Свържете се с нас

Стара Загора

Честита Баба Марта!

Published

on

Българите почитат днес обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен „мартеница“, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Снимка: Булфото 

Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата е взела проф. д-р Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.

Стара Загора

Две възпитанички на ЦПЛР – Стара Загора с награди от националния конкурс „Морето не е за една ваканция“

Published

on

Димитрова спечели първо място, а Николета Димитрова получи поощрителна награда в раздел „Фотография“

Две възпитанички на Школата по фотография към Центъра за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР) – Стара Загора бяха отличени в националния конкурс „Морето не е за една ваканция“. Рая Димитрова завоюва първо място в раздел „Фотография“, а Николета Димитрова получи поощрителна награда.

Официалната церемония по награждаването се проведе в Културен център „Морско казино“ в Бургас. Събитието събра отличени участници от различни краища на страната, които представиха своите творчески умения и талант.

Двете момичета развиват своите фотографски умения под ръководството на Йоанна Пеева в Школата по фотография към ЦПЛР – Стара Загора. В заниманията си те усъвършенстват умението да наблюдават детайлите, да изграждат композиция и да разказват истории чрез снимките си.

Продължете с четенето

Стара Загора

Близо 2,6 млн. евро ще бъдат инвестирани в енергийната ефективност на полицейските управления в Стара Загора и Казанлък

Published

on

През месец септември 2026 г., ОДМВР – Стара Загора подписа два административни договора за безвъзмездна финансова помощ по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за изпълнението на проект „Енергийно обновяване на сградите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 2 и проект „Енергийно обновяване на сградата на РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора. И двете инвестиции ще се реализират с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството в ролята му на Управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., като средствата са осигурени по процедура BG16FFPR003-4.014 „Пилотни инициативи за енергийни общности и подобряване на енергийната ефективност на обществени сгради“ – Компонент 2. Това стана ясно днес на пресконференция, с която ОДМВР – Стара Загора официално даде старт на изпълнението на проекти за подобряване енергийната ефективност на сгради в градовете Стара Загора и Казанлък, предаде ФОКУС.

В град Стара Загора ще се изпълни проект „Енергийно обновяване на сградите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 2“, който е на обща стойност 1 598 562,90 евро и се финансира чрез Договор BG16FFPR003-4.014-0009-C01. Обект на интервенция са административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и административна сграда и КТП.

В град Казанлък ще се реализира инвестиция на стойност 998 655,95 евро, осигурена с Договор BG16FFPR003-4.014-0010-C01 за изпълнение на проект „Енергийно обновяване на сградата на РУ –Казанлък при ОДМВР –Стара Загора“. Обект на интервенция е административната сграда на РУ – Казанлък, разположена на адрес: град Казанлък, ул. „Д-р Стамболски“ №2. Проектът се изпълнява в партньорство с Държавна агенция „Технически операции“.

И двата проекта на ОДМВР – Стара Загора са с продължителност 24 месеца и включват въвеждане на следните енергоспестяващи мерки, предписани в извършени обследвания на сградите:

– топлоизолиране на външни стени, покрив и под;

– подмяна на дограма;

– подмяна на климатични системи;

– подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи.

Към всяка сграда ще бъде изградена фотоволтаична централа (ФЕЦ) за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, оборудвана с акумулаторно стопанство. Произведената електроенергия ще се използва изцяло за собствени нужди. За сградите в град Стара Загора двете ФЕЦ ще бъдат с производствен капацитет от 32,80 kWp всяка. Очакваното производство от двете инсталации е 74,08 MWh/год., което ще покрие приблизително 73 % от потреблението на ел. енергия на сектор „Пътна полиция“. За РУ в град Казанлък ФЕЦ ще бъде с производствен капацитет от 42,12 kWp с очаквано производство е 50,584 MWh/год., което да покрие около 65 % от потреблението на ел. енергия на РУ – Казанлък.“

За всички сгради, е предвидено изпълнение на мерки за осигуряване на пожарна безопасност и достъпна среда и други предписания от техническите паспорти на сградите. Успоредно с техническата подготовка и в пълно съответствие със Закона за биологичното разнообразие, ще бъде извършено специализирано обследване за наличие на защитени животински видове във всички сгради. За да се гарантира опазването им, при установяването на такива видове, графикът на строително-монтажните работи ще бъде изцяло съобразен с техните периоди на размножаване и зимуване.

Реализацията на проектите ще осигури намаление на енергопотреблението и разходите, като сградите ще преминат към енергиен клас „А“ на енергийна ефективност. Годишното първично енергийно потребление ще спадне от 1024,07 MWh/год. на 161,77 MWh/год. (намаление от 862,30 MWh/год.) за Стара Загора и от 721,32 MWh/год. на 138,53 MWh/год. (намаление от 582,79 MWh/год.) за Казанлък. Енергийната автономност ще бъде постигната чрез монтирането на ФЕЦ с обща мощност минимум 0,11 МW и съвременни батерийни системи. Положителни резултати ще бъдат реализирани и в посока опазване на околната среда, тъй като спестените въглеродни емисии пряко ще допринесат за намаляване на вредното въздействие върху въздуха и климата в региона. Не на последно място, инвестицията гарантира значително по-добри условия и комфорт при получаване на обществени услуги, осигурявайки по-уютна, здравословна и с оптимален микроклимат среда както за гражданите, така и за служителите на институцията.

Изпълнението на проектите ще допринесе за постигане на общата цел на процедурата за целенасочена подкрепа за плавен и устойчив преход към климатична неутралност в областите Перник, Кюстендил и Стара Загора, които ще бъдат най-силно засегнати от климатичния преход.

Продължете с четенето

Стара Загора

Доброволчеството и новите умения са във фокуса на младежкото обучение „Знам и мога“

Published

on

Международният младежки център – Стара Загора организира петдневната инициатива на Старозагорски бани

Как доброволчеството може да променя средата около нас и защо активното участие на младежите е важно за обществото? Отговорите на тези въпроси ще бъдат сред основните теми на изнесеното неформално обучение „Знам и мога“, организирано от Международния младежки център – Стара Загора.

Обучението ще се проведе от 9 до 13 ноември 2026 г. в почивна станция на Старозагорски бани и ще предложи пет дни с практически занимания, дискусии, образователни игри и работа в екип.

Основен акцент в програмата е доброволчеството като възможност за личностно израстване, придобиване на нови умения и активно участие в обществения живот. Чрез различни дейности участниците ще научат повече за ролята на доброволците, гражданската отговорност и начините, по които могат да бъдат полезни на своята общност.

Желаещите да се включат в обучението могат да кандидатстват чрез онлайн формуляр на следния адрес:  https://forms.gle/YVq8Y8cBge7pCmJ96

Инициативата е част от проект „Активни днес – успешни утре“, реализиран по договор за безвъзмездна финансова помощ № 25-00-41/20.07.2026 г., финансиран по Програмата за финансиране на младежките центрове в Република България (2026-2028).

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com