Държавна опера – Стара Загора ще поднесе Великденски концерт на 8 април 2026 г. от 19.00 ч. Концертът е посветен на 270 години от рождението на музикалния гений Волфганг Амадеус Моцарт.
В чест на годишнината, която се отбелязва по цял свят, на 30 и 31 март в Държавна опера – Стара Загора ще се проведат специални събития.
Открит урок за живота и творчеството на Моцарт ще проведат ученици от НУМСИ „Христина Морфова“. Те ще присъстват и на репетициите на митрополит Киприан с хора на Държавна опера – Стара Загора. Специално заради младите музиканти репетициите ще се състоят във фоайето на операта.
В понеделник учениците ще присъстват на репетиция, която започва в 16.00 ч., и ще имат лекция в 17.00 ч. Във вторник ще бъдат на репетиция в 15.00 ч. и ще имат лекция в 16.00 ч.
„Коронационна меса“ за солисти, хор и оркестър в до мажор, K. 317
Партитурата на „Коронационна меса“ е завършена на 23 март 1779 г. Скоро след смъртта на Моцарт тя се превръща в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е „Коронационна“, защото често е използвана в тържествени служби за коронация на крале и императори, както и в благодарствени меси.
Съществува и друга версия – че произведението е написано за един от богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт дълбоко почита и се уповава на милосърдието на Дева Мария – света покровителка на Залцбург, и ѝ посвещава няколко свои творби.
Счита се, че названието „Коронационна“ възниква по-късно – в началото на XIX век в императорския двор във Виена, когато изпълненията на месата съпровождат редица тържествени поводи.
Вероятно за първи път „Коронационна меса“ на Моцарт прозвучава с църковно-религиозен смисъл в по-ново време на 29 юни 1985 г., по време на служба, отслужена от папа Йоан Павел II. За първи път тогава са допуснати хор и оркестър в катедралата „Свети Петър“ във Ватикана. Месата прозвучава в изпълнение на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт фон Караян. Изпълнението е филмирано и с него се отбелязва 30-годишнината от ръководството на Караян на Берлинската филхармония.
„Реквием“
Монументалната последна творба на гениалния В. А. Моцарт е „Реквием“. Разтърсващата, недовършена „лебедова песен“ на композитора е тържествена траурна меса (заупокойно богослужение) в Римокатолическата църква, която по традиция е съставена от 14 канонични части, като музикалните интерпретации през вековете варират.
Моцарт пише „Реквием“ по поръчка, направена през юли 1791 г., но тогава не е бил в състояние да започне работа – трябвало е първо да завърши оперите „Милосърдието на Тит“ и „Вълшебната флейта“. След премиерата на последната си опера композиторът изцяло насочва вниманието си към „Реквием“. По това време той вече е сериозно болен и съзнава, че дните му са преброени.
Работи с безпрецедентна бързина, но въпреки това не успява да завърши произведението: от 12 замислени части успява да приключи частично 9. Моцарт оставя значително количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием“.
„Реквием“ на Моцарт поражда множество легенди и дискусии. Един от основните въпроси е каква част е написана от самия Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайер. Произведението се смята за едно от най-ценните и мистериозни в творчеството му и е изпълнено за първи път на погребението на композитора.
Митрополит Киприан дирижира „Реквием“ от В. А. Моцарт на сцената на Държавна опера – Стара Загора за първи път през 2017 г.
Информацията е предоставена от Държавна опера – Стара Загора
