+Старозагорски Киприан
Обични в Господа братя и сестри, родолюбиви българи, дошли на това свято място за стaрозагорци,
Навършват се 144 години от боевете за защита на Стара Загора по време на Руско- турската освободителна война. 31 юли 1877 година е най-тъжният ден в историята на града ни – тогава са избити над 14 хиляди негови чеда – съсечени, драни живи, изгаряни на клади и подложени на гаври. Други 10 хиляди, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция. Градът е разрушен, разграбен и опожарен.
Паметни и свещени събития, в които осъзнаваме за пореден път колко дълбоки са корените на родната ни душа, стаила в многовековната си история изстрадана обич и истински православен дух, над който времето няма власт. Поробителят е смятал, че това е краят на многовековния град.
И е грешал, защото не е виждал, че зад проявеното величаво мъченичество на нашите православни деди и майки, се крие силата на светия кръст. Кръстът – символ на претърпените мъки от нашия Спасител Иисус Христос за спасението на човешкия род е пример за любов и саможертва. Нашият град, народът ни, българската земя, познават тази сила, защото вярата и мъченичеството са крилете, с които се издигат над поробители и пепелища.
Предците ни, изкачвайки личната си Голгота, като чеда на този град и Родина, оставят късче от тях на върха на страданието. След този връх или по-скоро над него всички ние, православните християни, знаем какво следва.
Ще продължа да задавам въпросите колко народи преминават през такова горнило от болки и продължават да вървят напред? Колко от тях успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения действен и достоен начин – чрез саможертвата и себеотрицанието?
Нашият народ го прави масово и постоянно през делниците и вековете на изпитания. Именно там се раждат родните ни мъченици, а всеки един от тях е лицето на българското достойнство. Достойнство, което не трябва да забравяме. Не от самовлюбеност, не и заради това, че има хора и интереси, които се трудят да забравим факти и периоди от историята си, а заради нас самите, защото ако ние не обичаме България, няма кой да я обича.
Времето няма да покрие със забрава и душите на загиналите войни от Българското опълчение, които за пръв път участват във военни сражения в боевете за Стара Загора. Впечатляващата храброст, с която се бият доказва, че Родината ни заслужава свободата си. Под Самарското знаме, на чиито страни са изобразени спасителният кръст и иконите на Иисус Христос, Майка Богородица и Св.братя Кирил и Методий, те отдават своя живот, за да продължим ние, техните потомци, обичта към Родината, вярата им и съхраняване на делото на Солунските братя, отредено ни от Бога.
Поклон пред паметта на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, опълченци и мирни граждани, загинали мъченически, за да ни има нас! Поклон пред паметта на хилядите руски войни, които братски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната любов! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите си пред олтара на Отечеството ни!
Майка България да пребъдва с Божията благодат, сега и на веки. АМИН!
Молитва
Господи Иисусе Христе Боже наш, Боже на всяко милосърдие и щедрости! Твоята милост е безмерна и човеколюбието – неизмерима глъбина! Ние, Твоите недостойни раби, със страх и трепет падаме пред величието Ти и смирено принасяме на Твоето добросърдечие благодарствена служба за великите Твои благодеяния, които си проявил към жителите на град Стара Загора. Ние Те славословим, възхваляваме Те, възпяваме и величаем като Господ и Владика и падайки пред Тебе, пак ти благодарим и смирено измолваме Твоето безпримерно и неизказано милосърдие. И както сега си удостоил рабите Си да приемеш моленията им и милостивно да ги изпълниш, тъй и занапред нека те, като преуспяват в любовта към Тебе и ближния, и напредват във всички добродетели, да получат Твоите благодеяния, с които се удостояват всички Твои верни люде. Избави църквата Си и този град от всяко злополучие и дай им мир и безметежие, та винаги да принасят благодарствена служба на Тебе, заедно с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух в едно същество прославния Бог – и да ги удостоиш да Ти принасят всякога благодарствена молитва, да Ти казват преблаги слова и да Те възпяват. Слава Тебе, Боже, благодетелю наш, во веки веков! АМИН!
