Стара Загора завижда на Пловдив и това не е тайна. Градовете са близо, географските им дадености са подобни, инфраструктурата – също. Пловдив е по-голям, но по време на социализма Стара Загора получи повече индустрия. Затова ръстът във всяко отношение на Пловдив в последните няколко години кара Стара Загора да се чувства изоставаща.
Числата обаче сочат друго. Между 2007 и 2018 г. произведената в региона брутна добавена стойност нараства с рекордните за страната 119%, заетостта се повишава с близо 10 пункта до 70.1% на фона на минимална безработица, а средните заплати от 1090 лв. са на второ място само след столичните. През 2018 г. БВП на глава от населението достига 18.6 хил. лв. – на второ място в страната след столичните 30.3 хил. лв., като отбелязва ръст 8% спрямо предходната година.
Стара Загора, с две думи, е шампионът на България по растеж и би трябвало да е в топ 3 на най-добрите места за живот в страната.
Енергийното сърце
За добрите икономически показатели има ясно обяснение – областта се фокусира силно върху индустрията, а енергетиката е водещ сектор. Успоредно с това обаче Стара Загора е дом на бързо развиваща се промишленост с големи за страната представители в машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката, а бъдещата икономическа зона „Загоре“ има потенциал да привлече още инвеститори и да създаде нови работни места.
През последните десет години икономиката на Стара Загора измества фокуса си в по-голяма степен от услугите върху индустрията, чийто дял в добавената стойност се увеличава с 14 пункта до 65.6% от общата. Ключов фактор естествено е стартът на двете американски централи – „КонтурГлобал Марица-изток 3“ (2009 г.) и „Ей и Ес Гълъбово“ (2011 г.). Те заедно с държавната „Марица-изток 2“, „Брикел“ и най-голямата въгледобивна компания в България „Мини Марица-изток“ генерират приходи за почти 2.5 млрд. лв. само през 2017 г. Успоредно с тях вървят и множество съпътстващи бизнеси, свързани с ремонт и поддръжка на централите, транспортни услуги, изхранване и т.н. В енергийния комплекс „Марица-изток“ работят общо 30 хил. души, а заедно със съпътстващите услуги заетите са двойно повече.
От този сектор идват и високите заплати в региона, които продължават да нарастват успоредно със средните за България. Докато брутните възнаграждения в областта се увеличават с 8.9% спрямо предходната година и достигат 1021 лв., в енергетиката заплатите стигат 2298 лв. през 2017 г. По-високи заплати в сектора предлагат само фирмите в Добрич и може би Враца (заради АЕЦ „Козлодуй“, но НСИ няма данни). Добивната промишленост в Стара Загора също предлага конкурентно за страната заплащане – средно 1019 лв., което поставя областта на четвърто място в сектора след София (град и област) и Варна.
Автомобили, пилета и Казанлък
Енергетиката обаче не е единственият двигател на икономическия растеж на Стара Загора. „В региона има добре развит клъстер от предприятия, произвеждащи оригинално оборудване за автомобилната индустрия. Това включва както български компании, така и международни концерни, които произвеждат автомобилни части за Volkswagen, Peugeot, Renault, Fiat и други“, отбелязва местното представителство на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Председателят Олег Стоилов дава за пример няколко структуроопределящи за машиностроенето предприятия, които работят на територията на областта. Това са заводът за чугунени отливки „Прогрес“, който покрива нуждите на хидравликата например, и ковашко-пресовото предприятие „Пресков“, което дава база за развитие на други машиностроителни фирми.
В община Стара Загора 45% от икономиката е доминирана от преработващата промишленост, подчертават експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), а сред големите в този отрасъл са „Загорка“, „Стандарт профил“ и „Градус-1“.
Областта има и втори индустриален център, който не получава винаги заслуженото внимание. Казанлък пък е дом на вторият най-голям работодател в страната – оръжейният завод „Арсенал“, в който през 2018 г. работят 10.5 хил. души, а в региона дейността на предприятието пряко и косвено създава работа на още 2 хил. души. Там са и два големи производителя на хидравлични мотори „М+С хидравлик“, който през 2019 г. планира инвестиция за 9.5 млн. лв. в нова производствена база, и „Капрони“.
В очакване на инвеститори
Това, което липсва на Стара Загора, са нови големи инвеститори. Като цяло националната статистика показва, че инвестиционната активност в областта е умерена. Към края на 2017 г. чуждите инвестиции в областта се равняват на 906 млн. евро, а разпределено спрямо хората, се пада по малко над 2.8 хил. евро на човек, което е значително под средното за страната ниво от близо 3.5 хил. евро. Ако се премахне от общата сметка столицата обаче, средното ниво пада на 1.7 хил. евро на човек, което поставя Стара Загора удобно отгоре. Лошата новина е, че след пиковите 1 млрд. евро през 2015 г. сумата намалява.
„Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в областта намаляват през 2016 г. в унисон с намалението, отчитано в страната“, пишат експертите от ИПИ. От друга страна, изплатените суми по оперативните програми достигат 1.2 хил. лв. на човек, което остава под средното от 1.5 хил. лв. за страната.
Общината се надява на новата икономическа зона „Загоре“, но тя все още се бави, а и първите прогнози сочат, че в нея се очакват предимно логистични, а не производствени дейности.
Всички работят
Стара Загора бележи рекорди и по друга алинея – пазарът на труда. През 2017 г. заетостта в областта се повишава с цели 9 пункта до 70.1% от населението между 15 и 64 г., като така задминава средното за страната ниво от 66.9%. Успоредно с това безработицата пада до рекордно дъно от 3% при 6.2% в България през 2017 г. Безработните са малко над 4 хил. души по данни на Националния статистически институт (НСИ).
Областта е много добър пример за това как образованието отговаря на нуждите. „Образователната структура на населението в голяма степен отговаря на икономическия профил на региона с най-голям дял на среднистите и много възможности за професионално образование“, коментира Зорница Славова от ИПИ, посочвайки примери като седемте професионални гимназии и две профилирани в Стара Загора, както и Тракийския университет, който предлага обучение по земеделски, медицински и технически специалности.
„Бизнесът работи тясно с образователния сектор“, коментира и Олег Стоилов от БТПП. „Стара Загора е лидер във въвеждането на дуалното обучение, което за нас е добър инструмент за създаването на по-тясна и по-ранна връзка между образованието и бизнеса. Дуалното обучение се използва във вече шест професионални гимназии в Стара Загора“, допълва той.
Търсят се: работници
Ниското ниво на безработица е добра новина за всеки град, но поражда пък други въпроси за област като Стара Загора, която тепърва ще има нужда от още стотици или хиляди нови кандидати за работа – откъде да ги намери?
В общините, където безработицата е висока, кадрите са с основно или по-ниско образование. Както и навсякъде, водещ в справянето с този недостиг е най-пряко засегнатият – бизнесът. Базираното в Стара Загора „Стандард профил България“ например оптимизира производствените си процеси, за да работи с по-малко, но по-добре платени служители. Други се насочват към малцинствата. „Голяма част от предприятията, които произвеждат детайли и елементи за автомобилната промишленост, вече имат големи ромски групи, които работят добре“, казва Стоилов. „Иска ни се да върнем българите отвън, но това няма да се случи достатъчно бързо. Затова гледаме на ромската общност не като проблем, както често се представят в медиите, а като решение“, допълва той.
С поглед в дългосрочен план регионалната палата подкрепя предстоящото откриване на информационен център в Кишинев, Молдова, чрез който да опита на място да привлече българската общност обратно в България.
Краят на енергийния рай
Последните десет години бяха много добри за Стара Загора. Следващите 10 обаче ще са ключови и много трудни. До 2030 г. в енергийния сектор на страните – членки от ЕС, ще настъпят сериозни промени. Според регулациите България може да ползва квоти за вредни емисии до този период, след което цената на тези отчисления ще стане шест пъти по-висока, като така превърне производството на електроенергия от въглища в нерентабилна дейност. Квотите обаче и сега започнаха да се покачват сериозно, което постави под въпрос оцеляването на „Марица-изток“.
Ето защо ранното планиране ще е определящо, за да успее областта да се справи с предизвикателството, без да навреди на икономическото си развитие.
Разбира се, област с огромен индустриален сектор, обучени кадри, енергийно и инфраструктурно свързана има достатъчно опции пред себе си. „През 2017 г. в страната има седем области с по-висока икономическа активност от тази в Стара Загора, коментира Зорница Славова, което показва, че ръстът в областта е напълно възможен.“
Плюсовете на Стара Загора
Стара Загора има няколко големи плюса като инвестиционна дестинация за бизнесаЕдин от тях е местоположението – Стара Загора се намира в центъра на страната, което улеснява търсенето на бизнес партньори, а близостта на магистрала „Тракия“ открива логистична връзка с Бургас, Пловдив и столицата, а оттам – и с чужбина. Качеството на пътната настилка в областта, която получава най-високата възможна оценка в годишния доклад „Регионални профили“ на ИПИ, позволява на бизнеса да се възползва не само на теория, но и на практика от свързаността.Областта е и сред малкото региони, които са икономически развити, а поддържат относително ниски местни данъци и такси. От вече закрити големи заводи като „Берое“, ДЗУ и „Светлина“ са останали в наследство много експерти и специалисти, които се вливат на пазара на труда. Бизнесът поддържа добра координация с гражданския и неправителствения сектор, а относително добрите отношения с местната власт допринасят за по-ефективно използване на ресурсите.Предстоящото развитие на икономическа зона „Загоре“, както и на още една зона в Казанлък в бъдеще също е добра възможност за бизнеса, който търси не толкова популярни дестинации като Пловдив и София.
Перископ |
