Старозагорската болница е с най-много задължения – над 21 милиона лева.
Министерство на здравеопазването е поискало от държавните и общински болници детайлна информация за натрупаните дългове и просрочията по тях. Инициирани са срещи с ръководствата и акционерите в лечебните заведения с цел в кратки срокове да бъдат обсъдени мерки за преодоляване на проблема и ограничаване на дълговете. Това съобщи заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов.
„Основната ни задача е да намерим варианти за оптимизиране на медицинските дейности, анализ на разходите, засилване на контрола и реализиране на целеви инвестиции. В същото време целта е да се гарантира достъпът и качествено здравеопазване за хората. Анализът дотук показва, че някои от болничните заведения имат пропуски в управлението и това налага вземането на решения за някои промени с цел оптимизиране разходването на публичен финансов ресурс за здравеопазване”, каза зам.-министър Гайдов.
Общата задлъжнялост на болниците – държавни и общински, е над половин милиард лева по данни от декември 2016 г. Над 417 млн. лева са дълговете на държавните болници и над 91 млн. лева – на общинските. Само за последното тримесечие на м.г. дълговете са нараснали с 8,57%, което е близо 33 млн. лева.
Голям дял от общите дългове се пада на просрочените задължения. Над 21 млн. просрочия има МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора, 18,39 млн. са на СБАЛХЗ, 16,43 млн. – УМБАЛ „Александровска”, 14,02 млн. са на Пирогов, над 12 млн. – на МБАЛ Бургас.
Сред държавни болници с най-големи дългове са УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора, УМБАЛСМ „Пирогов”, СБАЛХЗ, МБАЛ Пловдив, МБЛАЛ Бургас, СБАЛ по Онкология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. При болниците с общинско участие най-голяма задлъжнялост имат лечебните заведения в София град – над 11,5 млн. лева, област Силистра – където болниците в Тутракан и Дулово са с дългове от 8,1 млн. лева, област Пловдив – 7,84 млн. лева, област Велико Търново – с над 6,7 млн. лева, област Благоевград – над 5,9 млн. лева.
„Направихме пълен анализ и беше констатирано сериозно изоставане в приемането на някои много важни нормативни актове, които касаят различни аспекти на българското здравеопазване и опазването на общественото здраве”, коментира зам.-министър Гайдов. За периода на мандата на служебния кабинет ще бъдат приети някои от най-спешните наредби с цел да бъдат преодолени най-важните пропуски. За останалите нормативни актове ще бъде оставен точен план-график на следващия кабинет.
МЗ разработва стандартизирана процедура съгласно Закона за нормативните актове, която да служи като еталон в работата на администрацията в областта на административните документи. В противен случай МЗ ще продължава да търпи критики и да бъдат отменяни негови нормативни актове. През тази седмица бяха получени 8 писма от Върховна административна прокуратура, в които беше напомнено, че има сериозно изоставане в приемането на важни нормативни документи.
Определени са 9 приоритетни наредби, които предстои да бъдат издадени в най-кратки срокове. Сред тях са: Наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите и медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, както и здравните изисквания към тях. Трябва да бъде издадена и Наредба за изменение и допълнение на наредба 22 от 2007 г. за условията и реда за регистриране и отчитане на дейностите по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на тъкани и клетки и за изготвяне на ежегодни отчети на лечебните заведения.
Проектите на МЗ, финансирани по оперативните програми на ЕС и по Норвежкия финансов механизъм са приоритет в работата на екипа на министър Илко Семерджиев. Целта е да няма забавяне в изпълнението им и загуба на средства. Предстои подписването на договор по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. за финансиране на проект „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния” на стойност 7 млн. лева. По него ще бъдат обучени 6 842 души персонал от спешната медицинска дейност. По този начин ще бъде допълнен инвестиционният проект за модернизиране на Спешната помощ на стойност 163,5 млн. лева, който в момента се изпълнява по ОП „Региони в растеж”.
