През 2013 г. линията на бедност общо за страната e 285.92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 527.5 хил. лица, или 21.0% от населението на страната, съобщават от Националния статистически институт (НСИ).
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 2.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.2 процентни пункта. Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 26.7%, или с 5.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.8 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47.6%). Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20.9%, докато сред работещите на пълно работно време този дял е 6.4%
Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1.5%, докато при лицата с основно и по-ниско образование този дял достига до 30.2%. Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за лицата с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование. Делът на работещите бедни със средно образование е 5.0%.
За какво най-често не ни стигат парите?
Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (66.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64.0%). Успоредно с това само 4.2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.7% – цветен телевизор, 9.5% – автоматична пералня, а 51.1% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Относителният дял на лицата в домакинства, изпитващи затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, е 36.1%, а 45.0% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2013 г. 43.0% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 1.1 процентни пункта.
Къде живеят най-много бедни хора?
През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали – съответно 185 и 189 лв., а най-високата – в област София (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.6%, Видин – 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян – 14.1%, Кюстендил – 14.6%, и Разград – 14.7%.
В седем области – Габрово, Добрич, Разград, Силистра, София, Търговище и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.