Свържете се с нас

Новини от Областта

Празнуваме Никулден

Published

on

Никулден – ден за почит към свети Николай Мирликийски Чудотворец, е празник на рибарите, моряците и банкерите. Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за Никулден. Св. Николай Чудотворец, който е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия, живял по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на гр. Мир. Той присъствал на Първия вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите. Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. На този ден се украсява и коледната елха. На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е „слугата“ на Св. Никола. На този ден обикновено се припомня следният случай: веднъж, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръка, извадил оттам един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празника понякога го наричат Рибен Св. Никола.
Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича „рибник“. Също може да се приготви и печен шаран. Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг. На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал – своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

Свят

Кметът Живко Тодоров беше гост на тържественото начало на академичната година в Тракийския университет

Published

on

Зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова също беше гост на тържествената церемония

Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и зам.-кметът с ресор „Образование и младежки дейности“ Надежда Чакърова присъстваха на тържественото откриване на академичната 2026/2027 година в Тракийския университет. Церемонията се проведе на откритата сцена на Университетския форум в Студентски град и събра студенти, преподаватели, представители на академичното ръководство и официални гости.

Особено вълнуващ беше денят за първокурсниците, които за първи път прекрачиха прага на Тракийския университет и станаха част от неговата академична общност.

Ректорът проф. Мирослав Карабалиев приветства новоприетите студенти с „Добре дошли“ и постави акцент върху общността, която стои зад постиженията на висшето училище. По думите му университетът не се определя единствено от сградите, аудиториите, лабораториите и техниката, а преди всичко от преподавателите, студентите, изследователите и служителите, обединени от стремежа към знания и развитие.

„Университетът е преди всичко общност от хора, общност от преподаватели и студенти, изследователи и служители, обединени от стремежа към развитие и знания“, подчерта проф. Карабалиев. Той насърчи първокурсниците да бъдат активни и любопитни, да задават въпроси и да търсят повече от задължителното, защото доброто университетско образование е резултат от съвместните усилия на преподаватели и студенти.

Ректорът отправи послание и към преподавателите, като подчерта, че всяка следваща академична година трябва да бъде крачка напред в развитието на университета. „Нека си пожелаем една ползотворна година с нови научни резултати, с нови идеи и ново знание, което успешно да предаваме на нашите студенти“, каза проф. Карабалиев. Към младите хора той отправи и един важен съвет – добрият резултат рядко идва без усилие.

Сред официалните гости бяха главният секретар на Министерството на образованието и науката и член на Съвета на настоятелите на Тракийския университет Йовко Йовчев, областният управител на област Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов, народните представители Елена Нонева и Радослав Рибарски, общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, ректорът на Тракийския университет в периода 2015–2019 г. проф. Иван Въшин, директорът на РУО – Стара Загора Милена Йолдова, зам.-председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Мирослав Първанов и директорът на Държавна опера – Стара Загора Владимир Бошнаков.

На церемонията присъстваха ректорското ръководство, деканите на факултетите и ръководителите на основните структурни звена на Тракийския университет.

Днес в Тракийския университет се обучават над 9 хил. български и близо 1000 чуждестранни студенти от 57 държави. Над 600 преподаватели осъществяват обучението в 44 бакалавърски, 83 магистърски и 90 докторски програми.

Празничната програма продължи с концерт на Deep Zone Project, който постави музикалния финал на първия ден от новата академична година.

Автор: Ивелина Димитрова

Продължете с четенето

Свят

„Богородична стъпка 2026“ започва с празничен концерт пред Община Стара Загора

Published

on

Официалното откриване на националния събор е на 29 август (събота) от 11.30 ч. на Първа сцена

На 29 и 30 август 2026 г. с. Старозагорски бани ще се превърне в пъстра сцена на българския фолклор, традиции и народно творчество. Курортът ще посрещне участници и гости от близо и далеч за Двадесетото юбилейно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“.

Празничното настроение започва още днес от 19.30 ч. на сцената пред Община Стара Загора. В концертната програма ще участват танцова група „Талисман“ от Тараклия, Република Молдова, танцов клуб „Тракия фолк“ от Одрин, Република Турция, и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора.

Община Стара Загора кани всички жители и гости на града да станат част от празника и да споделят емоцията на „Богородична стъпка 2026“.

Продължете с четенето

Свят

До 11 септември продължава приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“

Published

on

Целта на конкурса е да подпомага и популяризира поетичното творчество на автори над 18-годишна възраст

Приемът на творби за участие в Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ продължава до 11 септември 2026 г.

Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Дружеството на писателите – Стара Загора, Фондация „Космос – Димитър Брацов“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Той се провежда ежегодно с подкрепата на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“ и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“. В състава на журито са включени утвърдени имена от съвременния литературен живот. Медийни партньори на конкурса са списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Условия за участие:

Конкурсът е анонимен и е на свободна тема.

Право на участие имат автори, навършили 18 години, с творби, които не са публикувани под каквато и да е форма към крайната дата за кандидатстване.

Всеки участник може да изпрати до три поетични произведения на електронен адрес: n-liliev@abv.bg, в срок до 11 септември 2026 г.

Имейлът трябва да бъде със заглавие: „За конкурса „Николай Лилиев“ – 2026“ и да съдържа два прикачени файла:

  • файл с конкурсните стихотворения;
  • файл с личните данни на участника – три имена, дата на раждане, пощенски адрес и телефон за контакт, както и декларация за авторство.

Предоставените лични данни ще бъдат използвани единствено за целите на конкурса, за идентифициране и награждаване на отличените участници.

В конкурса не могат да участват:

  • членове на конкурсното жури;
  • организатори на конкурса;
  • носители на първа награда от предходни издания.

Отчитането на резултатите ще бъде на 1 октомври – Деня на българската поезия. Церемонията по награждаването е част от „Есенни литературни дни – Стара Загора 2026“.

С изпращането на творбите си авторите дават съгласие имената и произведенията им да бъдат публикувани в социалните мрежи, печатни и електронни медии, както и в други публикации, свързани с конкурса.

Награди:

Първа награда – Награда на кмета на Община Стара Загора.

Втора награда – Награда на Фондация „Космос – Димитър Брацов“.

Трета награда – Награда на Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“.

По преценка на журито могат да бъдат присъдени и поощрителни награди от Дружеството на писателите – Стара Загора и Народно читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“.

Всички лауреати в конкурса получават почетна грамота.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com