргаритов. Аз и моето поколение“ /биографична повест/.

Автор е на текстове на хорови и естрадни песни, между които “Връх мой” (комп. Филип Аврамов), “ Бялата порта на Рила” (комп. Борис Стрински; песен, дала наименованието на годишния фестивал за планинарска песен “Бялата порта “ в Самоков), песни на композиторите проф. Александър Райчев, проф.Найден Андреев, Васил Папазов, Зорница Попова, Атанас Косев, Ангел Заберски, Димитър Вълчев и др.

През 2016 г. старозагорският Драматичен театър „Гео Милев“ поставя пиесата на Елена Димитрова „Заарска завера – 1876“, разказваща за дейността на старозагорския и хасковския революционен комитет след залавянето на дякона Левски.

Елена Димитрова е носител на орден “Кирил и Методий”- първа степен.

Умира в София на 16 декември 2016 г. на 79 годишна възраст с множество неосъществени проекти, с които Елина Димитрова желаеше да продължи родолюбивия си творчески и житейски път…

За повече информация: www.elena-dimitrova.com

 

Продължете с четенето

Стара Загора

Фотоизложба по случай празника на Сухопътните войски ще могат да разгледат жителите и гостите на Стара Загора

Published

on

Експозицията „Сухопътни войски в служба на народ и родина“ ще бъде подредена на Алеята на дарителите на 9 ноември

На 9 ноември 2026 г. (понеделник) жителите и гостите на Стара Загора ще имат възможност да разгледат фотоизложбата „Сухопътни войски в служба на народ и родина“, посветена на празника на Сухопътните войски. В програмата е включен и концерт на Военния духов оркестър на Втора тунджанска механизирана бригада.

От 09.00 до 16.00 часа на Алеята на дарителите, източно от сградата на Община Стара Загора, ще бъде представена фотоизложбата. Чрез тематични пана и рекламни тенти експозицията ще проследи моменти от историята и дейността на Сухопътните войски и ще представи тяхната роля в отбраната на страната.

В 12.30 часа на открита сцена, разположена западно от входа на сградата на Община Стара Загора, ще започне концертът на Военния духов оркестър на Втора тунджанска механизирана бригада.

Инициативите са посветени на празника на Сухопътните войски, който се отбелязва на 19 ноември. Те имат за цел да отдадат почит към военните традиции и професията, да насърчат патриотичното чувство сред младите хора и да ги запознаят с възможностите за професионално развитие и реализация в редиците на Българската армия.

Продължете с четенето

Стара Загора

„Добрият Самарянин“ отново търси хората, които променят съдби с добри дела

Published

on

Номинациите се приемат до 24 ноември, а тазгодишното издание на наградите включва нова категория за дарителство и инициатива за изграждане на интерактивен монумент в Стара Загора.„Добрият Самарянин“ отново търси хората, които променят съдби с добри дела

Сдружение „Самаряни“ обяви началото на номинациите за Годишните награди „Добрият Самарянин“, които се връчват за 16-а поредна година. Инициативата е посветена на хората, проявили доброта, съпричастност и готовност да помогнат на изпаднали в тежка житейска ситуация или беда. Тя е свързана с културно-историческото наследство на самарянските дружества, работили на територията на регион Стара Загора.

Номинации се приемат до 24 ноември 2026 г. (вторник), включително, на електронен адрес dobro@samaritans.bg, както и лично в Централното управление на Сдружение „Самаряни“ на ул. „Патриарх Евтимий“ № 57 в Стара Загора. Предложения могат да се подават и в специалната пощенска кутия на доброто, разположена на сградата на Централна поща в града, или онлайн чрез формуляр за подаване на номинация.

Церемонията по връчването на Годишните награди „Добрият Самарянин“ ще се проведе на 10 декември 2026 г. (четвъртък). Тази година събитието ще бъде с нов формат, който включва допълнителна категория за отличаване на добротворци.

Към досегашните отличия – статуетката „Добрият Самарянин“, Отличието на общността „Добрият Самарянин“ и „Неуморимо добър Самарянин“, се добавя категорията „Добротворци в ДАРителство“. В нея дарители ще бъдат удостоени с отличието „ДОБРОлепта“ като признание за тяхната щедрост, съпричастност и подкрепа на общественозначими каузи.

За първи път церемонията ще предостави и възможност за целенасочено дарителство. Присъстващите ще могат да подкрепят изграждането на интерактивен монумент „Добрият Самарянин“ в Стара Загора. Идеята е той да се превърне в траен символ на добротворството и съпричастността към хората в нужда.

Концепцията предвижда монументът да бъде не само художествен обект, но и място за събиране на дарения в подкрепа на значими каузи за местната общност. Разкъсаната кесия на ограбения човек, част от композицията, ще служи като място, на което всеки желаещ ще може да направи дарение. Събраните средства ще бъдат насочвани към важни за общността каузи.

Според организаторите подобен монумент ще постави Стара Загора сред градовете по света, в които има паметници, статуи и фрески, посветени на Добрия Самарянин, сред които Париж, Бирмингам и Бостън. Замисълът е той да насърчава дарителството и да съхранява историите за човешка доброта за бъдещите поколения.

Инициативата за Годишните награди „Добрият Самарянин“ започва през 2011 г. и оттогава се организира ежегодно на територията на област Стара Загора. Нейната цел е да открива и отличава личности, помогнали на отделен човек или група хора в тежка житейска ситуация.

Историите на отличените добротворци намират място в Книгата на ДОБРото, която съхранява разкази за човешка съпричастност и подкрепа. Церемонията традиционно се организира около 14 декември – датата на създаването на Сдружение „Самаряни“.

Критерии и насоки за номиниране на кандидати

1. Номинираните трябва да са жители на област Стара Загора и/или да са извършили съответните актове на добротворство на територията на областта.

2. Номинираните трябва да са извършили съответните актове на добротворство в периода от датата на затварянето на номинациите през предходната година до датата на затварянето на номинациите през текущата календарна година, т.е. от 11.11.2025 г. до 04.11.2026 г.

3. Номинираните трябва да са помогнали за постигането на значителни положителни резултати за подобряване качеството на живот на отделен човек или група хора, изпаднали в тежка житейска ситуация.

4. Номинации могат да подават както хората, получили помощ и подкрепа, така и други лица, станали преки или непреки свидетели на извършените добри дела.

5. Номиниращите трябва да предоставят писмена информация за извършените актове на добротворство. Могат да бъдат посочени и предходни подобни жестове на номинираните. При наличие на публикации в печатни или електронни медии и социални мрежи, които потвърждават случилото се, е препоръчително те да бъдат приложени.

6. При необходимост номиниращите следва да предоставят допълнителна информация в писмен или устен формат, за да бъде установено съответствието с критериите за допустимост.

Продължете с четенето

Стара Загора

БЧК – Стара Загора организира акция за доброволно кръводаряване по повод Международния ден на доброволеца

Published

on

Областният съвет на Българския Червен кръст  Стара Загора отправя официален призив към обществеността в гр. Стара Загора за подкрепа на хуманитарна акция по доброволно и безвъзмездно кръводаряване.

Инициативата ще се проведе на 3 декември 2026 г. (четвъртък) от 08:30 до 11:30 ч. в сградата на БЧК на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис Първи“ № 69.

Събитието е посветено на Международния ден на доброволеца (5 декември) и цели да насърчи безвъзмездното кръводаряване, като привлече повече съпричастни граждани към каузата за спасяване на човешки живот.

Всеки ден хиляди пациенти, сред които и много деца, се нуждаят от кръвопреливане при спешни състояния, сложни операции и лечение на тежки заболявания. Дарената кръв е безценен и незаменим ресурс, който зависи изцяло от солидарността на обществото.

Кой може да стане дарител?

  • Всеки здрав гражданин на възраст между 18 и 65 години.
  • Тегло над 50 кг.
  • Без прием на никакви медикаменти в рамките на поне 48 часа преди акцията.
  • Преминал успешен медицински преглед на място, удостоверяващ, че кръводаряването е безопасно за него и за нуждаещите се пациенти.

Важни изисквания за регулярни дарители:

  • Мъжете могат да даряват кръв до 5 пъти в рамките на една календарна година.
  • Жените могат да даряват до 4 пъти годишно.
  • Задължителният минимален интервал между две кръводарявания е 2 месеца.

Областният съвет на БЧК – Стара Загора призовава всички граждани, които имат възможност, да се включат в инициативата. Нека с общи усилия покажем, че солидарността и човечността могат да спасяват животи.

Дарете кръв, спасете живот! Заедно можем повече!

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com