На 9 декември Света ни църква почита Света Ана – майката на Дева Мария. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича “богоотци”, живели в Назарет. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си.
Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.
По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята и прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я дари с рожба.
Веднъж, като работела в градината си, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
– Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!
Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – Ангел Господен застанал пред нея и й казал:
-Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.
Народът почита деня и като празник на врачките.
Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии.
През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък.
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Имен ден днес празнуват: Ана, Анна, Ана-Мария, Анабел, Анчето, Ане, Анелия, Анелия, Анелка, Анеля, Анета, Аким, Еким, Яким, Анита, Аница, Аничка, Анка, Анко, Анна, Анушка, Аня, Ачо, Вилиана, Йоаким, Яко, Яна, Яна, Янаки, Янаки, Яначко, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо, Янкул, Януш, Янчул и Яньо.
