Лютиерът Христо Тодоров усвоил майсторлъка в Кремона, твърди, че инструментите на старите майстори са като наркотик

Докоснеш ли се веднъж до направеното от старите майстори, усетиш ли душата на инструмента – отърване няма. Може цяла вечер да не заспиш над тезгяха в желание да чуеш най-после гласа на цигулката, с която си захванал. Мога да сравня това само с …наркотика.“ Признанието е на 33-годишният Христо Тодоров, възпитаник на най-реномираната лютиерска школа в света, създадената през 1937 година в град Кремона I.P.A.L.L. „Антонио Страдивари“.

„Преди време ми дадоха да реставрирам цигулка от 1732 година, работа е на белгиец, ученик на Страдивари, три месеца почти не мигнах докато постигна онова, което се очакваше от мен. Когато притежателят й, испански музикант я взе в ръце – целият настръхнах. Отдъхнах си едва когато чух звученето й…“, разказва той.

Младият мъж се е

завърнал за лятото в родното си старозагорско село Змеево

с двама свои приятели и колеги: испанецът Абрахам Диаз и италианецът Даниеле Ритондале с идеята да създадат ателие, където от време на време да бягат от лепнещата влага на Ботуша.

С Абрахам го свързват съученическите години, а Даниеле го спечелил с неистовото си желание да стане част от света на музиката.

Тримата наскоро се завърнали от обиколка в Карпатите, където търсили подходящ за обработка и направа на долни цигулкови дъски дървен материал.

Обяснява детайлно как „от всяко дърво свирка не става“ и как (в същия състав) почти два месеца подбирали между хилядите повалени от горолом край град Трентино смърчове, от които се правела горната дъска на виолите.

В крайна сметка подбрали около 10 кубика, които тепърва ще бъдат обработвани по специална технология, за да влязат след поне десетина години в …работа.

Усмихва се някак замечтано и връща лентата назад във времето, когато бил на 6 години и заедно с баща си Христо (възпитаник на казанлъшката школа, създадена от настоящия шеф на родната лютиерска асоциация Едрю Едрев)

отсекли една червена върба

в покрайнините на Змейово. Едва преди броени месеци дъсчици от това дърво легнали върху тезгяха му в Кремона, за да се превърнат във виолончело.

Обяснява, че за да се превърне едно дърво в инструмент майсторът трябва лично да го е …усетил. Да е почувствал душата му. Така както са постъпвали класици като Амати, Страдивари, Гуарнерии и първите им ученици. Които лично подбирали материалите и много често сами изработвали необходимите инструменти.

Признанието на маестрото

Христо Тодоров признава, че и досега – осем години след като е получил дипломата, продължава да досажда на специалисти, за да прибави още и още режещи и стържещи приспособления.

Покрай родителите си (майка му Павлина, която сега живее във Вашингтон, също е лютиер) получил първите уроци в занаята. През петте години в Кремона, паралелно с уроците на Пиер Луиджи Ароматико Фантони с часове наблюдавал как работят майстори като Алесандро Гамбарин и Патрицио Орипи. Докато на финала на задължителната програма го повикал при себе си маестро Лука Мариагалло и го поканил да поработи в неговото ателие. Десетина дни по-късно му предоставил ключ и казал: „Идвай когато искаш, прави каквото знаеш, няма на какво повече да те научат тук!“.

Това всъщност било и истинското признание, онази диплома, която няма как да окачиш в рамка на стената, но без която не можело да станеш част от гилдията.

С усмивка признава, че родната сентенция за „вуйчото владика и племенникът свещеник“ в много малка степен има приложение в лютиерството.

„Вярно, ако таткото ти е от занаята – може да получиш качествени инструменти като първоначален тласък, което хич не е маловажно , но останеш ли да „лежиш“ само на роднинската връзка –не чакай опашка от клиенти пред работилницата“, казва Христо. После допълва, че конкуренцията е страхотна, стотици са възпитаниците на Кремона (днес в града има 165 ателиета) по цял свят.

„Китайците са открили цели фабрики и бълват продукция на ниски цени. Не превръщаш ли нощта в ден, не влагаш ли цялата се емоция, знания, опит и желание за успех, няма как да успееш да се пребориш…“, почти делово отбелязва параметрите Христо Тодоров, който има зад гърба си над 85 класни струнни инструменти, притежание на клиенти от Япония, САЩ, Испания, Франция, Италия, Канада, Русия и още половин дузина страни по света.

Лютиерът скромно отбелязва, че високо цени двете си награди – златен и сребърен медал за виолончело и виола от международния конкурс ANIAL 2018, проведен в Казанлък. Те били важни най-вече с това че журито от възможно най-висока класа оценило успеха му в професията, която има начало, но никога не може да бъде стигнат върха й.

За фалшификатите от първо лице

Имало е и ще има навярно опити да бъде изкусно имитирани и дори буквално копирани инструменти , излезли изпод ръцете на големите майстори. Има специалисти, които успяват да намерят оригинални материали от далечни вече епохи, дори да заобикалят най-съвременните технически способи за разкриване на детайлите, но те така или иначе не успяват да стигнат гения.

Малцина извън гилдията например знаят, че след Втората световна война в Германия връщат към нов живот инструменти на Страдивари, Гуарнери и немските майстори – класици, като събират парченца от пострадалите при бомбардировките. Долна дъска от един, гриф от друг, душичка от трети и да постигнат почти оригиналното им звучене. Има експерти, които рано или късно ще успеят да стигнат до истината.

Мечтата ми е все някога да направя инструмент, който да замени един, направен в старите работилници, като онова Амати от 1611-та година, което имах привилегията да държа наскоро във Венеция. Тогава изпитах огромен респект, защото в него имаше както музика така и много история. Дадох си сметка с колко много напред от нас, младите са били в познанията си за формата и тоновете онези наши предци. Те са били посветени на изкуството да създават красота. Питали са ме дали можеш да откраднеш нещо от майсторите: дават ти да откраднеш от майсторлъка ако докажеш че наистина искаш да станеш майстор! Необходима е особена, духовна връзка между маестрото и ученика.

Италия продължава да бъде световен център , особено Кремона, градът където са работели най-известните по цял свят лютиери.

Уви дори там се усеща известна липса на ентусиазъм, особено при младите. Това е един труден занаят и малко от тях се утвърждават в него. Ако философията му е свързана с печелене на пари, а не с истинска страст към занаята, се губи красотата му. Опитът и професионализмът се придобиват с много труд. Обикновено едва 10% от дипломираните влизат в работилници, за да специализират и един много малък процент от тях се занимават с професионална дейност. Жертвата на лютиера се състои в това основно да е готов да се учи при някого. Спомням си, че веднъж моят Маестро ме попита: „Христо, искаш ли да станеш лютиер?“. Когато аз му отговорих: „Да“, той ми каза: „Щом е така, приготви се да страдаш!“. Разбрах го чак след 8 години. Мисля че напоследък го разбра и приятелката ми, която е от Салвадор, но живее и работи в театъра на Кремона. Искаш ли да направиш нещо, което да остане за поколенията – приготви се дълго да стискаш зъби!

Монитор, Христо Христов