На
20 декември
от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се заредите с прекрасно
настроение с „Хубавата Елена“ опера-буфа от Жак Офенбах. Режисьор на постановката
е Славчо Николов, диригент е младият и
талантлив Димитър Косев, сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на
костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова –
примабалерина. Постановката е по музикалната преработка /адаптация/ на Ерих
Волфганг Кориголд, сценична преработка / адаптация/ Макс Райнхард и превод
Х.Левенсон.
В
главните роли на 20 декември зрителите ще имат удоволствието да видят прекрасната
Антоанета Добрева – НЕТИ като Елена, Парис е Николай Моцов, Милко Михайлов– в
ролята на Менелай, солистът на Музикалния театър-София Христо Сарафов гостува в
ролята на Калхас и др., в ролите на Аякс 1 и Аякс 2 са актьорите от Държавен
куклен театър-Стара Загора Цвети Пеняшки и Янчо Иванов и др.
Режисьорът
Славчо Николов за премиерата на
„Хубавата Елена“:
/
Фалшивите новини от древността до наши дни/
Каква жена е била всъщност
Елена – вярна или невярна? Тя изневерила ли е на Менелай наистина, или това е
удобна инсинуация? Принудена ли е била да бъде с Парис / предсказания на
богове, изпращане на съпруга й в далечни земи/ и доколко изобщо е можела да се противопостави
тя на политическия и божествен елит на древна Спарта, търсещ повод и възможност
да предизвика нова война?
Събитията описани в тази
опера-буфа са се случили преди 3600 години. Самият Омир не е техен съвременник,
живее около 600 години по-късно. Един сляп певец описва събития разказвани от
уста на уста, с цялата полепнала паяжина от измислици и фантазии на хиляди
години. Какво друго е това ако не прототип на днешните фалшиви новини, които
мислим за „изобретение“ на 20 век?!
От битовата тематика, през
социалните проблеми до политическата обстановка – днес сме непрекъснато
облъчвани от фалшивите новини. Те
действат на подсъзнателно ниво,
което ги превръща в страх и парализира мислите и действията на хората.
Манипулацията се превръща в изкуството да господстваш над масите.
Нека гледаме „Хубавата
Елена“ с непредубедени мисли и чувства!
Омъжена по волята на баща
си, за да се укрепи мощта на Спарта, оставена сама в един доминиращо мъжки,
патриархален свят, Елена дори се опитва до подкрепи своя съпруг Менелай. Но
когато всички искат война с Троя – нужно е да се намери една изкупителна
жертва, която да стане заложник на цялата политическа система. В ход е замисъл,
съвършен и манипулативен. Богове, царе, министри, оракули и жреци – и срещу тях
– една жена! А дали наистина това се е случило между Елена и Парис в Спарта
?! Ние категорично нямаме никакви
сведения.
Реабилитацията на Хубавата
Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената
да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство.
Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се
оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата
Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.
В този спектакъл Хубавата
Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от
обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея.
Първата
постановка на „ Хубавата Елена“ на сцената на Старозагорската опера е в
далечната 1957 г., на 21 юни, с режисьор Георги Петров, художник Петър Русков,
хормайстор Иван Димов и балетмайстор Фео Мустакова-гост. Следват премиери през
1981 г. с диригент Божидар Бонев и режисьор Георги Петков, хормайстор Богдана
Попова. През 1999 г. с диригент Красимир Къшев и отново режисьор Георги Петров
, художници Радостин Чомаков-гост и Бояна Чомакова-гост, хормайстор Емил Минев,
хореограф Пенка Филипова. Последната постановка на тази опера-буфа е дело на
режисьора Хачо Бояджиев, с диригент
Красимир Къшев, художници Димо
Костадинов-гост и Лили Костадинова-гост, хормайстори Богдана Попова и Младен
Станев, хореографията е била на Алида Бонева.