Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието

Имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин

Всяка година на 1 март българите се окичваме с бяло-червени мартеници – за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и „съсънки“ (гроздчета). Неповторими са кукличките „Пижо и Пенда“. Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е особено към децата – бели и червени, здрави и засмени. 

Поверия

Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.

Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината./ imen-den.net/

И оше: 

Ако на 1-ви март човек си намисли една дата от 2 до 22, може да разбере каква година го очаква

 Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.

Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я сложете под голям камък. След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.
Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат. Според народните поверия Баба Марта не обича възрастни жени. Ако срещне млади девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.

На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Съществува поверие, че на този ден може да гадаеш каква ще е година. Ако на 1-ви март си намислиш една дата от 2 до 22, трябва да следиш какво е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна. Ако вали и духа вятър, предстоят проблеми.

В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.

Важно е къде ще бъде закачена мартеницата, след като собственикът й види щъркел за първи път през тази година. Ако мартеницата се сложи под камък, след време се гледа дали има мравки под него. В случай, че има, тогава годината ще е добра за животновъдите. Други поверия гласят, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да може на собственика й да му върви по вода и да има успех през годината.

Но най-често хората окичват дръвчета с мартениците си. Ако скоро след това дръвчето цъфне, годината ще е плодородна.

1 март е денят, в който всички се закичваме с мартеници в бяло и червено. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени. За всички е ясно, че почти не са останали мартеници, които да нямат по някой допълнителен елемент – синьо око, четирилистна детелина, калинка, паричка, втъкан син конец и други.

Ето символиката на тези допълни аксесоари:

Монета – финансово благополучие, берекет. Жълтата монета е символ на мир в къщата; Синьо око – пречиства от зли сили, предпазва младите семейства от раздяла, предпазва от зли очи, черна магия и носи успех и напредък;

Четирилистната детелина – щастие, любов, вярата и добро бъдеще;

Подковата – пази дома от зли сили;

Калинката – сполука, благополучие, живот

Костенурка – символ на търпение, сила, стабилност, дълголетие, невинност, издръжливост, защита

Слон – символ на късмет и щастие;

Щъркелът – символ на ново начало и настъпващата пролет,здраве и дълголетие

Метлата – символ на смирение и мъдрост;

Ключ – ключът отключва и заключва различни сили. Той символизира властта, знанието,мистерията и споделената тайна. Ако е сребърен – светската власт, ако е златен – духовната;

Дървен елемент – дървото е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство

Омъжените жени носят мартениците отдясно, неомъжените – отляво. Неженените мъже ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Изберете си ден, за да свалите мартениците. Поверието гласи, че е нужно всеки да си намисли определен ден до 22 март и по него да познае каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Може да сложите мартениците под голям камък и след девет дни да проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Мартеницата може да се хвърли и в реката, за да се отмие всичко лошо и да ни върви по вода. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка като си намислите желание.
 

Actualno.com