Комисията за защита на потребителите (КЗП) напомня, че от нейната интернет страницата може да бъде изтеглен формуляр за отказ от онлайн покупка. Той ще ги улесни, както при заявяването на желанието им да върнат несполучливи покупки, така и като доказателство, че са го направили, ако на по-късен етап възникне спор с търговеца по този въпрос.
„Възможно е да настъпи объркване у хората кога и при какви условия имат право да върнат стока без дефект”, каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден – практично” по БНР. Според него това може да се дължи на необходимостта от още информационни кампании на Комисията по тази тема – от една страна, и от друга – на засилващото се очакване у потребителите, подкрепено от обстоятелството, че все повече търговци в конвенционалната търговия възприемат подобни добри практики.
„Когато говорим за конвенционалната търговия, по-скоро трябва да има такава уговорка, при онлайн търговията тя е направена в закона. В търговската мрежа това е условие, което би трябвало да бъде възприето от самия търговец. И за да бъде наистина това една добра практика, той би трябвало да го оповести по достатъчно ясен и разбираем за потребителя начин – писмено, на видно място, че в определен срок дадени стоки или всички в обекта, могат да бъдат върнати и потребителят да получи или обратно заплатената от него сума за тях, или например ваучер на тази стойност с валидност за определен период от време”, разясни Маргаритов. Той допълни, че щом един търговец е оповестил на клиентите, че ще могат да се възползват от такава добра практика, след това не би могъл да се откаже, защото именно този анонс е допринесъл съществено за решението на потребителя да си купи точно тази стока, знаейки, че той или негов близък може впоследствие да я върне, ако не му хареса.
Маргаритов направи важно уточнение: „Правото на отказ би следвало да се касае за случаите, в които не харесвате дадено нещо, но не защото сте го установили в хода на продължителна употреба или защото зад това се крие опит за превратно упражняване на права – поносили сте го, омръзнало ви е и сега искате да си вземете парите обратно, за да си купите нещо ново. Този принцип е възприет, защото особено когато се пазарува в интернет, независимо от онагледяването, е възможно, когато стоката пристигне при потребителя, той да установи, че или цвят, или нещо по отношение на скрояването, ако говорим за дреха, не отговаря на тези очаквания и той не е имало как да го установи предварително, тъй като не е могъл дори да пробва тази стока”, добави председателят на КЗП. Освен това, при всички случаи трябва да има някакъв документ, който да удостовери, че стоката е била закупена от дадения търговец, каква е, кога е придобита – касова бележка, гаранционна карта.
Доста трудно е в опитите да бъде регулирана споделената икономика механично да бъдат приложени разпоредбите, които важат за конвенционалната онлайн търговия и това, което е относимо към подобен тип общуване, коментира Маргаритов. „Обикновено предлагането на този принцип на услуги и стоки в най-разнообразна гама, се развива през т.нар. онлайн платформи. Те се администрират от определени лица, които са известни. Тези платформи от своя страна предявяват изисквания към физическите и юридическите лица, които искат да продават през тях – да се идентифицират, за могат да бъдат открити със съответните контакти и координати”, каза още той. И посъветва потребителите да проучват дали действително съществува това лице и може ли да се влезе в директна комуникация с него. Винаги при съмнение, че насреща няма действителна оферта или че тя не може да бъде достатъчно добре обяснена от този, който я предлага, да се въздържат.
