„Сивата икономика е наш основен враг. Тя вреди на бизнеса, който изрядно плаща данъци и спазва законите. Идеята на националната кампания, която стартираме, е да покажем непримиримост и нетолерантно отношение към неформалната икономика”, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев по време на дискусията „Икономика на светло за по-добро бъдеще“ в Бургас.

„Има два вида фирми. Едните, които са национално отговорни, и другите, които не плащат данъци”, допълни той. Домусчиев посочи, че цената на тока, така, както се формира в момента, е в полза на домакинствата, но не и на бизнеса.

„Като прибавим цената на еленергията и цената на газта, за каква индустриализация можем да говорим“, риторично запита шефът на КРИБ, изтъквайки, че капиталът на членовете на конфедерацията на работодателите и индустриалците в България възлиза на 30-40 милиарда евро. КРИБ се бори срещу сивата икономика повече от 10 години.

Работодателската организация се включи в голям проект срещу „черния бизнес“ още през 2003 година. През годините КРИБ изготви и пакет от мерки, касаещи данъци, осигуровки, данъчни продукти и свързването на фирми и предприятия с НАП.

„Една голяма част от тези предложения, които дадохме, вече са реализирани. Вярвам, че предстоят да бъдат приети и други”, посочи Домусчиев. Сред предложенията на КРИБ са въвеждането на глоби за работа без трудов договор, преглед на всички концесии и други.

„Настоящата кампания ще покаже категоричната позиция на КРИБ срещу сивата икономика. В КРИБ няма предприятия, които да работят в сивия бизнес. Всички ние със съвместни усилия ще дадем отпор на сивата икономика и ще извадим на светло скритите обороти и приходи”, заяви още Домусчиев.

„Ние сме партньори в тази кампания и ще направим всичко възможно да осигурим лоялна конкуренция на бизнеса и спазване на трудовите права. В България не се прави разлика между черна, сива икономика и икономика в сянка, а това са различни понятия. Необходимо е те да получат дефиниции така, че да става ясно къде имаме административно нарушение, къде престъпление“, заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Той припомни, че през 2003 година на светло излязоха 330 000 трудови договора. „Убеден съм, че заедно ще намерим решения срещу сивия оборот и плащанията под масата ще спрат“, подчерта Димитров.

Кметът на Бургас Димитър Николов пък зае категорична позиция, че ролята на общините е изключително важна и местните власти трябва да направят всичко възможно, за да подкрепят борбата срещу сивата икономика.

„В Бургас има много сектори, засегнати от неформалната икономика като строителство и транспорт, например“, призна бургаският градоначалник. Според него механизмите за усвояване на еврофондовете са част от инструментите, с които се води битката със сивата икономика. „Знаете, че изискванията за усвояване на тези средства са изключително сериозни и недопускат компромиси. Всички фирми, било то строителни или други, които искат да участват в усвояване на публични средства, трябва да са абсолютно редовни, лицензирани и да работят на светло и законно“, заяви бургаският кмет Димитър Николов.

„Радвам се, че обществото е узряло до там, че партньорите осъзнават, че когато има сива икономика, целият пазар се изкривява. Важно е да се разбере, че социалните осигуровки не са данък, а вноски, от които всеки човек има интерес“, заяви социалният министър Ивайло Калфин.

Сред основните проблеми, по които вече се работи и има резултат, са полагането на труд от непълнолетни, полагането на извънреден труд и укриването на реални заплати. „34 406 са проверките, извършени от Инспекцията по труда и още 1500 съвместно с други институции. Проверени са 29 хиляди предприятия.

Тези проверки са свързани не само с безопасните условия на труд, но и с нерегламентираната заетост“, заяви министър Калфин. Той обаче подчерта, че контролирането на една система не може да бъде достатъчно ефективно, ако не се създадат елементи, които да провокират интерес. Като една успешна мярка той посочи въвеждането на еднодневните трудови договори. От 20 юни насам те са вече 66 хиляди.

„Досега това изцяло е било сив сектор в икономиката. Друга мярка, която ще бъде въведена, са ваучерите за домашни услуги. Целта е да ги наложим не само в страната, а и като общоевропейска практика“, каза още Калфин.

Проблемът със сивата икономика е изключително важен. България е една от държавите с най-ниска преразпределителна роля в обществото – средно с 10 % по-ниско от средната в Европа, призна финансовият министър Владислав Горанов.

„Сивата икономика изтласка хората, които са честни. Огромният й обем е тревожен. България стои устойчиво на второто място след Румъния по дял на сивата икономика. Това не само изкривява пазарните отношения, но в настоящата предизборна ситуация с купуването на гласове се подменя и вотът на хората“, заяви Горанов. Той посочи, че за последната година е налице минимален ръст на икономиката от 2 %, а в същото време има 10 % ръст на приходите в бюджета. „1,6 милиарда повече са приходите, 400 милиона са повече осигурителните вноски и въпросът е къде са били до вчера тези пари“, заяви финансовият министър.

Участниците в дискусията признаха, че един от секторите, засегнати драматично от сивата икономика, е туризмът. Според министърът на туризма Николина Ангелкова, този дял възлиза на около 50 %. Шефът на КРИБ обаче Кирил Домусчиев смята, че поне 60-70 % от приходите в бранша не излизат на светло. „За първите 7 месеца на годината приходите от туризъм у нас възлизат на 3 милиарда лева, въпреки трудния сезон.

А какви биха били цифрите, ако всички работят на светло, запита риторично министър Ангелкова. Тя посочи, че министерството вече е предприело редица мерки за борба със сивия сектор в бранша, част от които е наредбата за туристическата информация. При акция „таен клиент“ през изминалия сезон пък е установено, че хотели, които отчитат една трета заетост, на практика нямат дори и едно свободно място. Хотелиерите поставиха въпроса да бъде увеличен бюджетат на Министерството на туризма и да бъдат инвестирани повече средства за реклама на родните курорти както у нас, така и в чужбина.

Финансовият министър Владислав Горанов обеща, че догодина бюджетът ще бъде увеличен и призова за по-добра рекламна стратегия, тъй като според него рекламата досега не е добре насочена. Обучението на квалифицирани кадри в туризма е другият болен въпрос, поставен от хотелиерите. За пример те дадоха Гърция, която отделя всяка година 15 % от бюджета си за туризъм, за обучение на кадри.

Хотелиерските организации и браншовите туристически структури по места да се включат активно и да партнират на държавата за повишаване на туристическия продукт, призоваха финансовият министър Владислав Горанов и министърът на туризма Николина Ангелкова. Те ще дават идеи какво трябва да се направи, за да привлечем повече туристи.

„Позицията на КРИБ е, че най-големият сив сектор е в туризма – поне 60-70 %. Концепцията в определени региони е тотално сгрешена. Ползва се алкохол без платени данъци, не се плащат осигуровки, няма касови бележки. Каквато и реклама да се направи, при това положение тя ще се превърне в един момент в антиреклама“, заяви Домусчиев.

За да се промени тази ситуация, трябва да се срещнем бизнесът, браншовите организации, КРИБ и да набележим конкретни мерки и действия, предложи той. Домусчиев обеща пълна подкрепа от името на КРИБ в решаването на проблемите в туристическия сектор.

Идеята за увеличение на данък доход с 2 %, които да остават в бюджетите на общините, най-вероятно ще отпадне. Представителите на бизнеса категорично изразиха своята позиция против, мотивирайки, че допълнителният данък ще натовари не само фирмите, но и всички работещи хора. Общински съветници от Бургас пък подкрепиха тезата им и обявиха, че идеята е неприемлива и не може да се реализира ефективно. Според местните власти въвеждането на допълнителен данък дори би стимулирало сивата икономика.

„Това е нещо непрактично и неработещо, най-малко не му е сега времето“, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, изразявайки мнението на членовете на организацията. Местни бизнесмени пък предрекоха, че въвеждането на този допълнителен данък ще доведе до отлив на инвеститори, коит още избягат в други общини, които не се възползват от вдигането на налога.

Финансовият министър Владислав Горанов обеща, че идеята засега ще остане само на хартия и самият той няма да я внесе за гласуване. „Очевидно общините все още не са подготвени да се справят с въвеждането на този допълнителен данък. Аз няма да внеса това предложение, но ако министър Калфин например го предложи, ще го подкрепя“, заключи шеговито Владислав Горанов.
Източник: ПИК