На 18 май 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата „музей“ идва от латинската дума „museum“, която е от гръцки произход и произлиза от „mouseion“. „Mouseion“ било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

В музея се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха или сфера.

От една страна, има стремеж да се представи историческата истина за явлението, а от друга, подборът на изложението експонати съдържа някакво послание, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с традиционните музеи, излагащи картини, исторически или археологически паметници, съществуват музеи на почти всичко: музей на транспорта, музей на виното, музей на детството и т.н. Международният ден на музеите се чества от от 1978 г. по решение на Международния съвет на музеите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1284 г. — Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град.
1565 г. — Начало на Великата обсада на Малта от османските турци, продължила от 18 май до 11 септември.
1642 г. — Основан е град Монреал, център на канадската провинция Квебек.
1725 г. — Учреден е британският рицарски Орден на банята от Джордж I.
1756 г. — Започва Седемгодишната война, след като Англия обявява война на Франция.
1804 г. — Наполеон Бонапарт официално е обявен за император на Франция.
1836 г. — Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III.
1858 г. — Състои се сватбата на германската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V.
1877 г. — На официална церемония край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин.
1900 г. — Учреден е орденът „За военна заслуга“.
1903 г. — Съставено е двадесет и шестото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1903 г. — Открито e пристанището в Бургас.
1905 г. — Отваря врати Народният музей в София – днес Национален археологически институт с музей.
1906 г. — Открито е пристанището във Варна.
1909 г. — Цар Фердинанд I учредява ордена „Свети Равноапостоли Кирил и Методий“.
1944 г. — Влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което кримските татари започват да се депортират.
1956 г. — Направено е първото успешно изкачване на четвъртия по големина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция.
1969 г. — Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10.
1971 г. — Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция.
1972 г. — Влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение.
1974 г. — Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия успешно детонира първото си ядрено оръжие и така става шестата нация в света извършила подобен опит.
1980 г. — Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали.
1991 г. — Северна Сомалия обявява независимост от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, но остава непризната от международната общност.
1993 г. — Убити са Сараевските Ромео и Жулиета.
2001 г. — Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек.
2004 г. — Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест.
2008 г. — Учредена е политическата партия Зелените.

Родени

1048 г. — Омар Хаям, ирански учен († 1131 г.)
1186 г. — Константин, велик княз на Владимир-Суздал († 1218 г.)
1616 г. — Йохан Якоб Фробергер, германски композитор († 1667 г.)
1746 г. — Феликс де Асара, испански топограф († 1811 г.)
1788 г. — Хю Клапертън, шотландски пътешественик († 1827 г.)
1797 г. — Фредерик Аугустус II, владетел на Саксония († 1854 г.)
1846 г. — Петер Карл Фаберже, руски бижутер († 1920 г.)
1850 г. — Оливър Хевисайд, английски физик († 1925 г.)
1856 г. — Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.)
1861 г. — Матей Стойков, български офицер († 1928 г.)
1868 г. — Николай II, руски монарх († 1918 г.)
1872 г. — Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1872 г. — Яне Сандански, български революционер († 1915 г.)
1875 г. — Петър Васков, български революционер († 1907 г.)
1876 г. — Херман Мюлер, немски политик († 1931 г.)
1879 г. — Стоян Стойков, български революционер († ? г.)
1880 г. — Димитър Бояджиев, български поет († 1911 г.)
1883 г. — Валтер Гропиус, немско-американски архитект († 1969 г.)
1891 г. — Рудолф Карнап, немско-американски философ († 1970 г.)
1895 г. — Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик († 1934 г.)
1897 г. — Франк Капра, американски кинорежисьор († 1991 г.)
1909 г. — Фред Пери, британски тенисист († 1995 г.)
1912 г. — Пери Комо, американски певец († 2001 г.)
1912 г. — Ричард Брукс, американски режисьор († 1992 г.)
1914 г. — Борис Христов, български певец († 1993 г.)
1914 г. — Туло де Графенрийд, швейцарски автомобилен състезател († 2007 г.)
1920 г. — Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.)
1920 г. — Йоан Павел II, римокатолически папа († 2005 г.)
1925 г. — Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.)
1927 г. — Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.)
1930 г. — Дон Линд, американски учен
1930 г. — Фред Саберхаген, американски писател († 2007 г.)
1935 г. — Иван Доровски, писател от Република Македония
1939 г. — Джовани Фалконе, италиански юрист († 1992 г.)
1939 г. — Петер Грюнберг, германски физик, Нобелов лауреат
1944 г. — Албърт Хемънд, английски певец
1944 г. — Винфрид Георг Зебалд, германски писател († 2001 г.)
1944 г. — Иван Станев, български сценарист
1944 г. — Димитър Радков, български художник († 1982 г.)
1944 г. — Румена Трифонова, българска актриса
1946 г. — Андреас Кацулас, американски актьор († 2006 г.)
1952 г. — Джордж Стрейт, американски кънтри изпълнител
1955 г. — Чоу Юн-Фат, китайски актьор
1957 г. — Майкъл Крету, румънски музикант
1957 г. — Тиери Мейсан, френски журналист
1962 г. — Сандра, немска певица
1962 г. — Стефан Яръмов, български футболист
1965 г. — Кольо Колев, български щангист
1967 г. — Димитър Николов, български политик
1967 г. — Светлана Терзиева, българска актриса
1967 г. — Хайнц-Харалд Френцен, германски пилот от Формула 1
1970 г. — Валери Попович, руски футболист
1971 г. — Брад Фридъл, американски футболист
1973 г. — Шантал Кревиазук, канадска певица
1975 г. — Джон Хигинс, шотландски играч на снукър
1975 г. — Санем Челик, турска актриса
1978 г. — Рикардо Карвальо, португалски футболист
1979 г. — Миливое Новакович, словенски футболист
1981 г. — Маамаду Диара, малийски футболист
1984 г. — Ивет Лалова, българска лекоатлетка
1985 г. — Зейнеп Кьосе, турска актриса
1991 г. — Александър Кирилов, български футболист

Починали

526 г. — Йоан I, пимски папа (* ? г.)
1733 г. — Георг Бьом, германски композитор (* 1661 г.)
1799 г. — Пиер дьо Бомарше, френски драматург (* 1732 г.)
1800 г. — Александър Суворов, руски пълководец (* 1729 г.)
1807 г. — Антоан-Филип Орлеански, френски благородник (* 1775 г.)
1829 г. — Мария-Жозефа Саксонска, кралица на Испания (* 1803 г.)
1876 г. — Давид Тодоров, български революционер (* ок. 1834)
1876 г. — Сава Катрафилов, български революционер (* 1836)
1876 г. — Янко Атанасов, български революционер (* ок. 1840)
1909 г. — Исак Албенис, испански композитор и пианист (* 1860 г.)
1910 г. — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран (* 1821 г.)
1911 г. — Густав Малер, австрийски композитор (* 1860 г.)
1922 г. — Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1927 г. — Никифор Бегичев, руски моряк (* 1874 г.)
1934 г. — Анастас Матлиев, български общественик (* ? г.)
1940 г. — Александър Филипов, български литературен критик (* 1895 г.)
1941 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист (* 1863 г.)
1959 г. — Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.)
1965 г. — Ели Коен, израелски шпионин (* 1924 г.)
1965 г. — Трайко Симеонов, български писател (* 1886 г.)
1975 г. — Илия Петров, български художник (* 1903 г.)
1980 г. — Иън Къртис, английски певец (* 1956 г.)
1981 г. — Уилям Сароян, американски писател (* 1908 г.)
1985 г. — Стоян Даскалов, български писател (* 1909 г.)
1993 г. — Адмира Исмич и Бошко Бръкич, „сараевските Ромео и Жулиета“ (* 1968 г.)
2001 г. — Алексей Маресиев, съветски летец (* 1916 г.)
2001 г. — Трендафил Станков, български футболист и треньор по футбол (* 1923 г.)
2006 г. — Иван Лебамов, български общественик (* 1932 г.)
2006 г. — Мако Даков, български политик (* 1920 г.)
2007 г. — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат (* 1932 г.)
2010 г. — Едоардо Сангвинети, италиански поет (* 1930 г.)

Празници

Ден на българските зоопаркове (18 май 2008 г.)
Международен ден на ваксината срещу СПИН
Римокатолическа църква — Празник на бог Фаунус (Пан при Гърците).
Дания — Битката при Дюбели
Русия — Ден на славянската култура и писменост (от 18 до 24 май). Всяка година столица на празника става някое ново населено място.
Русия — Празник на Балтийския военноморски флот на Русия
Сомалия — Празник на независимостта
Тюркменистан — Празник на възраждането, единството и поезията в чест на Магтымгулы Пырагы – поет и философ (лат. Magtymguly Pyragy)
Украйна, Република Крим — Ден в памет на жертвите от депортацията
Уругвай — Ден на Битката при Лас Пиедрас
Хаити — Ден на флага и Университетите

Obekti.bg