Днес Православната църква почита Свети Наум, който е един от най-близките ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Участвал в Моравската мисия на светите братя. След смъртта на Методий се завърнал в България и станал един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа. Около 900 г. се оттеглил в манастир край Охрид, а през 905 г. изградил свой манастир, известен днес като „Св. Наум“. Именниците празнуват също и на 20 юни.
Заради невероятния му живот днес имен ден празнуват всички с имената Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра и Наум.
Житие на свети преподобни Наум Охридски Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години. Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение. Св. Наум Преславско-Охридски бележит просветител Братя, нека да не остане без помен и презвитер Наум, този брат, другар и състрадалец на блажения Климент… Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в. Св. Наум Охридски. Щампа на Х. Жефарович, 1743 г.Навършват се 1150 години от рождението на презвитер Наум, ученика, сътрудника и продължителя на великото дело на равноапостолите Кирил и Методий, една от най-видните личности на средновековна България. Син на „благородните си родители“,
Наум е израснал в Мизия (житиеписецът е употребил неофициалното име на България през цялото Средновековие, а по-вероятно – средновековното областно наименование на дн. Македония – Долна Мизия). Там се присъединил към Кирил и Методий, „Които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат прелъстените в православната вяра… За да приведат мнозина в Христовата вяра и да ги просветят със светлината на истината… преведоха божественото писание, старото и новото, от елински (гръцки) език на простия български език и изобретиха сами букви за славянския език“; или към Методий по време на неговото управление на славянско княжество в дн. Източна Македония приблизително от 837 до 847 г., или към Константин-Кирил по време на неговата съдбоносна мисия сред българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония) от 855 до 859 г. Известието на житиеписеца, че Наум е брат на Климент Охридски, повечето изследвачи приемат в духовен смисъл – че двамата са били най-близки съратници в голямата и продължителна борба за утвърждаване на славянобългарската просвета и книжнина. Изглежда истината е друга.
Внимателният анализ на достигналите до нас факти не може да не доведе до убеждението, че може би действително Наум и Климент са били родни братя. Ролята на Наум, по-големия брат, по отношение на по-младия с десетина години и по-талантлив Климент (роден във втората половина на тридесетте години на IX в.), изумително напомня за нежните грижи и неотстъпната подкрепа на Методий спрямо Константин-Кирил. И Наум, и Климент следват вярно Солунските братя, оказват им най-близка помощ и сътрудничество при мисиите им сред сънародниците им – българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, „Вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим“. След смъртта на Методий на 6 април 885 г. Наум вероятно е един от най-близките му ученици, които оказват помощ на Климент за бързото написване на Пространното житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, за да го издигнат наред с по-рано написаното Пространно житие на Константин-Кирил като щит за опазване на трудовете и заветите на Светите братя сред западните славяни. Но усилията им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подлагат Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на погром и унищожение. Климентовият житиеписец съобщава, че подложените на гонения Кирило-Методиеви ученици „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.
Такива чувства и такъв стремеж са могли да изпитват само люде, изпаднали в беда в чужбина, към своето Отечество, от което навремето са тръгнали с любимите си учители по широкия свят. За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в робство, а някои като Методиевия приемник Горазд и убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български поданици, били насилствено прогонени от Моравия.
Blitz.bgl
