Да се изработи образователна карта за всяко населено място, която ще улесни въвеждането на задължителния едносменен режим на обучение в училище. Необходим е задълбочен анализ на населението, включващ и образователната инфраструктура и институции в България. Това предложение бе направено по време на дискусията „За делника на образованието” в Стара Загора. Учители, директори, представители на местната власт, на обществени съвети, на различни образователни степени и граждани от 11-те общини в старозагорски регион обсъдиха проблемите, възникнали в практиката при прилагането на новия закон за предучилищното и училищното образование и наредбите, регламентиращи държавните образователни стандарти.
До този момент МОН не е направило цялостен анализ за резултатите от първата година на действие на закона, а в същото време прилагането му породи множество въпроси, чието решаване зависи от нови промени в нормативната база – обявиха депутатите Драгомир Стойнев, Георги Гьоков и Донка Симеонова от БСП. Те подчертаха, че ще продължат да настояват за качествено образование, което да бъде приоритет за държавата. „Над 20 актуални питания и въпроси са отправени към министъра, свързани с новия закон, наредбите, грижата за училищата в малките населени места, за психологическите съветници и др. Ежедневно при депутатите постъпват нови сигнали, за трудноработеща образователна система”, каза Симеонова, член на Комисията по образованието и науката в 44 НС.
В дискусията учителите определиха механизмът за съвместната работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, като хаотичен, а създадените екипи – като „хвърковати чети, които работят безсмислено”. Резултатите са доказали че върналите се деца в училище са около15 процента от посетените адреси, но задържането е месец – два, а в повечето домове – хора не се откриват.
„В този процес задължително трябва да се включат домоуправителите в градовете, така ще се улесни сложното издирване на семейства и деца”, считат учители. „Кой плаща разходите в този процес, някой е написал дори ръководство за обучение на тези „хвърковати чети”, преподаватели от Тракийския университет, които са убедени, че промяната трябва да настъпи още в подготовката на студентите. По думите им трябва да се въведе контрол на качеството на образованието, тъй като за всички е ясен напр. отговорът какъв е учебникът по български език, който трябва да се избере от седемте кашона с кандидат – учебници, тетрадки и помагала – няма как да излезе най-добрият учебник, по-скоро това е скъпоструващ разход за държавата и за нас.
„Що е то Национален логопедичен център, как ще работи, как ще си взаимодейства с логопедите в страната?” – още един неясен въпрос споделиха хората, посветили своята професионална кариера в специалната педагогика. За тях е недоумяващо задължението на нормативната уредба, необвързано финансово, всяко училище да има ресурсен учител, психолог, педагогически съветник. Има ли политика държавата за да осигури необходимия брой специалисти, които се изискват? – питат специалистите.
„Да повтарят класа онези ученици от първи до четвърти клас, които не са постигнали необходимите компетентности от учебната програма, ученикът или знае или не знае, не може дете, което пише и чете перфектно да се равнява с дете, което не може да прочете дори заглавие.”, аргументираха предложението си учители в начална степен, които изразиха недомислиците от учебния процес, създадени от новите нормативни постановки.
Близо 250 са издадените заповеди за тази учебна година, разказаха директори, които се борят с административната тежест, увеличила се многократно. „С какво да се занимава един ръководител и екипа му – образование, възпитание, да тушира агресията, да има индивидуален подход към колеги и деца, или да издава безброй заповеди” – възкликнаха училищни директори, които искат школата им да създават успешен образователен процес. „Това без финанси не може да се реализира. Парите са основен въпрос за българското училище, но подходът към тази тема трябва да е свързан с цялостен анализ, който да включва редица параметри от годината на строеж на сградата, през броя ученици.. до учителските заплати”, смятат педагозите, които не желаят повече да се работи „на парче” в най-важната сфера на живота.
„Въвеждането на цялостен нов подход е от изключителна необходимост за качественото образование, нужна е държавна политика, която да стане водеща за българското общество.”, подчерта Симеонова, която благодари за изразените становища на работещите в системата на образованието и на участниците в старозагорската дискусия, организирана от Областният съвет на БСП-Стара Загора. Обобщението и предизвикателствата в делника на българското образование ще бъдат представени на кръгла маса в навечерието на Деня на народните будители. За участие в кръглата маса ще бъдат поканени представители на образователната и академичната общност от цялата страна.
–
