Свържете се с нас

Стара Загора

“Отело” с Желко Лучич, Джанкарло Монсалве и Тамара Калинкина на Античния форум в Стара Загора на 23 юли

Published

on

Едно от най-очакваните събития от оперното лято на Държавна опера – Стара Загора ще се състои на 23 юли. На сцената на Античния форум „Августа Траяна” от 21.00 часа ще бъде представен спектакъла на операта „Отело” от Джузепе Верди. Звезден солистичен състав ще очарова почитателите на оперното изкуство, които ще имат шанса да видят и чуят световния баритон Желко Лучич, който ще се превъплъти в ролята на коварния Яго, един от най-търсените изпълнители на ролята на Отело – тенорът Джанкарло Монсалве гостува за първи път в България, а блестящата Тамара Калинкина от Украйна ще дебютира в ролята Дездемона. Спектакъла ще дирижира маестро Ивайло Кринчев. Сценичната адаптация е на режисьора Огнян Драганов, а адаптацията на сценографията специално за откритата сцена на Античния форум е на художника Тодор Демеров. Костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. В спектакъла на 23 юли участват още солистите Ивайло Йовчев /в ролята на Касио/, Александър Марулев /Лодовико/, Даниела Нинева /Емилия/, Стоян Буюклиев /Родриго/, Живко Добрев /Монтано/, оркестър, хор и балет на Държавна опера – Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.

„Отело“ от Джузепе Верди на Държавна опера – Стара Загора е класическа постановка, създадена с изключителното съдействие на Община Стара Загора. С нея на 24 ноември 2014 г. бе открито 45-тото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Сценографията и костюмите на „Отело” са последната съвместна работа на художниците Цветанка Петкова-Стойнова и Борис Стойнов, свързани трайно със Старозагорската опера и оставили ярка следа в облика на съвременното българско оперно и балетно изкуство.

Шекспир е любимият писател на Верди. Още в ранния си творчески период композиторът написва опера по шекспировата драма “Макбет” и се връща към нея почти двадесет години по-късно. Дълги години той е работил върху “Крал Лир”, но неудовлетворен от либретото, унищожава, както се предполага, вече готовата опера, а музиката й частично използва за други свои произведения. По Шекспир е последната творба на гениалния композитор – комичната опера “Фалстаф”. Към “Отело” пристъпва с безкрайната отговорност да създаде произведение, което да бъде достойно за своя литературен първоизточник. Либретото е написано от Ариго Бойто, като Верди изменя шекспировия сюжет. Действието се развива около основния конфликт – стълкновението между Отело и Яго. Верди запазва дълбоката общочовешка същност на безсмъртната шекспирова трагедия – непреходните теми за приятелството и предателството, за обречената любов и безумието на ревността. Верди създава една реалистична музикална драма, уникална с развитието на психологическия драматизъм на действието устремено водещ към кулминационния финал.

Звездното трио в „Отело”

Сръбският баритон ЖЕЛКО ЛУЧИЧ продължава да печели признание за изпълненията си на драматичния репертоар във водещите световни оперните театри, включително Метрополитън опера, Кралския оперен театър, Операта на Сан Франциско, Националната опера в Париж, Театро ала Скала и Виенската държавна опера. За изпълнението му в „Силата на съдбата“ Файненшъл таймс пише, че „с този Дон Карлос, Желко Лучич дава ясна заявка, че е един от най-изключителните вердиеви баритони.“ Първата незабравима среща на големия оперен ас с българската публика бе през миналото лято – на сцената на Античния форум „Августа Траяна” – Стара Загора в ролята на Скарпия от операта „Тоска” на Пучини.

Многото му ангажименти през сезона 2007/2008 включват Метрополитън опера, където гостува в главната роля в новата продукция на „Макбет“ от Верди /с диригент Джеймс Ливайн/; във Виенската държавна опера като Жермон в „Травиата“, в Държавната Опера в Дрезден в главната роля в „Риголето“; и Операта във Франкфурт, за да изпълни неколкократно главните роли в „Симоне Боканегра“ и „Макбет“, както и Яго в концертното изпълнение на „Отело“, Мишел в „Мантията“ и главната роля на Джани Скики в оперния триптих от Пучини.

В последвалите сезони той пее Яго в новата продукция на „Отело“ в Дойче Опер Берлин, в „Травиата“ в Кралския оперен театър Ковънт Гардън и „Силата на съдбата“ във Виенската държавна опера, както и в „Бал с маски“ в Театро ала Скала, в „Макбет“ под диригентството на Рикардо Мути на Фестивала в Залцбург. Участва в новите продукции на „Риголето“ в Метрополитън опера и на „Симоне Боканегра“ в Държавната опера в Мюнхен.

През сезона 2015/2016 се завръща в Метрополитън опера /“Отело“, „Тоска“/, в Лирик опера в Чикаго /“Набуко“/, в операта във Франкфурт /“Джани Скики“/, в Националната опера в Париж /“Травиата“/ и в Ковънт Гардън /„Трубадур“/. През 2016/2017, Желко Лучич пее главно в „Отело“ в Цюрих и в Ковънт Гардън, в „Риголето“ в Парижката опера и в „Набуко“ и „Риголето“ в Метрополитън опера. Също така участва в Галаконцерта по случай 50-та годишнина на тази опера.

През следващия сезон сред ангажиментите му са и връщането му във Виенската държавна опера за „Саломе“ и „Макбет“ и в Държавната опера в Мюнхен за „Тоска“ и „Симоне Боканегра“, както и в Парижката опера /“Трубадур“/ и Ковънт Гардън /“Макбет“/. Също така той неколкократно изпълнява главната роля в „Риголето“ в операта във Франкфурт и отново има участие в Метрополитън опера в „Селска чест“ и „Палячи“.

През сезон 2018/2019 гостува в Метрополитън опера, участвайки в „Момичето от Златния запад“ и „Отело“; пее в „Травиата“ в Лирик опера на Чикаго; в „Тоска“ в Националната опера в Париж и в Дойче опер-Берлин по случай 50-та годишнина на продукцията. Следват спектаклите на „Силата на съдбата“ в Националната опера в Париж; „Андре Шение“ и „Макбет“ в Държавната опера в Мюнхен и „Макбет“ в Метрополитън опера, „Травиата“ в Кралската Опера на Ковънт Гардън, „Тоска“ във Виенската държавна опера и „Адриана Лекуврьор“ в Националната опера на Париж.

Желко Лучич е пял също и с много оркестри, включително с Rundfunk симфоничния оркестър в Хесен, Филхармонията на Белград, Радио-симфоничния оркестър на Брюксел и Симфоничния оркестър на Бостън. Носител е на първа награда през 1997 на Международния конкурс „Франсиско Виняс“ в Барселона. Желко Лучич e учил при световноизвестната певица /мецосопран/ Бисерка Цвеич. /IMG Artists/

ДЖАНКАРЛО МОНСАЛВЕ ЛЕЙТЪН е високо оценен като един от водещите лирико-спинтови тенори на своето поколение, изпълняващ главните роли в най-трудните оперни заглавия на престижните сцени по света. Много от тези изпълнения са записани и излъчени от радио- и телевизионни станции и в кината.

След успешния си дебют през сезон 2006 на сцената на Театро Комунале в Болоня, Италия Джанкарло Монсалве е канен да гостува на сцените на оперния театър в Цюрих; Театро Реджо в Торино, Арена ди Верона; Кралския оперен театър Ковънт Гардън в Лондон, Операта в Ница; Байерише Щатс Опер в Мюнхен; Националната опера на Гърция; Националната опера във Вашингтон; Сферистерио в Мачерата; Операта в Далас; Театро Насионал де Сао Карлос в Лисабон; Дижон, Анже-Нант; Лозана, Фестивала в Солотурн; Оперния фестивал Аванш, Швейцария; Театър Виелки във Варшава, Дойче опер в Рейн; Оперите в Колон, Далас, Хановер; Лайпциг; Национален център за изпълнителски изкуства в Мумбай; Театро Мунисипал де Сантяго в Чили; Операта в Хонг Конг; Кралския оперен театър на Султаната на Оман в Мускат; Центъра за изкуства в Сеул и много други.

Роден в чилийския град Валпараисо, където завършва своето образование по изящни изкуства в Училището „Белас Артес“, Монсалве започва музикалното си обучение през 2001 в Консерваторията Исидор Хандлер Виня дел Мар със сопраното Нора Лопес Фон Вриесен и тенора Марио Бариентос. От 2004 Монсалве продължава да усъвършенства вокалната си техника в Италия със сопраното Мирела Френи и баса Леодино Фери, по пътя си към школата на Еторе Кампогалиани и студията на Артуро Мелокки. Монсалве участва в майсторските класове на сопраното Монсерат Кабайе и тенорите Джанфранко Чеккеле, Корнелиу Мурги, Ландо Бартолини, Дано Рафанти и Никола Мартинучи. Той се обучава на сценично актьорско майсторство от чилийския режисьор и актьор Хуан Едмундо Гонзалес дел Вале и холивудската знаменитост-обучител на звезди Бернард Хилър.

Монсалве е пял под палката на диригенти като: Патрик Фурнилие; Ийвс Абел, Рикардо Мути, Карло Ризи, Паоло Кариняни,Ксиан Цанг, Антонело Алеманди, Олег Каетани; Юлиан Ковачев, Роберто Рицци Бриньоли, Карло Монтанаро, Жан Ив Осонс, Франк Биърман. Работил е с режисьорите Уго Де Ана, Франческа Замбело, Жан-Ромен Весперини, Патрис Корие и Моше Лайсер, Джанкарло дел Монако, Джани Куаранда, Петер Конвични, Лоренцо Мариани, Марио дел Карло, Джанфранко де Босио, Лилиана Кавани, Гарнет Брус, Стивън Лангридж, Карлос Вагнер.

В репертоара на певеца се четат над 30 главни роли предимно от италианския и френския класически репертоар: Полионе от „Норма” на Белини, Дон Хозе от „Кармен” на Бизе, Андре Шение от Джордано, Канио от „Палячи” на Леонкавало, Туриду от „Селска чест” на Маскани, Родолфо от „Бохеми”, Калаф от „Турандот”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, Де Грийо от „Манон Леско”, Каварадоси от „Тоска” на Пучини, Радамес от „Аида”, Дон Карлос, Манрико от „Трубадур”, Дон Алваро от „Силата на съдбата”, Родолфо от „Луиза Милър”, Измаел от „Набуко”, Рикардо от „Бал с маски”, Отело на Верди и др. Правителството на Чили заедно с града Валпараисо присъжда титлата Културен Посланик на Джанкарло Монсалве и го препоръчва за медала на ЮНЕСКО /2010/. Носител е на 35-я „Златен Маскани” /2015/ – годишни награди на Баняра ди Романя. Джанкарло Монсалве е един от 22-та номинирани от списанието „Светът на Бродуей“ и Операта в Далас за наградата „Мария Калас – Артист на 2016” за ролята на Марио Каварадоси в операта „Тоска”.

Паралелно с активната си международна певческа кариера Джанкарло Монсалве се занимава и с вокална педагогика, като черпи вдъхновение от постиженията и методите на своите именити вокални педагози и създава собствена методика. Смесването, правилното използване и комбинацията от основните методи, механизмите и техниките на „старата вокална школа” като школата на Гарсия, методът Melocchi и студията на Еторе Кампогалиани дават живот на метода Monsalve Leyton™

ТАМАРА КАЛИНКИНА е Заслужила артистка на Украйна (2018). От март 2022 година е солистка на Старозагорската опера, където направи своя впечатляващ дебют в ролята на Мими от операта „Бохеми” на Пучини.

Тамара Калинкина е завършила Киевския държавен музикален колеж на името на Р. Глиер през 2005 г. и Националната музикална академия на Украйна „П. И. Чайковски“ (в класа на О. М. Дяченко) през 2009 г. От 2004 до 2011 г. е водещ солист на Киевския национален академичен оперетен театър, където дебютира като Снежанка в мюзикъла „Снежанка и седемте джуджета” от В. Домшински. Сред най-ярките й роли са на Елиза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди” от Ф. Лоу и Нинон във „Теменужката на Монмартър” от Имре Калман.

От 2011 г. е солистка на Националната опера на Украйна, където дебютира в ролята на Татяна от операта „Евгений Онегин” на Чайковски. Сред най-значимите роли, които постоянно изпълнява са: Виолета от „Травиата”, Мими и Мюзета от „Бохеми”, Маргарита от „Фауст”, Татяна от „Евгений Онегин”, Йоланта от едноименната опера на Чайковски, Лаурета от „Джани Скики”, Наталка от „Наталка-Полтавка”, Ксения в „Борис Годунов” от М. Мусоргски, Антония от „Хофманови разкази” на Офенбах и др. В репертоара на певицата се четат още ролите на Неда от „Палячи”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Сузана и Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини, сопрановите партии от „Реквием” на Верди и „Стабат Матер” от Росини, има богат песенен репертоар.

През 2012 Тамара Калинкина гостува за първи път на сцената на Полската национална опера като Татяна (Teatr Wielki Opera Narodowa) в постановката на операта „Евгений Онегин” на режисьора Мариуш Трелински, под диригентството на Маестра Кери-Лин Уилсън. Ролята на Татяна я отвежда и на сцената на Македонската опера и балет-Скопие, където през 2016 пее в премиерните спектакли на операта „Евгений Онегин”. През септември 2017 е Церлина в спектакъла на операта „Дон Жуан” в Театро Сан Карло в Неапол, Италия, а след това и в Дубай Опера, ОАЕ, под диригентството на маестро Хансьорг Албрехт, режисьор Мариано Бодуин. През октомври 2017 г. е Виолета в „Травиата” с Амазонската филхармония в Театро Амазонас в Манаус, Бразилия, диригент Маестро Луис Фернандо Малейро, следват ангажименти отново в тази роля в постановката на операта „Травиата” на Театро Серджо Кардозо в Сао Пауло, Бразилия с диригент Маестро Андре Дос Сантос, режисьор Пауло Абрао Еспе. Тамара Калинкина ще дебютира в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини на летния фестивал в Рива дел Гарда, Италия.

Тамара Калинкина печели първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци Рикардо Дзандонай (2012) и е победител в Международния музикален конкурс във Виена в категория професионален глас (2020). Гостувала е на сцените на различни оперни театри и концертни зали като Театър Виелки във Варшава, Театър Сан Карло в Неапол, Театро Реджо в Парма, Дубайската опера, Македонската опера и балет, Театър Амазонас в Манаус, Театър Серджо Кардозо в Сао Пауло, Националната опера на Естония.

Продължете с четенето

Стара Загора

Започва енергийното обновяване на 4-етажна жилищна сграда на бул. „Генерал Столетов“ № 50 в Стара Загора

Published

on

След приключване на дейностите сградата ще достигне клас на енергопотребление „B“ и ще осигури по-комфортна и енергийно ефективна среда за живеещите

Община Стара Загора стартира изпълнението на проект за енергийно обновяване на многофамилната жилищна сграда на бул. „Генерал Столетов“ № 50. Чрез прилагането на комплексни мерки за енергийна ефективност ще бъдат подобрени характеристиките на сградата, ще се намалят разходите за енергия и ще се повиши комфортът на домакинствата.

Проектът се реализира по Договор № BG16FFPR003-4.001-0120-C01 „Изпълнение на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на ул. „Генерал Столетов“ № 50, включително за намаляване на енергийната бедност в град Стара Загора“.

Общата стойност на проекта е 131 085.84 евро без ДДС, от които всички са безвъзмездна финансова помощ. Срокът за изпълнение е от 10 февруари 2026 г. до 10 февруари 2028 г.

Сградата е въведена в експлоатация през 1964 г. Сградата е частна собственост и се състои от един вход, който е на четири надземни етажа, с общо 7 жилищни апартамента и 1 стопански обект. Тя е със скелетно – гредова конструкция, с обитаем таван и сутерен, но достъпна средна липсва.

Изпълнението на строително-монтажните работи трябва да постигнат внедряване на енергоспестяващи мерки, с които се постига клас на потребление „В“ в съответствие с Наредба РД-02-20-3 от 09.11.2022 год. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, при спазване на пакета от енергоспестяващи мерки, предписани като задължителни в обследването за енергийна ефективност, при следните технически показатели:

  • Застроена площ – 195.00 кв.м.
  • Разгъната застроена площ –  975.00 кв.м.

„В резултат на предвидените дейности сградата ще повиши енергийната си ефективност, като премине от настоящия клас на енергопотребление „D“ към клас „B“. Това ще осигури по-добри условия на обитаване, по-висок комфорт за живеещите и намаляване на разходите за енергия на домакинствата“, посочи Делян Иванов, директор на Дирекция „Правни дейности, обществен ред и административно обслужване“ в Община Стара Загора.

Той увери, че общинската администрация ще упражнява контрол върху качественото изпълнение на предвидените дейности и ще съдейства за добрата координация между всички участници, с цел проектът да бъде реализиран в определения срок и да постигне максимален ефект за живеещите в сградата.

В рамките на проекта ще бъдат изпълнени мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградата, които включват топлинно изолиране на външните стени с EPS с дебелина 10 см, топлинно изолиране на покрива на сградата с минерална каменна вата с дебелина 10 см,  подмяна на прозорци и врати с нова петкамерна PVC дограма с двоен стъклопакет, топлинно изолиране на пода с каменна минерална вата каширана с черен воал 10 см. Също така ще бъде поставена нова мълниезащита и ще бъде подновено осветлението.

Изпълнител на строително-монтажните работи е „АЛФАМАРКЕТ ПРИМ“ ЕООД, а строителният надзор ще бъде осъществяван от „КАД КОНСУЛТ БГ“ ООД. Срокът на строително – монтажните работи е 120 (сто и двадесет) календарни дни.

На откриването на строителната площадка присъстваха представители на фирмата изпълнител, домоуправителите, заинтересованите страни по проекта и представители на Община Стара Загора. Участниците изразиха готовност за добра координация и активно взаимодействие по време на реализацията на проекта.

Продължете с четенето

Стара Загора

„Дон Карлос“ от Верди открива 56-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство

Published

on

Държавна опера – Стара Загора поставя началото на фестивала с премиерата на една от най-величествените оперни творби на Джузепе Верди

Държавна опера – Стара Загора открива 56-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство с премиерата на операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. На 20 и 21 ноември 2026 г. публиката ще има възможност да се срещне с едно от върховите постижения в оперното творчество на великия италиански композитор.

Всяка година откриването на Фестивала на оперното и балетното изкуство е сред най-очакваните събития в културния календар на Стара Загора. Утвърдена традиция е Старозагорската опера да поставя началото на фестивала с нова продукция. За 56-ото издание изборът е „Дон Карлос“ – опера от зрелия период на Верди, в която любовта, приятелството, политическите интриги, религиозната власт и стремежът към свобода са в основата на сюжета на тази разтърсваща музикална драма.

Спектакълът е под диригентството на Владимир Бошнаков. Режисьор, сценограф и костюмограф е Денис Иванов. Хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева, пластика – Силвия Томова, а концертмайстор – Анна Иванова. Участват солистите, хорът и оркестърът на Държавна опера – Стара Загора.

„Дон Карлос“ ще бъде представен в четириактната италианска редакция. В нея Верди съсредоточава драматичното действие около сблъсъка между личните чувства и държавния интерес, между човешкото достойнство и властта. Партитурата изгражда сложна мрежа от индивидуални съдби, мащабни ансамбли и хорови сцени. Тя изисква от изпълнителите вокална устойчивост, техническа прецизност и фин усет към психологическите нюанси на ролите.

В центъра на операта е Дон Карлос – принц, разкъсван между любовта към Елизабет, приятелството с Родриго и невъзможността да осъществи своите политически и лични идеали. Елизабет Валоа е изправена пред болезнения избор между чувството и дълга. Маркизът на Поза отстоява идеята за човешко достойнство и свобода, докато крал Филип II носи тежестта на властта, подозрението и самотата. Принцеса Еболи внася в драмата страст, ревност и непредвидимост. Над всички тези съдби стои сянката на Инквизицията.

Тези роли изискват певци с ярка индивидуалност и вокална стабилност. В новата постановка ролята на крал Филип II ще бъде изпълнена от Юлиан Константинов, Петър Найденов и Ивайло Джуров, а в образа на Дон Карлос ще се превъплътят Борис Тасков и Иван Момиров. Ролята на Родриго, маркиз на Поза, е поверена на Пламен Димитров. Елизабет Валоа ще бъде пресъздадена от Русалина Мочукова и Таня Иванова, а в ролята на принцеса Еболи ще видим Даниела Дякова, Михаела Берова и Мария Радоева. Ивайло Джуров и Евгений Арабаджиев ще се редуват в ролята на Великия инквизитор.

В спектакъла участват още Александър Марулев и Мартин Димитриевски като Монаха, Ивайло Йовчев и Стоян Буюклиев като Графа на Лерма, Емилия Терзиева и Виктория Безотечество като Тебалдо, Емилия Терзиева като Гласа от небето и Сарай Диас като Графинята на Аремберг. В ролите на делегати са Теодор Петков, Игнат Желев, Сашо Стойков, Петър Янкулов и Николай Чернев.

В режисьорската и визуалната концепция на Денис Иванов сценичното пространство се превръща в образ на свят, подчинен на абсолютния ред – студен, стерилен и непробиваем, в който властта и религиозният фанатизъм постепенно заличават човешкото. В центъра му стои тъмният каменен подиум – място, което според развитието на действието се превръща в олтар, гроб, ешафод или клада.

Историческата епоха не е пресъздадена буквално, а присъства чрез отделни архитектурни елементи, предмети и детайли. Контрастът е заложен и в костюмите, изградени върху автентичния силует на испанския късен Ренесанс – богати, детайлни, с характерна геометричност и пищна украса. Така визуалният свят на спектакъла противопоставя неподвижната монументалност на властта на уязвимия човешки свят.

Костюмите следват облеклото на испанския двор по времето на Филип II, а изработката им заслужава специално внимание. Около 30 000 перли украсяват дрехите, шапките и аксесоарите. Декоративните елементи са обшити ръчно, а общата дължина на използваните шевици и украси достига километри. Шивашките ателиета на Старозагорската опера са ангажирани с изработването на всеки детайл – труд, в който необикновените умения и търпението на майсторите оживяват на сцената.

За Денис Иванов „Дон Карлос“ има и много лично значение. През 2007 г., едва седемнадесетгодишен ученик, той гледа на сцената на Старозагорската опера постановката на Цветанка и Борис Стойнови. Тази първа среща с произведението оставя траен отпечатък върху него и повлиява върху избора на творческия му път.

Днес Денис Иванов се завръща към същото заглавие като режисьор, сценограф и костюмограф на новия спектакъл, който посвещава на двамата свои вдъхновители. Така постановката се превръща и в личен жест на признателност към творци, свързани с историята на Старозагорската опера.

Премиерни спектакли:

20 ноември 2026 г., 19.00 ч.

21 ноември 2026 г., 16.00 ч.

Събитието е част от откриването на 56-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство.

Продължете с четенето

Стара Загора

Психолози от ПИЦ по зависимости – Стара Загора проведоха интерактивна беседа в СУ „Васил Левски“

Published

on

Лектор бе софтуерният архитект Стефан Желязков, който запозна учениците с някои от най-актуалните теми, свързани с използването на интернет и социалните мрежи

По покана на преподаватели от СУ „Васил Левски“ в Стара Загора на 3 ноември 2026 г. психолози от Превантивно-информационния център по зависимости проведоха интерактивна беседа с участието на софтуерен архитект. Събитието на тема „Безопасен интернет“ е част от ежегодната кампания на ПИЦ по зависимости – Стара Загора и се състоя с ученици от 9. клас.

Лектор на занятието беше Стефан Желязков – софтуерен архитект в „Авенга България“, позната преди като „Мусала Софт“. Той е възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, а висшето си образование завършва в Пенсилванския университет във Филаделфия, САЩ. Там придобива образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по компютърни науки през 2013 г.

От 2013 г. до 2019 г. живее и работи в Ню Йорк, където работи за инвестиционната банка „Голдман Сакс“. В края на 2019 г. се завръща в България и по-специално в Стара Загора. Оттогава досега работи по различни софтуерни проекти за технологични клиенти, както и ръководи екипа на състезанието по програмиране CodeIT.BG в периода 2021-2025 г.

По време на беседата Стефан Желязков запозна учениците с някои от най-актуалните теми, свързани с използването на интернет и социалните мрежи, сред които фишинг атаките, рисковете в социалните мрежи и опасностите в онлайн средата.

По време на срещата учениците активно споделяха личен опит и задаваха въпроси, а Стефан Желязков и психолозите от ПИЦ по зависимости им дадоха ценни съвети и насоки за разпознаване и справяне с потенциално опасни ситуации в интернет. Засегната беше и темата за екранната зависимост, като бяха представени реални казуси, свързани с юношите.

ПИЦ по зависимости – Стара Загора предоставя целогодишна безплатна социална услуга, свързана с ограничаване на употребата на психоактивни вещества чрез превантивни подходи. Важна роля имат дейностите за подобряване на микроклимата в училище, формиране на самоконтрол и критично мислене, изграждане на социални умения и стимулиране на положителни поведенчески нагласи.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Казанлък

Can't extract feed: https://kz7.bg/?get_posts=1&count=7.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com