Свържете се с нас

Новини от Областта

ЕК одобри вече всички програми за България – получаваме 15 млрд.

Published

on

Европейската комисия одобри днес останалите две оперативни програми за България — „Региони в растеж“ и „Околна среда“. С това решение и 7-те оперативни програми на България за периода 2014 – 2020 година, чиято обща стойност за финансиране по политиката на сближаване на ЕС възлиза на над 15 млрд.лв., вече са приети. Това обяви еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу на съвместен брифинг в Министерския съвет с министър–председателят Бойко Борисов.
На събитието присъстваха вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев,  министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“.
„Радвам се, че с приемането на последните две от програмите България е поела в правилната посока за извличането на максимална полза от реалните възможности, които политиката на сближаване на ЕС може да предложи на страната и нейните граждани. Инвестициите за периода 2014 – 2020 г. са насочени към ключови области, в които има най-голяма вероятност да се създадат работни места и да се повлияе максимално върху подобряването на живота на обикновените хора: подкрепа за малкия бизнес, създаване на система за научни изследвания и иновации в България; подпомагане на младите хора да изградят бъдещето си, както и подкрепа за основната инфраструктура и жизненоважните транспортни връзки. Освен това те са ориентирани към енергийната ефективност, опазването на околната ни среда, справянето със социалното приобщаване, здравеопазването и образованието“, отбеляза еврокомисар Корина Крецу.
По думите й сега  най-важното е тези нови програми да бъдат изпълнени ефикасно и навреме. Впечатлена съм от работата на българските власти за програмен период 2007-2013 г. Това е съвместно усилие и вече наблюдаваме резултати, тъй като вече усвояването на еврофондовете е над 75%. Вижда се, че дават резултати тези съвместни усилия, тъй като преди 6 месеца нивото на усвояване за предишния програмен период беше около 60%. Успяхте да избегнете риска от връщане на средства на стойност 250 млн. евро., но все още остава 1 млрд. и 800 хиляди до края на програмния период, но съм уверена, че на базата на решителността си ще направите всичко по силите си. Аз съм тук, за да ви подкрепям“, увери още еврокомисарят.
„Бих искала да благодаря на комисар Крецу за изключителната ангажираност в процеса на подготовка и съгласуване на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Насоките, препоръките и съдействието, които получихме от нейния екип помогнаха много за това тази програма да е един изключително качествен документ, който ще играе огромна роля за устойчивото и балансирано регионално развитие до 2023 г.“, коментира министър Лиляна Павлова. Тя посочи, че ще разчитаме на нашите европейски партньори и за ефективното изпълнение на оперативна програма, която ще допринесе за сближаване на българските с по-развитите региони в ЕС. Министър Павлова изрази увереността си  в успеха на програмата, защото въпреки късния старт, в подготвителния период бяха завършени всички ключови стратегии, които са предпоставка за финансиране, подготвени са голяма част от проектите, както и насоките за кандидатстване по основни схеми.
Министърът напомни, че пътят през който преминахме, за да стигнем до днешния ден, е бил труден, дълъг и изпълнен с препятствия. „Подготовката на тази програма ни отне три години и затова допринесоха както вътрешни, така и външни фактори. Основната причина за трудностите, които срещнахме обаче е същевременно и ключът, който ще доведе до много по-значими, видими и устойчиви резултати от нейното изпълнение“, отбеляза тя. Павлова бе категорична, че програмата предлага революционни за България подходи за изпълнение, които са добре обмислени, оценени, които се основават на научените уроци и целят да преустановят грешки допускани в миналото.
Разликите спрямо предходния период са много и значителни. Същевременно са запазени и надградени добрите примери и практики. „В началото на членството ни в Европейския съюз, беше изключително важно да мобилизираме бенефициентите и да активизираме нашите общини в подготовката на качествени проекти. Конкурентният подход и съревнованието между отделните бенефициенти доведе до бързо изграждане на капацитет и системи за подготовка и управление на проекти, натрупване на опит, подготовка на качествени проекти. Този подход обаче имаше и не дотам положителни резултати, свързани с неравномерно развитие на българската територия, продължаващо изоставане на определени региони като Северозападния и Северния централен район, некоординирани инвестиции, които подпомагат регионите, но въпреки това не могат да преодолеят значителното им изоставане“, заяви регионалният министър.
Тя отбеляза, че новата оперативна програма предлага нов подход за развитие, който се основава на стратегическото планиране на местно и национално ниво, по-голям фокус на инвестициите, интегрираност и по-добра координация. „Програмата реално ще подкрепи реформите в няколко сектора, а именно – регионално развитие, образование, здравеопазване и социална политика. Същевременно програмата е ориентирана към създаване на растеж и заетост в регионите, чрез мерките за градско развитие, регионален туризъм и новите финансови инструменти. Оперативната програма подкрепя полицентричното развитие на българската територия, което ще доведе до овладяване на негативните миграционни и демографски тенденция, следствие от засилената миграция към София и големите градове, водеща до обезлюдяване на големи части от България“, изброи министърът.
Средствата по програмата „Региони в растеж“ са на стойност 2,6 милиарда лева и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 3 милиарда лв. Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване.  По-голямата част от инвестициите ще бъдат насочени към подобряването на ежедневието на живущите в българските градове и техните околности. За първи път помощта ще се базира на стратегии, съчетаващи различни видове инвестиции и приоритети за устойчиво градско развитие, разработени от градските органи.
Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа. Дейността на центровете ще бъде насочена към устойчивото градско развитие, нисковъглеродната икономика, енергийната ефективност на сградите, интегрирания градски транспорт, социалната и образователната инфраструктура и туризма.
Най-голямата приоритетна ос е „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, в размер на нас 1,6 млрд.лв. Чрез нея ще бъдат подкрепени 39 средни и големи градове от националната полицентрична система. Инвестициите са в изпълнение на одобрените Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на тези градове и са насочени към обновяване на градски пространства, като улици, площади, пешеходни зони и паркове, съчетани с мерки за модернизация на детски ясли и градини и общообразователни и профилирани училища, социални жилища, социална инфраструктура, спортни съоръжения и подкрепа за културни институции като читалища, театри, опери, музеи, галерии и др. Мерките включват още енергийна ефективност в жилищни сгради, студентски общежития и публични административни сгради, мерки за насърчаване на частните инвестиции в зони с потенциал за икономическо развитие в тези градове, както и  интегрирани проекти за устойчив градски транспорт. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена в началото на юли месец.
Делегирането на функциите на междинни звена по отношение на избор и оценка на проекти за градско развитие на 39-те общини на градовете за подкрепа по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОПРР 2014-2020 е стъпка в процеса на засилена регионалната политика и процеса по децентрализация и увеличаване на правомощията, но и отговорностите на местните власти.
Реформата в регионалната политика ще бъде подкрепена и чрез реализиране на инвестиции в енергийна ефективност в жилищни и публични сгради в 28-те малки градове в периферни райони от националния полицентричен модел по Приоритетна ос 2, чиито обхват успяхме да защитим в преговорния процес с Европейската комисия. С предвидената подкрепа в размер на над 200 млн.лв. ще се подпомогне малкия и среден бизнес, повишаването на енергийна ефективност на българските сгради и намаляването на вредното въздействие върху околната среда. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през месец август.
Приоритетната ос „Регионална образователна инфраструктура“ в размер на близо 220 млн.лв. ще подкрепи училищата от регионално значение –професионалните, спортните, помощните, специалните и културните училища, както и висшите училища в България. Първата процедура за кандидатстване ще бъде обявена през месец август.
Приоритетна ос „Регионална здравна инфраструктура“ в размер на над 160 млн.лв. е насочена към реформата в спешната медицинска помощ. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през месец септември. Приоритетна ос ‚Регионална социална инфраструктура“ на обща стойност на над 100 млн.лв. ще продължи процеса на деинституционализация на социални услуги за деца и възрастни. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през 2016 г.
Приоритетна ос „Регионален туризъм“ предлага нов подход в опазването и популяризирането на културното наследство. С 200 млн.лв. ще бъде подкрепена консервацията и реставрацията на обекти на културното наследство от национално и световно значение. Предвижда се също и включването на обектите в цялостни туристически продукти, чрез изграждане на инфраструктура за посетителите около самите културни обекти. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през 2016 г.
Приоритетна ос „Регионална пътна инфраструктура“ на стойност над 350 млн.лв. е насочена към обновяване ключови отсечки от републиканската пътна мрежа, които ще подобрят достъпа до трансевропейските коридори и по този начин ще улеснят придвижването на стоки и хора. Процедурата за кандидатстване ще бъде обявена през месец ноември 2016 г.
Приоритетна ос Техническа помощ е насочена към запазване и надграждане на административния капацитет на Управляващия орган и бенефициентите. Процедурите за кандидатстване ще бъдат обявени през месец юли.
„Уверена съм в успеха на тази програма, защото въпреки късния старт, в подготвителния период бяха завършени всички ключови стратегии, които са предпоставка за финансиране, подготвени са голяма част от проектите, както и насоките за кандидатстване по основни схеми. Убедена съм, че планираните инвестиции по програмата ще спомогнат да отговори на високите очаквания на обществото за промяна, осъществяване на необходимите секторни реформи и като краен резултат подобряване на качеството на живот в регионите в цялата страна“, заключи министър Лиляна Павлова.

Продължете с четенето

Свят

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора

Published

on

„Петко льо, капитанине,

Петко льо, командирине,

яла са, Петко, откажи от сванка

пусто хайдутство…“

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора в бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Мандаджиев.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967- до днес).

Васил Михайлов получава най-голяма популярност с изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден, обаче, Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.

Здраве и култура Звездни рожденици

Продължете с четенето

Свят

Стара Загора бе отличена с приз „Община с най-много инвестиции“ за 2023 г.

Published

on

Българската агенция за инвестиции (БАИ) към Министерството на иновациите и растежа връчи за 18-а поредна година наградите „Инвеститор на годината“. По време на церемонията, провела се в София на 5 март, бяха отбелязани най-значимите инвестиционни проекти, реализирани у нас през миналата година. Община Стара Загора бе отличена с приз „Община с най-много инвестиции“ за 2023 г. Наградата беше връчена на кмета Живко Тодоров от заместник-министъра на вътрешните работи Христо Стефанов.

„За мен е огромна чест да получа това признание – то е плод на много колективни усилия не само през изминалата година. Реализираните инвестиции в нашата община са за над 400 млн. лева“, каза кметът Тодоров, като допълни, че се очакват и още. Той лично благодари на министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, както и на министъра на икономиката Богдан Богданов за подкрепата, която получава Стара Загора. Гости на церемонията бяха и зам.-кметът по „Транспорт, екология, инвестиции и зелен преход“ Радостин Танев, началникът на отдел „Инвестиции“ Росица Райкова, както и изпълнителният директор на Индустриална зона „Загоре“ Радослав Танев.

„В Министерството на иновациите и растежа работим целенасочено за това България да се утвърди като привлекателна дестинация за инвеститори с добри и предвидими условия. От началото на мандата на правителството имаме рекорден брой инвеститори – връчени са 23 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите за 510 млн. ле. и 2022 работни места. Това е с 41% повече от същия период за миналата година. Това заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева по време на престижното събитие. Министърът отличи победителя в категория „Инвестиция в иновативен бизнес“.

Голямата награда за „Инвеститор на годината“ за 2023 г. получи компания – лидер в дигиталната трансформация на енергийния мениджмънт и автоматизацията и световен производител на електрически компоненти. Отличието връчи заместник министър-председателят и министър на външните работи Мария Габриел.

Призове имаше в различни категории – „Инвестиция на зелено“, „Инвестиция в разширяване на бизнес“, „Инвестиция в човешки капитал“, „Успешен стартъп“ и други.

На тържествената церемония  присъстваха министри, представители на местната власт и на дипломатическия корпус, бизнес- и работодателски организации, двустранните търговско-индустриални камари и др.

Продължете с четенето

Свят

Ремонтират емблематичната за Стара Загора сграда на Драматичен театър „Гео Милев“

Published

on

Мащабен ремонт тече в момента в емблематичната за Стара Загора сграда на Драматичен театър „Гео Милев“. Той започна в края на 2022 година, като основната му цел е постигане на по-добра енергийна ефективност на сградата, при пълно запазване на фасадната автентичност.

„Това истинско архитектурно бижу на Стара Загора се намира в археологическия резерват „Августа Траяна-Верея-Стара Загора“. През годините сградата беше много натоварена и експлоатирана. Дълго време тук беше настанена и старозагорската опера.

Именно затова дойде и времето да ѝ обърнем подобаващото внимание, за да върнем блясъка ѝ. Винаги съм казвала, че тук трябва да се пипа „с кадифена ръкавица“, защото трябва да се запази както вида, така и самата стойност на обекта“, разказа заместник-кметът на община Стара Загора Милена Желева.

И припомни, че „първата копка на тази сграда е направена на 1 април 1912 година, а архитект е Никола Лазаров. Стилът, в който е изградена, е определян като „Виенски барок“.

Малко по късно през 1916 година големият наш поет и съгражданин Гео Милев тук експериментално поставя пиесите на Гогол на Софокъл. А през 1990 година сградата е обявена за паметник на културата от местно значение“, посочи още тя.

„При извършване на строителството ще бъде изпълнено и конструктивно укрепване, налагащо се поради завишените критерии за сеизмична устойчивост, както и частични реставрационни дейности, като реставрация и консервация на пластичните и декоративните елементи по фасадите“, каза още заместник-кметът. Тя обясни, че след ремонта „хората в неравностойно положение ще имат подходящи условия за достъп“.

Друго важно обновление, което ще има след цялостния ремонт на сградата, е, че тя ще бъде климатизирана. „Много важен проблем беше липсата на климатизация, хората, които посещават театъра, знаят, че беше много некомфортно през летните месеци. Тъй като липсата на възможност за охлаждане правеше температурата в помещенията да достига до 45 градуса“, коментира Желева.

„Реконструкцията и обновяването на театъра ще допринесе за удобството както на посетителите, така и на работещите в него. С изцяло обновената акустична зала, на която ще бъде поставена изцяло нова и съвременна мултимедия, звукоизолация, която създава усещането за сцена от световно ниво заедно с  подновеното осветление“, разкри и директорът на Драматичен театър „Гео Милев“ Светла Тодорова.

„Тази сграда, освен че е архитектурна забележителност и историческа, с над 100-годишна история, тя за нас е един жив организъм- за всички хора, които работят тук. За всички нас тя е частица от всеки един“, обясни Тодорова. „Сградата е едно културно и духовно средище, което събира в себе си творци от различни места и отглежда млади творци“, посочи още тя.

„Проектът предвижда пълна подмяна на мокета, седалките и дежурното осветление в зрителната зала, ново сценично облекло – завеса, крачоли, средно дъно на сцената, както и ремонт на сценичната механизация и на рунд хоризонта, подмяна на мебелите и на компютърното обзавеждане в административната част, както и на мебелите в гримьорните. Ще бъдат поставени видеомонитори, свързани с камерна и голяма сцена за следене на репетиции и представления“, допълни Тодорова.

Ремонтните дейности включват и реконструкция на прилежащото дворно пространство – премахване на съществуваща открита сцена от южната тераса и разполагане на нова сцена на нейното място, където през топлите месеци може да бъдат играни различни представления.

След извършване на ремонта залата на основната сцена ще разполага с над 300 места за зрители, а камерна сцена с 60. Общата застроена площ на сградата е 1194 кв. метра, а сградата е дом и на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

Очаква се ремонтът да приключи в началото на следващата 2025 година и да стане притегателен център за култура. дарик

Продължете с четенето

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com