Свържете се с нас

Стара Загора

25 януари – Ден на българското радио

Published

on

На 25 януари българското радио отбелязва своя празник.

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г., влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”.

Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба из цяла България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като Деня на Българското радио.

Събития от датата

  •     41 г. — Сенатът избира Клавдий за римски император.
  •     1327 г. — 14-годишният Едуард III става крал на Англия, но страната се управлява от неговата майка кралица Изабела Френска и нейният любовник.
  •     1479 г. — С подписване на мирен договор в Константинопол е прекратена 15-годишната война между Венеция и Османската империя.
  •     1554 г. — Основана е йезуитска мисия, около която по-късно се образува град Сао Пауло.
  •     1755 г. — Основан е Московският университет.
  •     1791 г. — В Канада са формирани две провинции: Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек).
  •     1858 г. — За първи път е изпълнен Сватбения марш на Менделсон.
  •     1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Руската армия освобождава Лозенград.
  •     1879 г. — Основана е Българска народна банка.
  •     1881 г. — В София е открита Държавна печатница.
  •     1895 г. — Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък.
  •     1901 г. — Съставено е двадесет и първото правителство на България, начело с Рачо Петров.
  •     1902 г. — В Русия е отменено смъртното наказание.
  •     1915 г. — Александър Бел провежда първият трансамерикански телефонен разговор — между Ню Йорк и Сан Франциско.
  •     1919 г. — Страните от Антантата одобряват план за създаването на Общество на народите.
  •     1919 г. — В Ню Йорк е открит най-големият хотел в света — Пенсилвания, с 2200 стаи.
  •     1924 г. — В подножието на Монблан в Шамони (Франция) започват първите Зимни олимпийски игри.
  •     1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио.
  •     1942 г. — Втората световна война: Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания.
  •     1945 г. — В София е създаден Народен театър на младежта.
  •     1947 г. — Американският гангстер Ал Капоне умира от сифилис.
  •     1949 г. — В Израел се провеждат първите парламентарни избори.
  •     1949 г. — Публикувано е съобщение за образуването на СИВ с участието на страните от социалистическия блок България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.
  •     1959 г. — Започват редовни пътнически самолетни полети между САЩ и Европа.
  •     1971 г. — Генерал Иди Амин завзема властта в Уганда чрез военен преврат и установява военна диктатура в страната за следващите осем години.
  •     1980 г. — Американският кораб на въздушна възглавница SES-100B прави рекорд за военен плавателен съд, достигайки скорост 170 км/ч.
  •     1981 г. — Бившият министър-председател на Китай Чан Чжунчжао и вдовицата на Мао Дзъдун са осъдени на смърт.
  •     2004 г. — Опъртюнити каца на повърхността на Марс.
  • Родени
  •     750 г. — Лъв IV, византийски император († 780 г.)
  •     1627 г. — Робърт Бойл, английски физик и химик († 1691 г.)
  •     1736 г. — Жозеф Луи Лагранж, френски математик и астроном († 1813 г.)
  •     1759 г. — Робърт Бърнс, шотландски поет († 1796 г.)
  •     1832 г. — Иван Шишкин, руски художник († 1898 г.)
  •     1838 г. — Юлия Вревска, руска баронеса
  •     1842 г. — Вилхелм Томсен, датски езиковед
  •     1854 г. — Георги Златарски, български геолог († 1909 г.)
  •     1856 г. — Фридрих Грюнангер, австрийски архитект († 1929 г.)
  •     1858 г. — Симеон Ванков, български офицер († 1937 г.)
  •     1865 г. — Елизавета Маврикиевна, Велика руска княгиня
  •     1866 г. — Емил Вандервелд, белгийски политик († 1938 г.)
  •     1870 г. — Жак Грюбер, френски художник и витражист
  •     1874 г. — Съмърсет Моъм, британски белетрист и драматург († 1965 г.)
  •     1882 г. — Вирджиния Улф, британска писателка († 1941 г.)
  •     1886 г. — Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент († 1954 г.)
  •     1886 г. — Георги Занков, български революционер († 1949 г.)
  •     1902 г. — Петър Панчевски, политик, български и съветски генерал († 1982 г.)
  •     1908 г. — Никола Николов, български футболист († 1996 г.)
  •     1909 г. — Иван Бонев, български партизанин († 1966 г.)
  •     1917 г. — Иля Пригожин, белгийски физикохимик от руски произход, Нобелов лауреат през 1977 г. († 2003 г.)
  •     1928 г. — Едуард Шеварднадзе, президент на Грузия
  •     1928 г. — Свобода Молерова, българска актриса
  •     1930 г. — Таня Савичева, руска ученичка († 1944 г.)
  •     1933 г. — Мария Корасон Акино, президентка на Филипините
  •     1935 г. — Анастасия Костова, българска народна певица († 2010 г.)
  •     1938 г. — Владимир Висоцки, руски поет, певец, актьор и писател († 1980 г.)
  •     1938 г. — Ета Джеймс, американска певица († 2012 г.)
  •     1942 г. — Еузебио, португалски футболист († 2014 г.)
  •     1949 г. — Пол Нърс, британски биохимик, Нобелов лауреат през 2001 г.
  •     1950 г. — Джон Тери, американски актьор
  •     1958 г. — Петко Драганов, български дипломат
  •     1969 г. — Румен Угрински, български актьор
  •     1974 г. — Игор Миладинович, сръбски шахматист
  •     1975 г. — Сергей Минаев, руски писател
  •     1981 г. — Тоше Проески, македонски поп певец († 2007 г.)
  •     1984 г. — Робиньо, бразилски футболист
  •     1984 г. — Щефан Кислинг, германски футболист
  •     1986 г. — Асани Лукимя-Мулонготи, конгоански футболист
  •     1987 г. — Мария Кириленко, руска тенисистка
  •     389 г. — Свети Григорий Богослов
  •     477 г. — Гейзерик, крал на вандалите (* ок. 389 г.)
  •     844 г. — Григорий IV, римски папа (* ? г.)
  •     1559 г. — Кристиан II, крал на Дания, Швеция и Норвегия (* 1481 г.)
  •     1852 г. — Фадей Белингсхаузен, руски мореплавател и адмирал (* 1778 г.)
  •     1893 г. — Григор Пърличев, български общественик (* 1830 г.)
  •     1896 г. — Фредерик Лейтън, английски художник (* 1830 г.)
  •     1900 г. — Николай Максимов, руски писател (* 1848 г.)
  •     1908 г. — Михаил Чигорин, руски шахматист (* 1850 г.)
  •     1925 г. — Александър Каулбарс, руски офицер (* 1844 г.)
  •     1927 г. — Иван Милев, български художник (* 1897 г.)
  •     1929 г. — Димитър Хаджииванов, български преводач
  •     1947 г. — Ал Капоне, американски гангстер (* 1899 г.)
  •     1950 г. — Дончо Лазаров, български революционер (* 1878 г.)
  •     1951 г. — Сергей Вавилов, руски физик (* 1891 г.)
  •     1954 г. — Дамян Велчев, български политик (* 1883 г.)
  •     1982 г. — Михаил Суслов, съветски политик (* 1902 г.)
  •     1990 г. — Ава Гарднър, американска актриса (* 1922 г.)
  •     1995 г. — Ерих Хоф, австрийски футболист (* 1936 г.)
  •     2000 г. — Симеон Пиронков, български композитор (* 1927 г.)
  •     2000 г. — Стефан Кожухаров, български литературовед (* 1934 г.)
  •     2005 г. — Филип Джонсън, американски архитект (* 1906 г.)
  •     2006 г. — Ангел Ценов, български футболист (* 1947 г.)
  •     2012 г. — Коста Цонев, български актьор (* 1929 г.)
  • Празници
  •     Световен ден на средствата за масова информация
  •     България — Ден на българското радио
  •     Русия — Ден на Света Татяна и празник на руските студенти (по повод основаването на Московския университет, стар стил)
  •     Шотландия — Ден на Бърн

 

news/bg

Продължете с четенето

Стара Загора

Община Стара Загора ще участва в експертна дискусия за образованието и уменията на бъдещето

Published

on

Кръглата маса на 5 ноември ще събере представители на образованието, бизнеса, местната власт и синдикатите за обсъждане на потребностите от нови знания и квалификации в условията на енергийна трансформация

На 5 ноември 2026 г. от 14.00 до 16.00 ч. в заседателна зала „Тракия“ в Ректората на Тракийски университет – Стара Загора ще се проведе кръгла маса на тема „Образование за промяната – какви умения ще бъдат необходими в регионите на бъдещето?“.

Събитието се организира от Посолството на Федерална република Германия в София и Германо-Българската индустриално-търговска камара. То е първата среща от инициативата „Структурни диалози 2026“, посветена на образованието и квалификацията като ключ към бъдещето на регионите в условията на енергийна трансформация.

Община Стара Загора ще бъде представена от Росица Райкова, началник на отдел „Инвестиции, енергийна ефективност и зелен преход“, която ще участва в дискусионния панел заедно с представители на академичните среди, бизнеса и синдикалните организации.

В центъра на разговора ще бъдат уменията и квалификациите, необходими за променящия се пазар на труда, възможностите за професионално образование и преквалификация, както и ролята на ученето през целия живот. Участниците ще обсъдят как сътрудничеството между образователните институции, работодателите и местната власт може да подпомогне подготовката на кадри и да създаде перспективи за развитие и заетост за младите хора в регионите, преминаващи през структурни промени. Ще бъдат разгледани и възможности за прилагане на добри практики от германския опит.

Програмата предвижда онлайн изложение на тема „Компетентности за бъдещето и справедливият преход“ на д-р Щефан Кнаус от Университета „Мартин Лутер“ в Хале-Витенберг, Германия.

Модератор на дискусионния панел ще бъде доц. д-р Моника Моралийска, заместник-ръководител на катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ в Университета за национално и световно стопанство. В него ще се включат Галина Кирчева, областен координатор на Регионалния съвет на КНСБ в Стара Загора; Кармен Щрук, управител на Enloc България ЕООД; проф. д-р инж. Велко Илчев от Технически университет – София; доц. д-р Георги Цолов от катедра „Регионално развитие“ в УНСС, и Росица Райкова.

В заключителната част е предвидена открита дискусия с въпроси и коментари от участниците в залата, обобщение на основните изводи и представяне на следващите кръгли маси в Благоевград и София. За събитието е осигурен превод от немски на български език.

Продължете с четенето

Стара Загора

Футбол и спортно катерене в програмата на Стара Загора този седмица

Published

on

Национален турнир за ветерани и „Купа Сърнена гора“ ще се проведат от 5 до 8 ноември

Стара Загора ще бъде домакин на две спортни събития от 5 до 8 ноември 2026 г. Националният турнир по мини футбол за ветерани и състезанието по спортно катерене „Купа Сърнена гора“ ще предложат оспорвани надпревари и спортни емоции. Това съобщи Петко Крумов, началник на отдел „Спортни дейности“ в Община Стара Загора.

Спортен комплекс „Колодрума“ ще посрещне отбори от цялата страна за традиционния Национален турнир по мини футбол за ветерани от 5 до 7 ноември. Началото е в четвъртък от 18.00 ч., а финалните срещи ще се изиграят в събота. Организатори са Българската асоциация по мини футбол (БАМФ), Спортният клуб на глухите и Община Стара Загора. Входът за зрители е свободен.

Спортна зала „Стара Загора“ ще бъде домакин на състезанието по спортно катерене „Купа Сърнена гора“ на 7 и 8 ноември. Момчета и момичета на възраст от 7 до 14 години ще се състезават в дисциплините скорост и трудност, разделени в четири възрастови групи.

Надпреварите в събота започват от 9.00 ч. с участието на децата от 7 до 10 години, а в неделя ще се състезават участниците от 11 до 14 години. Финалите по трудност са насрочени за 16.30 ч., а награждаването ще бъде от 18.00 ч. и в двата дни. Организатори са Клуб по катерене и алпинизъм „Железник“, БФКА, Община Стара Загора

Община Стара Загора кани жителите и гостите на града да подкрепят състезателите и да проследят надпреварите на живо.

 

Продължете с четенето

Стара Загора

Интерактивна маса ще подпомага развитието на децата и младежите в Дневния център за деца и младежи с увреждания в Стара Загора

Published

on

Младите омбудсмани, общественият посредник, ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и съпричастни дарители обединиха усилия, за да подкрепят потребителите на социалната услуга

Младите омбудсмани Илиян Илиев и Зара Кичукова, заедно с обществения посредник на Община Стара Загора Иванка Сотирова, посетиха днес Дневния център за деца и младежи с увреждания в Стара Загора (ДЦДМУ – Стара Загора). Поводът бе реализирането на поредна инициатива в подкрепа на потребителите на социалната услуга – осигуряването на интерактивна маса, съобразена с техните индивидуални потребности и възможности.

Част от средствата за закупуването на интерактивната маса бяха набрани в рамките на благотворителната инициатива „Сбъдни мечта“, организирана от Младите омбудсмани и насочена към подкрепа на деца, лишени от родителска грижа, и деца с увреждания, ползващи социални услуги.

Към инициативата се присъединиха и представители на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – дългогодишният преподавател по английски език и класен ръководител Мима Бакоева и нейните ученици от осми клас Гергана Аврамова и Ясен Момчев. На 15 септември 2026 г., вместо традиционните цветя за първия учебен ден, класът избра да подкрепи каузата с дарение. Набраната сума беше използвана за закупуването на новата маса, а за осигуряването на необходимите средства се присъединиха и други съпричастни дарители.

С вълнение и благодарност директорът на Дневния център Гергана Тодорова посрещна гостите, като подчерта колко ценна е за екипа и децата подкрепата, която получават. Тя сподели, че подобни жестове не само отговарят на конкретни потребности, но и дават увереност на работещите в центъра, че усилията им са подкрепени и споделени.

„Работата ни не е лека и е свързана с ежедневни предизвикателства, но когато знаем на кого можем да се опрем и усещаме подкрепа, всичко е различно. Благодарим ви, че влагате сърце и любов. Признателни сме ви“, сподели тя. Директорът на центъра подари на гостите подаръци, ръчно изработени от децата с много любов и старание.

По време на посещението бе направена демонстрация на интерактивната маса в реална среда. Децата и младежите се включиха в заниманията индивидуално и в малки групи, с подкрепата на Младите омбудсмани, които с желание се включиха и им помагаха в работата с новото оборудване. Демонстрацията показа, че заниманията могат да бъдат съобразени с индивидуалните потребности и възможности на всеки, като същевременно създават условия за общуване и споделени преживявания.

Новата интерактивна маса ще даде възможност на децата и младежите да учат, общуват и развиват своите умения по достъпен и увлекателен начин. Чрез интерактивни занимания те ще могат да упражняват фината си моторика, да изграждат причинно-следствени връзки и да развиват речта и логическото си мислене. Особено полезна функционалност е говорещият симулатор на български език, който подпомага развитието на речта и възможността за възпроизвеждане на думи и гласови команди. Мобилната конструкция позволява масата да се използва в различните кабинети на центъра и да обогатява ежедневната работа на специалистите.

Общественият посредник Иванка Сотирова изрази признателност към директора Гергана Тодорова и екипа на центъра за всеотдайната грижа към децата и младежите, както и към Младите омбудсмани и ГПЧЕ „Ромен Ролан“ за съпричастността и подкрепата към благотворителната инициатива. По време на срещата бяха обсъдени и идеи за бъдещи съвместни инициативи.

Емоционален финал на срещата бе сценката „Дядо вади ряпа“, в която децата и младежите с много вълнение пресъздадоха познатата приказка. А посланието ѝ – че с общи усилия можем да постигнем повече – сякаш естествено обедини и смисъла на самата среща.

Грижата и вниманието към децата и младежите от Дневния център са част от поредица съвместни инициативи на Младите омбудсмани и обществения посредник.

През лятото те отново посетиха социалната услуга по повод откриването на нова детска площадка, оборудвана със специализирани съоръжения, съобразени с потребностите на децата и младежите. Тя бе изградена със средства, събрани в рамките на благотворителната кампания „Чудната елха“ 2025. В края на май тази година, по съвместна инициатива, деца и младежи от центъра посетиха и Старозагорския зоопарк.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com