Днес Православната църква отдава почит на Свети Яков Алфеев. Той принадлежи към числото на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св. апостол и евангелист Матей.
След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев заедно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а след това и в редица близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса.
Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст.
Заради чудния му живот днес празнуват всички мъже, които носят името Аврам.
В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. апостол Яков Алфеев канон, който сега светата Православна църква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:
„Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта!“
Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот.
Благодушно понесли изпратеното им изпитание – били лишени от двете си любими деца. Те посветили себе си на монашески живот, заради който се разделили, макар че били предани един към друг.
На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на радост и спасение. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от смъртта на техните деца.
Андроник и Атанасия се грижели редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.
И ето че в това време, когато те се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите.
Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма „Св. мъченик Юлиан“.
Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си.
Но Бог не оставил без утеха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно видение било открито на плачещата при гроба майка, че не за децата, а само за греховното състояние в света трябва да се проливат такива изобилни сълзи.
Явилият й се там небесен вестител й казал и тия думи:
– По своята природа човек иска храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая потребност. Също така милосърдният Бог не отказва духовна храна на своите създания.
Тъй Той храни децата си с небесни блага. Храни ги с небесни блага Оня праведен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се ползвали със земни блага!
Майката се зарадвала много от тая чудна вест за блаженото състояние на децата си в небесните обители. Веднага се върнала у дома си, за да сподели тая радост със съпруга си.
Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.
Андроник, съпругът бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на свой сродник цялото си имане, спечелено с честен труд, и го помолили да го употреби за полза на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:
– Господи Боже, заради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство…
Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.
Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена – остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил.
Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в безмълвие, трудове и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.
През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.
Един ден се отправил за ново странстване също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, но не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с намерение отново да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки дрехи. Тежкият монашески подвиг променил цялата й външност, особено лицето й.
Атанасия обаче познала съпруга си. Но не му се открила. Съгласила се с него да пътуват заедно, но при условие, че ще пазят ненарушимо безмълвие. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.
Тъй двамата съпрузи извършили това свое второ пътешествие по светите места. След това отишли в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, но при условие да пазят безмълвие.
По тоя начин чрез духовно единение в общо подвижничество се събрали наново съпрузите. Тъй поживели заедно цели 12 години.
Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил дошъл в общата килия да напътства умиращия „монах“. Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединение с Христа Господа.
– Не за себе си плача, но за Андроник – загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна скръб за раздялата с мъжа, с когото не преставала да я съединява света любов. – Моля те, отче – прибавила тя, – вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник…
След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.
Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само седем дни.
Братята, потънали също в умиление и скръб, го погребали до нейния гроб. Това апартамент по предложение на блажения старец Даниил.
Блиц
