Шестдесет години квалификация на
учителите в Стара Загора – история на изграждане,
утвърждаване и отстояване на авторитет на ИУУ „Д-р Минчо Нейчев“, ИПКУ
„Анастасия Тошева“ и ДИПКУ при Тракийски университет са достойни за уважение и
адмирации. 60-годишнината е повод да се отбележи, че днес не само сме съхранили
и пренесли през годините традициите на следдипломното обучение на педагогически
кадри, но и активно работим за професионалното и кариерно развитие на учителите
в условия на глобализация и динамични промени и в съответствие с Европейските и
националните политики за развитие на образованието.
Връщайки се по следите на
годините, в които традициите, иновациите и предизвикателствата са били и
остават ежедневие, стигаме до 01 юни 1959 г., когато е открит и започва своята
дейност Институтът за усъвършенстване на учители. Институтът е наименован на
името на д-р Минчо Нейчев, старозагорец по рождение, получил юридическо
образование в Швейцария, министър на правосъдието, на външните работи, на
просветата и председател на президиума на народното събрание в периода 1944 г. – 1956 г. Основната дейност на
института е свързана с повишаване квалификацията на детските учителки,
началните учители, учителите от средния курс, основните училища. Районът на
института е обхващал Старозагроски, Сливенски, Ямболски, Хасковски и
Пазарджишки окръзи, в които са работили около 35 000 учители. ИУУ започва
своята дейност с 20 преподаватели, предимно изявени учители в гр. Стара Загора.
Първият директор на института е заслужилият учител Киряк Киряков, а зам.
директори последователно са Деньо Денев, доц. Христо Наскинов, ст.н.с. II–ра степен Атанас Попов и доц. Димитър Генчев. От
24.02.1962 г. до 01.10.1989 г. директор на института е заслужилият учител доц.
Милан Енчев.
Материалната база на
новосъздадения институт е повече от скромна – три класни стаи в базовото
училище. Ценният ресурс е преподавателският състав, който в тези условия се
изгражда върху личностните качества, професионализъм и много любов и ентусиазъм
в работата с учителите.
Първи преподаватели в Института
при неговото откриване са били Йордан Ананиев, Стефана Бакалова, Христо
Наскинов, Витан Обрешков, Стефана Славова, Петър Братоев, Хайрие Мемова, Михаил
Михайлов, Тончо Чолаков, Елка Манасиева, Стоян Маргаритов, Койчо Славов,
Панайот Таргов, Димитър Генчев, Илия Пашов, Тодор Точев, Тодор Тодоров, Надежда
Драганова, Христина Демирчева, Надежда Димитрова, Рада Ноколова, Добри Попов,
Димитър Трифонов.
Независимо, че Институтът не
разполага с материална база за провеждане на курсове и семинари в гр. Стара
Загора, започва практиката и на изнесените обучения в различни населени места и
училища, практика, която преминава през годините и днес се оказва предпочитана
форма за обучение от учителите.
В първите години спешно е
направена надстройката и пристройката на сградата на педагогическото училище, с
което се подобрява учебната база на института. За общежитие с 80 места се
ползва старата сграда в черквата на бул. „Патриарх Евтимий”, а за стол с 120
места избеното помещение на училището. При тези макар и малко подобрени
условия, става възможно провеждането на учебно-квалификационна дейност в Стара
Загора.
Ежегодно започва увеличаването на
броя на учителите, които повишават своята квалификация в организираните в Института
курсове, семинари, школи и конференции. Заедно с увеличаването броя на
участниците в курсовете расте броят на преподавателите и качеството на тяхната
работа.
Големият ръст в развитието на
Института и неговото израстване започва с изградената през 1982 г. материална
база, което води до увеличаване на броя на преподавателите и участниците в проведените
курсове през 1982 / 83 г., сравнени с тези през 1961/62 година. В построяването
на учебните корпуси и на общежитието, в залесяването на двора и района участват
със завиден ентусиазъм всички преподаватели, служители, курсисти и студенти на
ИУУ и на ПИДУ, за да я има и днес тази прекрасна материална база, в която се намират три звена на
Тракийски университет – ДИПКУ, Педагогически факултет и Медицински колеж. През
1982/83 година институтът разполага с материална база, състояща се от: 20
аудитории, 3 лаборатории, 10 методически кабинета, 3 работилници, аула с 320
места, зала за общи лекции с 220 места, библиотека комплекс с над 100 000
тома специализирана литература. Разполага още със съвременно обзаведено
общежитие с 460 легла, просторна столова с 400 места. Обогатяват се използваните
учебно – технически средства, в това число вътрешно телевизионната система със
студио, свързана с 32 зали.
Създадени са кабинети за челен
педагогически опит, клуб на преподавателя, клуб на учителя – курсист, изложбена
зала по изобразително изкуство; открити са кабинети с компютри за обучение на
учителите във връзка с електронизацията на учебно – възпитателния процес; Институтът
разполага със собствена печатна база.
През 1982 / 83 година са
назначени 65 преподаватели, за сравнение – 20 през 1961/62 година. През 1982/83
учебна година в организираните квалификационни форми са се обучавали 12000 учители
с различни специалности и степени на българското училище, през 1985 г. – 14000
души, за сравнение през 1961 / 62 година обучаваните са 2226.
В 26-годишният период от
създаването на ИУУ, показател за научното израстване на преподавателите е
активната публикационна дейност, изразяваща се в 10 успешно са защитени дисертации, публикувани 24 монографии, 30
книги, 12 учебника, над 860 статии в педагогически и методически списания.
Признание за творческия труд на
преподавателите и служителите в ИУУ и в ИПКУ са високите награди и отличия, с
които са удостоени трима заслужили учители, един носител на орден „Червено
знаме на труда”, 38 носители на ордени „Кирил и Методий” – I – ва, II – ра и III – та степен, четирима на медал „Климент Охридски”, десетки са носители на
значката „Отличник на МНП”. През 1984 г. Държавния съвет награждава ИУУ с орден
„Кирил и Методий” I степен, по случай 25 годишния му
юбилей.
От 1986 година със Заповед на МНП
Институтът се обединява с полувисшия институт за детски учители „Анастасия Тошева”,
създаден през 1961 г. Прекратява се студентският прием и цялата материална база,
архивът и преподавателският състав
преминават към ИУУ, създава се новата структура – Институт за повишаване квалификацията на
учителите „Анастасия Тошева” (ИПКУ). Анастасия Тошева е една от видните личности на Стара Загора и една от най-изявените педагози
за времето си. Учителка и активна общественичка, основателка и дългогодишна
директорка на Девическата гимназия в родния си град.
В ИПКУ са изградени 7 катедри:
Обществени науки, Педагогика и психология, Предучилищна педагогика, Начална
училищна педагогика, Български език и литература, Чуждоезиково обучение, Природонаучни
дисциплини и информатика, трудово-политехническо, художествено и физическо
възпитание. В ИПКУ работят: 11 доценти, 45 главни асистенти, 12 старши
преподаватели и 1 асистент, като 20 от тях са с научна и образователна степен
„Доктор“.
ИПКУ „Анастасия Тошева” има общо
събрание и научно – методически съвет с права на факултет във ВУЗ. От
01.09.1987 г. ИПКУ става учебно – научно звено на ПУ „П.Хилендарски” гр.
Пловдив и отговаря за стажанската практика на студентите – бъдещи учители през третата степен на
обучение.
Обучението в следдипломната
квалификация, като надграждащо на университетската подготовка на учителите, се
обогатявя непрекъснато с форми и методи, които стимулират творческата активност
на курсистите.
Заслужава да се отбележи, че ИПКУ
първи в страната организира и ръководи школите за челен педагогически опит,
чрез които постиженията на най-добрите учители стават достояние в училищната
практика.
За периода 1989 – 1994 г. доц.
Димитър Генчев е избран за директор на ИПКУ “Анастасия Тошева” с повече от 200
души колектив, от които 93 преподаватели. Следва отговорен и съзидателен период,
както от професионалната кариера на новия директор, така и за ИПКУ като
институция. Полагат се не малко усилия за обогатяване на материалната база със
съвременни технически средства,
приложими в сферата на образованието и за разкриването на британски,
френски и немски центрове, обслужващи учители и ученици от региона на
института. Съществен и безспорен е приносът на доц. Генчев за създаване и
развитие на печатната база на ИПКУ.
От 1994 до 2000 г. директор на ИПКУ
е доц. Ангел Карагьозов. Това е началото на труден период, в който започват
финансови затруднения. Започват съкращения на преподаватели и служители. Налага
се търсене на средства от провеждане на платени квалификационни обучения и
стопанска дейност. През този период, Институтът преминава от ПУ “П.Хилендарски”
към Тракийски университет.
От 2000 до 2002 г. директор на
института е доц. д-р Ганчо Ганчев. През този период в ИПКУ се поставя началото
на обучение на студенти по специалност “Специална педагогика”. По време на
неговото ръководство ИПКУ получава успешна акредитация като институция за
квалификация на педагогически кадри. Приети са за обучение докторанти по пет
специалности. На тази база, към ИПКУ са зачислени 38 докторанти – редовно и
задочно обучение и на самостоятелна подготовка.
Присъствието в екипа на 20
хабилитирани преподаватели дава основание през 2002 г. да се премине към процес
на акредитация, за преобразуване на Института в Педагогически факултет.
През 2002 г. за шест месеца,
директор на ИПКУ е проф. д-р Христо Макаков. През юли 2002 г. излиза
постановление на МС за създаване на Педагогически факултет при Тракийски
университет, което се осъществява с част от преподавателския състав на ИПКУ и проф.
Макаков става първия декан.
През 2000г. ИПКУ се преименува в
Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите с решение на
Академическия съвет на Тракийски университет, в съответствие със Закона за
висше образование. 2000 – 2003 г. е период на затихващо финансиране на
квалификационната дейност от МОН. От 2002 г. до 2011 г. директор на
Департамента е доц. д-р Галя Кожухарова.
Преподавателският потенциал на
Департамента се определя от актуалния академичен състав, преподаватели от
факултетите на Тракийски университет и на партньори от други образователни
институции от страната и чужбина. Това е време на затихващо финансиране от
Министерството на образованието и науката. От 2004 г. ДИПКУ преминава на
самофинансиране на дейността си, което налага нов подход към организацията и
про веждането на учебно-квалификационната дейност. От 2012 до 2015г. директор
на ДИПКУ е доц. д-р Димитрина Брънекова.
Днес академичният състав на ДИПКУ
се състои от 13 преподаватели – 2 професори, 1 доцент,
5 асистенти – д-р, 2 асистенти, зачислени в докторантура и 2 асистенти в две
катедри – „Хуманитарни дисциплини“ и „Природо-математически и технологични
дисциплини“. ДИПКУ е основно стуктурно звено в Тракийски университет и активно
участва във всички дейности на университета, както и в неговите управленски
органи – общото събрание и академическия съвет. ДИПКУ заедно с останалите
структурни звена на университета е сертифициран по международния стандарт за
качество ISO 9001:2008.
В Департамента се осъществяват
обучение и присъждане на професионално-квалификационни степени на педагогически
кадри от всички региони на България. Тези основни направления на своята
дейност, ДИПКУ реализира чрез дългосрочни и краткосрочни форми на следдипломна квалификация (СДК):
професионално-педагогически специализации по приоритетни за образователната
политика в страната направления, включително и езиково обучение, квалификационни курсове с обща
педагогическа насоченост, специализирани квалификационни курсове, практикуми и
тренинги и др. Процедурите за придобиване
на професионално-квалификационни степени и подготовката за тях,
нормативно обвързват желанието и реализацията на кариерното развитие на
учителите.
Квалификационните форми на ДИПКУ
осигуряват въвеждаща, поддържаща и надграждаща квалификация на педагогическите
специалисти чрез адекватно на потребностите учебно съдържание, чрез ефективни и гъвкави подходи, поставящи
обучаваните в центъра на учебния процес, използване на съвременни методи на
преподаване и учене с фокус върху ключовите компетентности (активни методи,
основаващи се на конструктивизма, колаборативно учене, интерактивни методи,
групова работа, включване на учащите в оценяването на собственото им учене –
качество, резултати, ефективност и др.), съобразени подходящи форми
(присъствени, уеб-базирани, електронни форми на дистанционно обучение), които
мотивират обучаващите се и спомагат за реализиране на Стратегията за УЦЖ.
Ежегодният педагогически форум с
международно участие, организиран от ДИПКУ, (тази година за 19 пореден път) е трибуна и образователна
среда за обмен на добри иновационни практики, за творчество и за споделяне на
идеи между изявени педагогически кадри от всички степени на средното и висше
образование.
Дейностите на ДИПКУ като водеща
организация, като партньор и като изпълнител в международни, национални и
университетски проекти при организирането на конференции, кръгли маси, семинари
и други публични изяви, са насочени към широк кръг педагогически специалисти за
професионално развитие, творчески изяви и публикуване в национални и
международни педагогически издания.
В последните 17 години екипът на
ДИПКУ разработва, кандидатства и участва в международни, национални и
университетски проекти. Международните проекти са финансирани от Европейската
комисия по 6 и 7 рамкова програма както и по програмите Comenius, Lifelong Learning, HORIZON2020, Леонардо да Винчи, ERAZAM+ и др. Единадесет години ДИПКУ е утвърден и търсен партньор в проекта Европейска
нощ на учените, който популяризира сред учениците и студентите различни области
от науката, за създаване на интерес и привличане на младите хора към знанието и
научните изследвания. Дейностите по проекти спомагат не само за популяризиране
на ДИПКУ в страната, но и за международно сътрудничество, което помага за
обогатяване на професионалния опит на преподавателския състав, за публикуване в
различни издания, за създаване на контакти, и партньорства, за утвърждаването
на ДИПКУ като лоялен и амбициозен партньор
сферата на образованието и научните изследвания.
Днешният XIX Национален педагогически форум „Иновативни
практики в съвременната образователна реалност“ посвещаваме на 60 години
квалификация на учителите в Стара Загора.
ДИПКУ ще чества тази кръгла
годишнина, отваряйки своите врати за съвременен диалог чрез множество тренинги,
семинари на тема:
- Игровизацията в
образованието;
- Как да преподаваме
здравно образование през призмата на гражданското образование в горната
образователна степен;
- Дигитализация в образованието;
- Да създадем учебна
ситуация по природни науки;
- Моята любима класна стая;
- Работилница за Монтесори
средства и материали за предучилищна и начална училищна възраст.
