Нощ на литературата е международно събитие, което цели да популяризира съвременни европейски автори. За девети пореден път България отново ще бъде част от четящите в цял свят страни. Стара Загора за шести път се потапя в Нощта на литературата. Общественици, учени, писатели, журналисти и други публични личности ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същ откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”. След прочита му посетителите на събитието пускат в кутия на място името си и телефон за контакт и се отправят към следващото читателско гнездо. Всички посетители от всички читателски гнезда участват в томбола, която ще се проведе в 21:45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” и ще се излъчва онлайн от www.facebook.com/libstarazagora. Книги, осигурени от Община Стара Загора, ще получат 5 участници, изтеглени на случаен принцип.

Читателски гнезда в Стара Загора

Първо четене: 18:00 ч.

Последно четене: 21:00 ч.

21:45 ч. – теглене на томбола в Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Книга: Отивам си е възвратен глагол (Великобритания)

Автор: Тайе Селаси

Превод: Бистра Андреева

Издателство: Жанет 45, 2018

Място за четене: Къщата на арх. Христо Димов, ул. „Сава Силов” № 37

Чете: Златина Желева – преводач на чувства и потребности между семействата и новородените им бебета, дула, семеен консултант, психолог.

Бистра Андреева, преводачката на книгата, споделя, че оригиналното заглавие на романа, Ghana Must Go, е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или „Гана, вън!” и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.

В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).

В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като „Красотата на крехките неща”. На френски е „Похитяване на невинните”. На немски е „Тези неща не се случват просто ей-така“. На български е „Отивам си е възвратен глагол” – и то защото самата Тайе Селаси настоява.

Тайе Селаси е родена през 1979 г. в Лондон в семейството на нигерийка и ганаец. В ранна детска възраст заминава със семейството си за САЩ и израства в градче близо до Бостън. Живяла е в Ню Йорк, Рим и Берлин, а днес прекарва по-голямата част от времето си в португалската столица Лисабон. Не обича да я питат откъде е. Предпочита да изброи градовете, където се чувства вкъщи. За да опише себе си, често в интервюта споменава думата, измислена от нея – „афрополит“. „Отивам си е възвратен глагол“ е първият ѝ роман. Публикуван е през 2013 г. и влиза в класациите за „Топ 10 на най-добрите книги на годината“ на The Economist и Wall Street Journal.

Книга: Трите !!! Телефонна клопка (Германия)

Автор: Мая фон Фогел

Превод: Диана Караш

Издателство:  Авлига, 2019

Място за четене: Музей „Литературна Стара Загора“, бул. „Руски” № 44

Четат: Илко Стоев –  завършил психология, художник-декоратор. Обича безлунните бохемски нощи по брега на Созопол и слънчевите родопски софри из Чепинския балкан! Това го вдъхновява да пише книги за българския бит и култура, за родния фолклор и етикорелигиозните нагласи на дедите ни!

Яна Ленова – обича да пътува и опознава България. Колекционира хубави спомени и народни носии.

Тоня Клисурова – пише от съвсем малка и много обича поезията. Танцува аржентинско танго, защото смята че това е физическият израз на човешката душа. Вярва в малките мигове от живота и много се страхува да не пропусне някой!

Трите удивителни или Трите !!! е детективска поредица за момичета над 10 години, която се появява като отговор на момчешката поредица за Юстъс, Питър и Боб – Трите ??? (Трите въпросителни). Как така има детективска поредица за момчета, а няма за момичета, възмутили се читателите! И така се появява смелото трио Ким, Франциска и Мари.

Всичко започва със създаването на един детективски клуб за момичета по идея на Ким. Така трите момичета се запознават. Но освен през вълнуващата детективска работа Ким, Франциска и Мари също трябва да преминават пред изпитанията на приятелството.

В първата книжка от поредицата „Телефонна клопка“ внезапно телефоните започват да звънят със странна мелодия, а тези които я чуят, изпадат в паника и ужас. Какво се крие зад това? Ким, Франциска и Мари започват разследване. Междувременно се убеждават, че този първи случай е много по-опасен, отколкото са предполагали…

Мая фон Фогел е родена през 1973 г. и израства в Емсланд като най-голямата от 3 сестри. Следва немски и френски, живее една година в Париж, а от 1999 до 2002 г. работи като редактор в мюнхенско детско издателство. Сега Мая фон Фогел живее в Гьотинген и работи като писателка и преводачка от френски. Освен за собственото си творчество, тя е неколкократно награждавана и за преводите си от френски.

Първата ѝ детска книга с картинки е публикувана, когато е на 29 години. Първият ѝ роман за младежи е публикуван година по-късно. Освен на поредицата за Ема, Мая фон Фогел е автор на множество книжки за четене на глас на най-малките.

Популярността на Мая фон Фогел сред децата се дължи на умението ѝ да улучва теми, близки до интересите им, да ги разказва увлекателно, с чувство за хумор и разбиране за терзанията на подрастващите, които често изглеждат маловажни и пренебрежими за възрастните.

Книга: Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман (Фондация „Детски книги“)

Автор: Владислава Войнович

Превод: Русанка Ляпова

Издателство: Кибеа, 2020

Място за четене: Книжарница „Хеликон”, бул. „Цар Симеон Велики” № 100 

Четат: Здравко Георгиев – главен редактор на Радио Стара Загора

Елена Енчева – журналист от Радио Стара Загора

НАЧИН НА УПОТРЕБА – първо надникваш малко в книгата, а после я четеш бавно, по АзБучен ред, с усмивка, може и няколко пъти (независимо от възрастта)…

СЪСТАВКИ – една любопитна Мелания и нейните приключения, като се започне от буквата А, когато известният свещеник, в самото начало на книгата, си сръбна една лъжица супа и чак след това заяви многозначително: Ааа, значи Вие, Мелания, ще се учите да четете и да пишете?…

СТОЙНОСТ – голяма, със забавление в добавка…

ПРОИЗВЕДЕНО – не е произведено, а е написано на ръка и е нарисувано също ръчно…

СРОК НА ГОДНОСТ – неограничен, като се започне от момента

Забележително светла, увлекателна, мъдра, просто и смешно написана и чудесно илюстрирана книга за буквите – и не само. Как симпатичната хитруша Мелания успява да вникне в логиката и употребата на буквата, за да я научи бързо и вярно (поне в повечето случаи)? Неусетно малките случки, важните отношения, щурите роднини, приятелите и азбучните житейски истини се навързват в увлекателен роман, който ще прикове вниманието на детето и на тези, които се грижат за него.

Владислава Войнович: Ето ме! Родена съм в Бяла църква, в Банат, в Североизточна Сърбия. Наблизо има няколко реки и езера. Градът е съвсем по мярката на дете, а и не е много далече.

Вярно е, че там няма да срещнете Мелания и другите герои от книгата (защото всички съм ги измислила), но декорът е като след снимане на филм и може да се използва. Честно казано, филмът не е нищо друго освен най-­обикновен живот, от който са изхвърлени всички скучни моменти.

Освен „Аврам, Богдан, вода газят“ съм написала още две книги за деца: „Хартиеният принц“, преведена на български, и „Измислени истории“.

Писането е почти същото като четенето, само че наопаки – отвън изглежда досадно, а отвътре е по­-интересно от най-­интересната компютърна игра. Който знае да чете и да пише, той разбира за какво говоря. Който не знае, винаги може да научи.

Що за биография е това ли? Ами моята… Е добре, ако данните ви интересуват, имаме три котки! Те много обичат да слушат, когато някой чете. На глас или наум, все едно, защото котките имат отличен слух. Особено когато вали дъжд.

Книга: Моят едипов комплекс и други истории (Ирландия)

Автор: Франк О`Конър

Превод: Иглика Василева

Издателство: Лист, 2019

Място за четене: Регионална библиотека „Захарий Княжески”, бул. „Руски” № 44

Чете: Мария Донева – поет и драматург в Драматичен театър – Стара Загора

До 2019 година Франк О’Конър е познат в България най-вече на любителите на късия разказ от няколко антологии. „Моят едипов комплекс и други истории” е сборник с 30 от най-добрите разкази на Франк О’Конър, подбрани от Джулиан Барнс. Историите на ирландския писател са подредени хронологично, не само спрямо живота на автора, а според живота на всеки от героите. Първите разкази описват детството, следващите – зрелостта, а последните навлизат в старостта и насочват вниманието към мисълта и подготовката за смъртта.

Преди години Джулиан Барнс открива случайно в книжарницата книга със заглавието „Моят едипов комплекс” –  той казва, че само голям писател би сложил такова заглавие на своя творба.

Франк О’Конър (1903 – 1966) е ирландски писател, поет и драматург, вече класик. Една от най-престижните международни награди за къс разказ носи неговото име. През 1918 г. О’Конър се присъединява към ИРА и участва в битки по време на Ирландската война за независимост. Арестуван е и лежи в затвора между 1922 и 1923 г. През 1935 г. О’Конър става член на борда на директорите на театър Abbey в Дъблин, основан от У. Б. Йейтс и други членове на Ирландското национално театрално дружество. Две години по-късно става управляващ директор. От 1950 г. преподава в САЩ, където негови разкази са публикувани в с голям успех. През 1961 г. О’Конър получава инсулт по време на лекция в Станфордския университет. Умира от инфаркт в Дъблин. Филмът на Нийл Джордан „Играчка-плачка“ е вдъхновен от разказа на О’Конър „Гости на нацията“.

Книга: Тишината след мен. Избрани стихотворения (Полша)

Автор: Тадеуш Домбровски

Превод: Вера Деянова

Издателство: Ерго, 2019

Място за четене: Изложбена зала „Байер”, ул. „Любор Байер” 1

Четат: Мария Козарова – представител на „Етносвят България” – Стара Загора

Татяна Иванова – завършила магистратура в Полша; обича книги и кучета

Сборникът „Тишината след мен” включва стихотворения от стихосбирките: „Черен квадрат” (2009), „Помежду” (2013)  и „Сърцевината на словото” (2016).

Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не означава, че е наивен поет. Тъкмо обратното. Той умее да гледа трезво – на света и на поезията. Успява да извади наяве потрошените черупки на езика, който някога е споявал и поемал в себе си всичко. Умее да предаде тресавищната тривиалност и празния, ялов трагизъм на света, който е изгубил сцепление – света, опустошен от човека и изоставен от Бога. Поезията на Домбровски не затваря очи за посредствеността на действителността, от която израства. Знае, че отразява нейния самомнителен фалшив блясък, че самата поезия е белязана от суета. Познава своята уязвимост и слабост. Но умее да търси това, което е значимо.

Павел Прухняк

Тадеуш Домбровски (1979, Елбльонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: „Червенини“ (1999), „e-mail“ (2000), „мазурка“ (2002), „Te Deum“ (2005), „Черен квадрат“ (2009), „Помежду“ (2013), „Сърцевината на словото“ (2016), както и на миниповестта „Беззащитна черта“ (2016). За „Черен квадрат“ е удостоен с наградата „Кошчелски“.

Книга: Разходката (Швейцария)

Автор: Роберт Валзер

Превод: Мария Добревска

Издателство: Критика и хуманизъм, 2014

Място за четене: Кафе „Августа” (Регионален исторически музей), бул. „Руски” № 42

Четат: Красимира Лекова и Нина Йовкова – журналисти и хора на словото; библиотекари в библиотека „Родина”

Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарeц Роберт Валзер, един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като „липсващата връзка“ между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин – автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък.

„Разходката“ – това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави изключително приятно преживяване! Книгата ни представя топъл, но и свръхироничен поглед към всичко, което среща по пътя си един привидно шляещ се човек, надарен със сетиво за микроскопичното и със способност да вижда огромното, скрито зад него.

Самият Валзер води самотно и крехко съществуване, на ръба на светлината и тъмнината, която след години в санаториум за душевно болни го побеждава и той умира внезапно посред зимна разходка навръх Коледа. Диагностициран като шизофреник още през 1933 г., той обаче ни оставя един брилянтен подбор от преживявания, сякаш едва докоснати от думите, пише британският всекидневник „Гардиън“ по повод английския превод на „Разходката“.
Роберт Валзер (1878 – 1956) е автор на няколко романа, кратка проза и възхитителни, наскоро разчетени микроскрипти – миниатюрни разкази, написани с букви от по един милиметър, на гърба на визитни картички, късчета от етикети, откъснати лентички от ресторантски менюта и обявления… Те са смес от литература и визуално изкуство и тяхното издаване на български език също предстои. Само Валзер може да създаде история от тези кратки бележици, откъснати по време на неговата разходка. Освен Бенямин и Кафка, той е сред любимите автори на Херман Хесе, Роберт Музил, Сюзан Зонгаг, Джорджо Агамбен, които определят „Разходката“ за една от настолните си книги.
***

Главни организатори на Нощ на литературата са Австрийско посолство, Унгарски културен институт, Посолство на Белгия, Британски съвет, Институт Камойш, Институт Сервантес, Датско посолство, Фондация „Детски книги“, Представителството на Европейската комисия в България, Френски културен институт, Гьоте-институт, Посолство на Ирландия, Италиански културен институт, Културно-информационен център на Република Северна Македония, Полски институт, Посолство на Румъния, Посолство на Швеция, Посолство на Словашката република в София и Чешки център.

Организатори за Стара Загора: Община Стара Загора; Библиотека „Родина“; Книжарница „Хеликон“; Книжарница в куфар; Къщата на арх. Христо Димов; Музей „Литературна Стара Загора“; Регионална библиотека „Захарий Княжески“; Сдружение „Етносвят България“