Днес се отбелязва Денят на Европа.
След Втората световна война Европа е разрушена не само физически, разрушена е нейната икономика, разрушена е вярата на хората в бъдещето.
Политиците, съветвани от икономистите осъзнават, че ако искат просперитет, мир и благоденствие в Европа трябва да преодолеят съперничество между европейските страни, наследени от предишни периоди. В средата на 20 в. отрасълът за производство на въглища и стомана е източник на военна мощ. Споделянето на ресурсите и свободната търговия между европейските държави биха довели до обединяване на усилията за възстановяване и развитие на икономиките им.
На 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя своята декларация пред международната преса в Париж. Той я прочита и призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа стъпка към Европейска федерация”.
„Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват”. Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа.
Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си. В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като „Декларацията на Шуман” и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.
През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото).
В България е обявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май – Деня на Европа. По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента – победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1502 г. — Христофор Колумб потегля от Испания за своето четвърто и последно пътешествие до Новия свят.
1881 г. — След държавен преврат е съставено Правителство на България (5), начело с Казимир Ернрот.
1913 г. — Подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града.
1927 г. — Канбера става столица на Австралия на мястото на Мелбърн.
1936 г. — Италия официално анексира Етиопия, след като завзема столицата ̀и Адис Абеба на 5 май.
1940 г. — Втората световна война: Германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург.
1945 г. — Втората световна война: В Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер.
1945 г. — Втората световна война: Херман Гьоринг е заловен от Армията на Съединените американски щати.
1946 г. — Кралят на Италия Виктор Емануил III абдикира и скоро след това монархията е заменена с република.
1950 г. — Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.
1955 г. — Студената война: Западна Германия се присъединява към НАТО.
1970 г. — Виетнамската война: Във Вашингтон, пред Белия дом, между 75 000 и 100 000 души мирно протестират против войната.
1971 г. — Изстреляна е космическата сонда Маринър 8.
2004 г. — Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е убит при атентат в Грозни (Чечня), по време на парада по случай Денят на победата.
Родени
1439 г. — Пий III, римски папа († 1503 г.)
1740 г. — Джовани Паизиело, италиански композитор от 18 век († 1816 г.)
1800 г. — Джон Браун, американски аболиционист († 1859 г.)
1819 г. — Николай Палаузов, български възрожденец († 1899 г.)
1825 г. — Джеймс Колинсън, викториански художник († 1881 г.)
1837 г. — Адам Опел, немски инженер и индустриалист († 1895 г.)
1845 г. — Карл Лавал, шведски инженер († 1913 г.)
1860 г. — Джеймс Матю Бари, шотландски писател († 1937 г.)
1874 г. — Хауърд Картър, британски археолог и египтолог († 1939 г.)
1882 г. — Джордж Баркър, американски художник († 1965 г.)
1882 г. — Едуард Муни, американски духовник († 1958 г.)
1883 г. — Хосе Ортега и Гасет, испански философ († 1955 г.)
1892 г. — Кирил Павлов, български политик († 1925 г
1892 г. — Зита Бурбон-Пармска, императрица на Австро-Унгария († 1989 г.
1917 г. — Евгени Филипов, български учен († 1991 г.)
1920 г. — Ричард Адамс, английски писател
1920 г. — Уилям Тен, американски писател († 2010 г.)
1924 г. — Булат Окуджава, руски певец († 1997 г.)
1928 г. — Петер Мерзебургер, германски журналист и писател
1932 г. — Петер фон Трамин, австрийски писател († 1981 г.)
1936 г. — Гленда Джаксън, британска актриса
1937 г. — Рафаел Монео, испански архитект
1942 г. — Джон Ашкрофт, американски политик
1945 г. — Юп Хайнкес, немски футболист и треньор
1945 г. — Божана Апостолова, българска поетеса
1946 г. — Кандис Бъргън, американска актриса
1949 г. — Били Джоел, американски музикант
1949 г. — Пенка Седларска, български изкуствовед
1950 г. — Марчелин Бертран, американска актриса († 2007 г.)
1955 г. — Ане Софи фон Отер, шведска певица
1962 г. — Дейвид Геън, английски певец (Depeche Mode)
1964 г. — Александър Върбанов, български щангист
1964 г. — Пламен Юруков, български политик
1979 г. — Пиер Боувие, канадски певец (Simple plan)
1980 г. — Анжела Никодинов, американска фигуристка
1985 г. — Крис Стлемир, американски актьор
Починали
480 г. — Юлий Непот, римски император (* 430 г.)
1707 г. — Дитрих Букстехуде, датско-германски композитор (* ок. 1637)
1805 г. — Фридрих Шилер, германски поет и историк (* 1759 г.)
1850 г. — Жозеф Луи Гей-Люсак, френски химик (* 1778 г.)
1879 г. — Аугуст Гризебах, немски ботаник (* 1814 г.)
1915 г. — Ярослав Вешин, чешки художник, творил в България (* 1860 г.)
1931 г. — Албърт Майкелсън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1852 г.)
1947 г. — Еврипидис Бакирдзис, министър-председател на Гърция (* 1895 г.)
1949 г. — Луи II, принц (* 1870 г.)
1974 г. — Любомир Пипков, български композитор (* 1904 г.)
1978 г. — Алдо Моро, министър-председател на Италия (* 1916 г.)
1986 г. — Тенсинг Норгей, непалски алпинист (* 1914 г.)
1991 г. — Янка Дягилева, руска певица (* 1966 г.)
2000 г. — Тодор Кръстев, български футболист (* 1945 г.)
2001 г. — Борислав Шаралиев, български кинорежисьор (* 1922 г.)
2004 г. — Ахмад Кадиров, чеченски президент (* 1951 г.)
2010 г. — Лена Хорн, американска певица и актриса (* 1917 г.)
2010 г. — Ханс Дейкстал, нидерландски политик (* 1943 г.)
Празници
Източноправославна църква — Летен Никулден – Пренасяне мощите на Св.Николай Чудотворец от гр. Мира в гр. Бари и Събор на Св.Новоселски мъченици
Остров Джърси — Ден на Освобождението (край на Втората световна война, 1945 г., национален празник)
Латвия — Ден на майката
Румъния — Ден на независимостта (от Османската империя, 1877 г.)
Русия и някои бивши части на СССР — Ден на победата (над Нацистка Германия, 1945 г.)
САЩ — Ден на учителя
Узбекистан — Ден на възпоменанието
Darik, Wikipedia
