Днешната епидемия, коронавирусът – този страшен бич, който покосява земни животи и съдби – е път. И ние трябва да извървим този път, за да бъдем до хората, които са част от него. Свидетели сме на парадокс – нужно бе да се отдалечим видимо на метър или два един от друг, за да осъзнаем близостта си. Тази на сърцата си. Така, както първите християни и апостолите имаха едно сърце и една душа /Деяния 4:32/ според завета на Спасителя.
Този завет, на единение и братолюбие, е в основата на решенията на митрополитите на Св. Синод на БПЦ-БП, които ведно със Светейшия Български патриарх Неофит всекидневно възнасят усърдни молитви за всички българи в Родината, но и тези далеч от нея, които са изложени на тази опасност. Тези решения имат за цел укрепването на вярата ни, запазването на духовното и телесно здраве на народа ни и осигуряването на нашата безопасност. Като насърчава към благоразумие и спокойствие, родната ни Църква призовава всички духовници и вярващи хора да спазват стриктно правилата на държавните и общински власти и на санитарно-епидемиологичните служби, за да бъде спряно разпространението на коронавирус – COVID-19.
Сега, в дните на Великия пост, е необходимо всички заедно да се изправим срещу пандемията спокойно и разумно, със силна вяра и твърда надежда, с постоянна и неуморна молитва, с отговорност и дисциплина, и с взаимна грижа по между ни. Бог изпраща изпитания, но дава и сили за тяхното преодоляване. Сам Христос ни казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам…да се не смущава сърцето ви нито да се плаши“ /Йоан 14:27/. За да имаме Неговия мир и да почувстваме Неговата благодат са необходими вяра, добра воля и съзнание за тежката отговорност, която има всеки един от нас. Отговорност пред предците ни, завещали ни силна и безсмъртна духовност, която е живецът на българското сърце, изстрадало, но оцеляло заради вярата си и единството в нея. Отговорност и към следовниците ни, на които пък ние да завещаем това безценно наследство от предците ни.
Бог ни показва, че се нуждаем един от друг именно в такива критични моменти, когато осъзнаваме колко сме уязвими сами. За да привлечем любовта Му трябва ние да я проявим едни към други и то ясно и категорично. Проява на такава любов е да се въздържаме да посещаваме храмовете за времето на обявеното извънредно положение. Това не е отказ от участие в богослужение, а вътрешна жертва, положена за опазване на здравето на другите вярващи. Жертва, която пали духовна свещ пред престола на Всевишния и пламти в душата на този, който я е сторил, където и да се намира.
Бащински се обръщам към нашите епархиоти, които са на възраст или имат хронични заболявания, а и към всички: Проявете смирена мъдрост и останете вкъщи. Ние – пастирите Христови – ще се молим за вас и вашите семейства от дома на Отца ни – от Христовия дом. Всички енорийски свещеници са готови да се молят заедно с вас в домовете ви, просто ги приканете и те ще отзоват. Ако го сторите, душите ви също ще са в Божия храм, заедно с нас духовниците, защото Господ „на смирените дава благодат“/ 1 Петр.5:5 /
Отправям гореща молитва заедно с всички вас и призовавам: нека Лечебницата на Христос – храмовете – да останат отворени, а ние ще имаме грижата да изпълним всички предписания и съвети на Националния оперативен щаб, на светските и лекарските власти, за да ни даде Бог да влезем заедно в радостта на предстоящата Пасха. Ако все пак някой, по крайна необходимост, реши да отиде в Божия дом, ще го призова да спазва необходимата минимална дистанция до който и да е друг и да избягва да се докосва до каквато и да е повърхност, въпреки че църковнослужителите извършват постоянна дезинфекция.
Нека да се молим Бог да помилва не само нас и близките ни, но и целия ни народ, всяко страдащо сърце. Да даде сили на всички граждански власти, на българските лекари, които сегашния си делник рискуват живота си, на военните и правителството, както и на всички трудови хора, които с тихото изпълнения на задълженията си доказват духовността на всяко Божие чедо.
Тази молитва ни е предадена и съхранена от дъха на предците ни, които през векове на робство, на болки и теготи, по време на епидемии и чуми, са били като едно голямо молитвено сърце пред престола на Светата Троица.
Моля Бога, минавайки по пътя на сегашното ни страдание, да възродим духовността си. Тя сега ни е особено необходима, защото се е доказала през вековете като най-силната помощ за преодоляване на стръмнини и изпитания. Оцелявала е благодарение на православието и ни е учила да виждаме другия. Ако и сега се стараем да го правим, ще осъзнаем простичката във величието си и вечна в своето битие истина, че сме братя и сестри в Христа Спасителя, и предани чеда на Майка България до сетния час. АМИН!
Сега и навеки Ваш во Христа молитствувател,
+Старозагорски митрополит Киприан.
