Халколитните медни рудници в местността „Мечи кладенец“ са свидетелство за голямо количество добив на мед, разпространявано на обширната Балкано-Карпатската металургична провинция. Медта е сред първите метали, употребявани от хората. Счита се, че след изчерпване на запасите ѝ, траншеите са били умишлено затрупвани. Край старозагорската местност са възобновени проучванията на най-големия рудодобивен център в Европа. Първите такива се случват още преди повече от 50 години. Стартиралите отново дейности, свързани пряко с културно-историческото наследство на региона, бяха повод за съвместна пресконференция на ресорния зам.-кмет на Стара Загора Милена Желева, директора на Регионалния исторически музей Петър Калчев и доц. Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей при БАН.
„Благодарение на усилията на Национален археологически институт с музей при БАН, както и неговия директор доц. Христо Попов, проучванията на най-големия рудодобивен център в Европа бяха подновени.Това се случва с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Стара Загора“, обяви по време на събитието директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев. „Два национални паметника има в района на Старозагорските бани, които допълнително ще засилят интереса към района“, уточни още Калчев.
„Надяваме се догодина да отделим още средства за този важен обект, за да можем да го включим в нашите планове за развитие на културно-историческия туризъм. Търсим вариантите да бъде обновен банския комплекс, намиращ се в Старозагорски бани, за да се получи един естествен и интересен маршрут. Само 8 километра делят града ни с проучванията и с тези богатства“, допълни ресорният зам.-кмет на Стара Загора Милена Желева.
„Праисторическите медни рудници „Аи бунар“ не са обичаен исторически обект. Стара Загора има преимуществото да бъде място, на което са концентрирани най-много паметници от тази епоха в страната. Тук не говорим само за селищните могили, но и за най-големия известен рудодобивен център в Европа. Такива са били обстоятелствата, че той е съхранен, за разлика от други находища. Стара Загора има шанса на нейна територия този паметник да бъде запазен и експониран. По своите характеристики той е най-мащабният от каменно-медната епоха. Нашата задача е да представим през следващата година резултати. През 2023 година градът ще бъде домакин на национална конференция по темата“, каза още директорът на НАИМ при БАН. Той допълни, че под липите, следващата година предстои да се случи и изложба „Среброто на траките“, която ще гостува преди Нощта на музеите. Ще се работи по вила „Чаталка“, както и по новите находки, които бяха открити в Стара Загора, обяви още експертът.
„Границите и режимите бяха определени през изминалата година – говорим за буквално десетки декари площ. Няма физическа възможност всичко това да бъде проучено изцяло. Идеята е най-лесно разпознаваемите за широката публика рудни разработки да бъдат обезопасени и експонирани. По този начин ще бъдат вписани по един подходящ начин в туристически маршрут. Допълнително предимство е и природата тук. Желанията ни са насочени към създаването на обект, който да комбинира експозиция както на място в музея в дигитален вид, така и на място в „Ай бунар“. Стара Загора има тази възможност. Основите са тук, трябва да надградим по добър начин“, допълни още той.
В срещата със старозагорските медии се включи и Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ на Община Стара Загора, присъстваха и Маргарита Крумова, началник на отдел „Туризъм“, представители на Регионалния исторически музей.
