Г-н Кърчев разкажете накратко за себе си – какво сте завършили и с какво се занимавате?
Роден съм в Стара Загора, на 43 години съм. Завърших Техническия университет в гр. Варна специалност „Електрически машини и апарати“, а след това започнах докторантура „Електрически машини“, но не я завърших. Отдадох се на бизнес в сферата на телекомуникациите. Близо 25 години се занимавам с кабелни телевизии, основно в старозагорска област. От 2000г. до 2010г. фирмата ни беше най-големият кабелен оператор в областта. Това, с което се занимавам е далеч от това което съм завършил, но така се стекоха обстоятелствата.
Какво е за вас – каузата да правиш добро, да дариш на някого нещо от сърце? На много казанлъчани е известно, че преди да станете общински съветник вашата фирма организира много благотворителни мероприятия.
Първоначално започнахме тези инициативи с идеята да стигнем колкото се може по-близо до нашите абонати и да направим обратната връзка с тях. Да имаме пряк контакт помежду си, затова направихме и множеството жестове за тях, чрез подаръци и в същото време да чуем тяхното мнение за нас. След като осъществихме първите подобни кампании видяхме, че по този начин могат да се направят много неща за обществеността на Старозагорска област и най-вече Казанлък. Страхотно е да видиш и да усетиш благодарността на хората, както и самите усилия на тези които го правят. Разбрах, че най-голямото щастие на този свят е да даряваш, да помагаш на хората – може и с малко, но когато го правиш от сърце, това се цени и се вижда от хората.
Има ли нещо за което съжалявате, че не сте го направили, че не сте казали на някого нещо?
Аз съм позитивен човек и гледам негативните неща да оставям на заден план. Според мен да съжаляваш за нещо означава нещо да ти пречи, да те дърпа назад и да не ти дава да се развиваш. Като цяло се стремя да забравям нещата, които съм пропуснал в живата си и неща, които не съм могъл да направя. И все пак може би това, че не можах да завърша докторантурата си – съжалявам. Но в онези години образованието не се ценеше, беше много ниско платено и не се виждаше перспектива за развитие. Тогава бизнесът, който започнах беше много атрактивен и го работех с желание. Наистина може би за това съжалявам. Аз винаги съм бил много буен, но с отличен успех и в гимназията и в университета. Научната работа много ми харесваше.
Има ли човек на когото най-много разчитате?
Естествено! В личен план разчитам най-много на Мирослава, моята спътница в живота. На жената, която е родила двете ми прекрасни деца. Изключително съм й благодарен, че ме търпи. Търпи прищевките ми. Това е човекът на когото изключително много държа. Държа изключително много и на съветите на моя баща. Той е човекът, който ме е създал като личност и ми е бил като стожер и идеал в живота. Човек, работил здраво през целия си живот и не е получил нищо даром, построил дом, спечелил доверието на колегите си и на когото аз се прекланям.
Имате двама страхотни синове. В какво ги възпитавате, какви хора искате да станат те?
Това е една трудна задача пред всеки един родител – да успее да възпита децата си и да им даде правилната насока. Опитвам се колкото се може повече време да им отделям, защото в момента те са в такава възраст, в която изпитват необходимостта от баща. Силна е връзката ни баща – синове. Опитвам се да ги науча на това, че изключително важно е човек да се доказва с делата, които върши. Важно е да се цени какво си научил, какво знаеш, какво можеш като умения, а не какво си спечелил, защото всичко материално е преходно. Това, което имаш в главата си никой не може да го вземе. Доброто образование, доброто отношение към хората е нещото което трябва да ценят. Това са основните добродетели на които ги уча. Те са все още прекалено малки и няма как да го осъзнаят, но се надявам един ден да се върнат назад и да разберат какво точно са означавали думите ми.
Какво най-много мразите?
Ще повторя отново – позитивен човек съм и негативните емоции гледам да не ги използвам, защото те единствено вредят. Но много мразя предателството. Аз съм доверчив човек и гледам на всички хора с добро и когато разбера, че някой не е откровен и честен с мен това много ме огорчава. Предателството е най-лошата черта, която ненавиждам. Дребнавостта е другата черта от характерите на хората, която също неодобрявам. Трудно е човек да има благородни разбирания и не случайно думата „Благородство“ е синоним на по-висшето общество.
Имате ли любима историческа личност от българската история?
Без да злоупотребявам с българската история за мен Левски е кумир, герой, най-светлата личност в нашата история, човек отдал се за свободата на родината. Умен, далновиден, проницателен.
Любими автори?
Като представител на зодия Близнаци, които са творчески личности харесвам много поети-революционери, макар че сега те не се позиционират с дясната ми позиция в политиката. За мен те са личности сляпо вярващи в идеалите на свободата и родината. Поети като Смирненски, Вапцаров, Пеньо Пенев са ми любими и в свободното си време обичам да ги препрочитам.
„Не мечтая за безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла в зимния ден.
Нека остане безсмъртно навеки
построеното тука от мен.”
Това е любим мой стих, в който е казано всичко как трябва да се развива човек, как да разсъждава.
Отскоро сте в политиката. Сега Ви предстои едно ново поприще в нея, кандидат-депутат сте. Обаче хората казват за политиката, че е мръсна работа. Какво мислите вие по този въпрос?
За съжаление последните години българското общество се настрои негативно към политиката. Може би големи очаквания имаше цялото общество за бърз преход и да се оправят нещата, а в крайна сметка хората, които трябваше да се справят с това не бяха достатъчно компетентни или пък недостатъчно подготвени , неподготвени да поемат големи рискове. Преходът в България не се случи толкова бързо, колкото всички се надявахме и може би затова управляващите, тези които са на власт не се приемат с добро око. Въпреки това политиката е начин за демократично решаване на проблемите в едно общество. Тя е начин да изразиш своите идеи, намерения и съответно да бъдеш подкрепен от по-голям или по-малък кръг хора, в зависимост от това дали те се припознават в това. Това е начинът, чрез обществената подкрепа да изразяваш своето мнение и да се опитваш да влияеш на политическите процеси в обществото.
Освен с политика се занимавате и с още нещо много полезно за културата. Председател сте на фондация „Чудомир“. Кое беше нещото, което Ви накара да се занимавате с това, което се оказа през годините, че вършите много добре?
Не мога да кажа, че преди да стана председател на фондация „Чудомир“ съм бил много добре запознат с неговото творчество, ще излъжа. След това обаче много сериозно се порових в живота и творчеството на Димитър Чорбаджийски. Възхитен съм от този казанлъшки творец. Това, което ме накара да поема фондация „Чудомир“ бе убедеността ми, че мога да помогна и то с грижата на добър стопанин. Желанието ми беше да бъдат добре уредени както нещата с фондацията, така и къщата музей на Чудомир, а също и да успеем да популяризираме творчеството му. Идеята ми беше да се преиздаде творчеството на Димитър Чорбаджийски, защото през последните години неговите творби липсваха на книжния пазар. Не зная какви са причините, но вярно бе, че Чудомир не беше издаван. Вече сме преиздали първите три тома на събрани съчинения на Чудомир, предстои да преиздадем и останалите. Ще направим така, че те да могат периодически да се преиздават, за да не се чувства глад за такава литература на книжния пазар.
И да завършим с това – какво обича да прави Борис Кърчев в свободното си време?
Естествено обичам да си почивам и да чета книги. Предпочитам научната литература, защото жаждата за знания е нещото, което най-много ме привлича. Обичам да спортувам заедно с децата. Запален скиор съм. Зимата ходя с тях да караме ски и те много добре се справят. А лятото играем тенис. Това е страстта на малкия ми син. Обичам заедно със семейството ми разходките в планината.