На 31 март и 3 април Старозагорската опера ще предложи на оперните почитатели своята най-нова постановка на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини. Операта на младежкия дух ще бъде пресъздадена от съзвездие от млади и талантливи оперни изпълнители, с участието на хора и оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Към тях ще се присъединят и децата от ДЮСОБ „Маргаритки“. Диригент Ивайло Кринчев, режисьор Огнян Драганов, сценографията е на Каталин Йонеску-Арборе, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова.
БОХЕМИ през погледа на творческия екип
Диригентът Ивайло Кринчев
„Музикалният език на Пучини в операта Бохеми е изпълнен с бликаща експресия и сантиментална обагреност. Тези гранични състояния на музикално въздействие, като че ли визуализират сами по себе си драматургичния разказ. Гъвкавият темпоритъм, колористична хармония и оркестрация на пръв поглед дават ясна насока за интерпретация, но и изискват от диригента да внуши усещане за лична емоционално – индивидуална и вокална свобода във всеки един от солистите. Тогава се получава тази магия, в която публиката съпреживява истински чувствата на героите.“
Режисьорът Огнян Драганов
„В оперната история се срещат две опери „Бохеми“ – на Руджиеро Леонкавало и на Джакомо Пучини, две „Бохеми“ – съвсем различни. Едната е оцеляла във времето, а другата-изхвърлена във времето. Този факт ни дава основание да смятаме, че „Бохеми“ на Джакомо Пучини е едно от най-добрите заглавия, белязано от оперното течение веризъм. Пучини поставя изключително висок жалон на начина на писане на опера, а именно – либретото и музиката да бъдат максимално силно свързани. Ето това виждаме в „Бохеми“и композиторът я е написал така, защото във всяка от своите опери той вгражда част от своя живот.
В „Бохеми“ Пучини пресъздава моменти от пребиваването си в Милано, като студент в Миланската консерватория – в кръга от млади хора, които посещават кафенето „Аида“ . В този кръг влизат и Пиетро Маскани, Руджеро Леонкавало, философи, художници, Пучини и неговият брат. В “Аида“, както разказва в своята автобиографична книга Пучини, „излизат“ всички онези образи, които са оставили трайно впечатление в него – например образът на Мюзета, който е събирателен образ. В това кафене, което и в момента си е в центъра на Милано, са пребивавали и „леките“ жени на града. Харесвайки младежите, техния буен темперамент, те излизали да „работят“ за тях, когато младежите свършат парите и се връщали след това в компанията им.
„Бохеми“ винаги може да бъде осъвременена. Младежкият дух, желанието за промени живее в нас, живее във всяко едно ново поколение. Това е една изключително актуална опера, хубаво е да бъде гледана от максимално голям брой хора. В нея всеки един герой е с различен характер , всеки един герой се проектира и в бъдещето, и в настоящето .
„Бохеми“ за Държавна опера-Стара Загора е една прекрасна работа, съвместна с моя голям приятел сценографът Каталин Йонеску-Арборе, с когото обикновено съм свикнал да работя в чужбина. Надявам се тук той да има същия комфорт, който имаме в чужбина . Той прави едно интересно решение, ползвайки сценичната техника – за тези, които обичат магията на сцената. „Бохеми“ е моя изключително любима, голяма опера, която за втори път правя в своята кариера и се надявам да бъде хубаво представление, което да се хареса на нашата публика.“
Сценографът Каталин Йонеску-Арборе
„Бохеми „е една от най-специалните опери за мен в Пучиниевия репертоар. Спомените ми за тази опера са свързани с детството, когато майка ми се подготвяше за своята роля. Пучини знае как да изтръгне сълзите от очите на зрителите. В „Бохеми“ го постига неповторимо – музиката му винаги ме кара да чувствам „заседнала буца“ в гърлото си. Самото заглавие изисква от мен изключителни усилия, за да успея да работя без да бъда емоционално ангажиран! Но как се прави оперна сценография, без да се ангажираш емоционално? Няма как!
Светът, описан в „Бохеми“ е един свят, пълен с прохождащи и професионални художници, млади хора – артисти и самобитни индивидуалности! Това е един свят, познат от творчеството на Тулуз Лотрек и Пол Сезан, Антоан Бланшар, Едуард Кортес, които илюстрират Париж в края на 19-ти век в своите творби. Във всяка картина се усеща носталгичен дух. Белият сняг покрива известни и познати на мнозина места. Под тази снежна покривка е скрито лицето на трагедията, в която се разкриват човешки животи и съдби.
Това е един свят на необикновено щастие, в който смъртта идва, когато си поиска. Това е изпълнен с цветове свят, в който контраста между черното и бялото загатва трагедията. Свят на крайности, един свят на контрасти. Свят, в който страстите живеят бурно. Страстта е вътре в музиката на Пучини. Той рисува с музика. Пучини има дарбата да създава изображения. Тези изображения са като картини. В тях има носталгия, в която се открива както радостта от живота, така и болката от смъртта. Как би могло да не ни впечатли това? Как можем да останем безразлични към такава музика? Невъзможно е! Силата на Пучини е в това да внуши на всички да преживеят отново живота си докато седят в залата или да страдат сами с неговата музика в рамките на два часа.
Затова всяка пауза, всяко прекъсване може да навреди. Важно е картините да се сменят плавно и незабележимо. Музикалният прочит да приеме почти кинематографичен ракурс. Филмът може да не изглежда истински, но може да предизвика да се повярва силно във всеки следващ кадър и да се опознае цялото астрално измерение на истината за живота. Тя е толкова „дълбока и безкрайна“ и може да бъде също и „море … червено“.
Чувствам се много щастлив, че през пролетта, когато се навършват 40 години от моята артистична кариера, Операта на Стара Загора ми предлага да работя с един страхотен екип и в много добри условия за постигането на тези мои размисли“.
