На 27 януари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена първата премиера за 2017 година. В годината на Гаетано Доницети /1797-1848/, когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера„Дон Паскуале“. Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова. Участват солистите Стефан Димитров, Назар Тацишин /Украйна/, Иван Кабамитов, Десислава Стефанова, Ромина Славова, Христофор Недков, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев.
Комичната опера „Дон Паскуале“ е истински еталон в жанра – ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“. РазпознаваемПанталоне– стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любовПиеро–в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела – Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина – Норинапредставляват брилянтен комедиен дует, който движиинтригата на пиесата.
Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: „драматичнитекраски на „Дон Паскуале“- тъжнабуфонада /палячовщина/.“ Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега – горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.
Операта „Дон Паскуале“е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили – но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. „Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под измамно веселие“ –пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.
Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя „Дон Паскуале“. Някои считат, че Гаетано Доницетие работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети – че това му е отнело три седмици (!). Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър „Италиен“ започва подготовката за премиерата. „Следващата седмица започват репетициите на „Дон Паскуале „- пише Доницети до свой роднина –Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е „Марк`Антонио“, но не казвай на никого!“. Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта „Сър Марк`Антонио“на Стефано Павезипо либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвремениците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на „Сър Марк`Антонио“, е билаизползвана в литературата безброй пъти. „Влюбеният старик“ остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).
Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина, оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само „маски“ – и буквално „оживяват“. Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале – в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края – вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети „играе“ със значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.
Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари, 1843 г. ие увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, „Дон Паскуале“ продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.
В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в Софийската народна опера през 1932 г. В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.
За третата постановка на „Дон Паскуале“ на сцената на Старозагорската опера
Режисьорът Стефан Донев
„В „Дон Паскуале“ сме постигнали едно балансирано, оправдано решение както на сценографията, така и на костюмографията, без да бягаме самоцелно от епохата, от музикалната драматургия, от текста. Костюмите и сценографията на Ася Стоименова са решени изцяло в епохата, в която се развива действието – средата на 19 мек. Направили сме едно по-сложно сценично решение, което позволява много мизансцени за динамичното действие, характерно за всяка комична опера. В тази постановка сме далеч от съвременни интерпретации.
За мен „Дон Паскуале“ е най-добрата комична опера на Доницети – с най-изчистено либрето, с най-динамично действие, в нея няма нищо излишно – нито като текст, нито като музика и е шедьовър от ранга на „Севилският бръснар“ на Росини.
Винаги е удоволствие за мен да се връщам и работя в Стара Загора. Тук през 2005 година бе моят професионален дебют с мюзикъла „Патиланци“ от проф.Александър Йосифов.
Вярвам, че вечната тема за любовта ще докосне сърцата на зрителите на „Дон Паскуале“.
Диригентът Димитър Косев
„Дон Паскуале“ не е от най-комичните опери. В нея се разказват за събития, които реално могат да се случат в днешно време – възрастен мъж с пари, който иска да има млада съпруга. Зрителите нека да решат, как ще я възприемат. Единият вариант е да я приемат като комична опера и да се забавляват със ситуациите. Другият вариант е да се забавляват, но съзнавайки че не е толкова чак смешно, колкото изглежда на сцената. Да се замислят изобщо кой с какви намерения влиза в един брак. В операта има и много пъклени планове, които се кроят около основната интрига и е интересно кой как ще се измъкне от ситуацията /която става много дълбока/.
„Дон Паскуален“ е много специална опера за мен. Тя е една от първите,които учих в Консерваторията и първата опера, която дирижирах като оперен диригент. Много ми е на сърце и много спомени имам с нея. Не правя нов прочит на нотите, такъв за мен няма, оригиналът е достатъчно сложен и красив. И режисурата е стегната, не е разхвърляна, костюмите и декорите са модерни и стилни и се получава красиво представление.“
Младен Станев – хормайстор
„Музиката на „Дон Паскуале“ , каквато е и на всички опери на Доницети, е изключително красива, бравурна, с виртуозни пасажи. Хорът има малка функция, той се появява в края на трето действие като хор на слугите. Имат един много красив номер, с много чар и много финес, с много пъргавина и остроумие в него. Музиката кореспондира с музиката на действието и на цялата опера. В останалото време хорът е спомагателен елемент – коментиращ, наблюдаващ – но придава един незабравим чар на цялото действие и на цялата опера“
Творческият екип – биографии
Диригентът Димитър Косев е роден в град Русепрез 1992г. Завършва Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ – Русе. Веднага след това русенецът е приет в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер – дипломира се с отличие само на 21 години.
Дебютира на диригентския подиум в България през ноември 2013г., откривайки международния конкурс – „Франц Шуберт“. В началото на 2015г. дирижира Новогодишния концерт на Русенска Филхармония, следват поредица от ангажименти по покана на Русенската опера. В края на 2015 прави своя оперен диригентски дебют – дирижира операта „Дон Паскуале” от Доницети в Русенската опера.
Печели наградата за „Най-изявените млади личности на България“ в категория „Културно постижение“ и е номиниран от Junior Chamber International (JCI) за световния формат – TOYP – „10-те най-изявени млади личности в света“.
Акустичният му рок проект „Kristal Bardess‘‘ е избран от продуцента на групата The Rolling Stones в топ 20 на световния конкурс за авторска музика на Shure – Call for Legends, а през месец май 2015г. печели конкурса за авторска музика БГ-Таланти.
Димитър Косев бе удостоен със златна значка „Русе“ от кмета на Община Русе – Пламен Стоилов, избран е за лице на Русе и за културен посланик на града.
От миналия творчески сезон 2015/2016 Димитър Косев е най-младият диригент в България, назначен в състава на Старозагорската опера, където се изявява активно. Талантливият диригент дирижира двата премиерни спектакъла от цикъла „Опера в куфар“ – оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“ от Моцарт, направи своя дебют като диригент на оперетата „Парижки живот“от Офенбах. Предстои му да добави в своя репертоар още две заглавия от Офенбах – оперетите-буфа „Драгунет“ и „Крокфер“. През лятото на 2016 застана на пулта на КИНО КЛАСИК Saundtracks – концерт филмова музика с голям симфоничен оркестър. Димитър Косев се включи и като пианист в един от най-новите проекти на Старозагорската опера – ДЖАЗОСПЕКЦИЯ – концерт с френски джаз, а през ноември 2016 реализира на сцената на Старозагорската опера още една своя любима тема – „Шоуто продължава“ с музиката на вечните хитове на рок групата КУИН.
Стефан Донев завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” през 1989 г. със специалност „тромпет”. През 1997 г. се дипломира със специалност „културология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 2003 г. завършва „оперна режисура” в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” при проф.Светлозар Донев и проф.Павел Герджиков. От 2004г. е преподавател по „Актьорско майсторство“ в катедра „Музикално-сценично изкуство” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.
Има осъществени над 20 постановки в Софийска, Старозагорска, Русенска, Варненска и Бургарска опери, в Музикалните театри в София и Велико Търново, сред които са: „Севилският бръснар” на Паизиело – за първи път в България , Така правят всички“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Дон Паскуале“ на Доницети,“„Норма“ на Белини , „Любовта на боговете“ от Александър Йосифов.
АСЯ СТОИМЕНОВА е родена на 29 ноември 1986 г. в София, завършва Средно ХудожественоУчилище за приложни изкуства „Свети Лука“, специалност „Текстил“. През 2011 защитавабакалавърска степен в Националната художествена академия специалност „Сценография“, а през 2013г. магистърска степен – „Проектиране на авторски визуален спектакъл“ в класа на проф.Красимир Вълканов. Участва в оперни, театрални и балетни спектакли, в изложби,фестивали, модни ревюта, корпоративни партита, фотосесии, късометражни и в големифилмови продукции.
Постановки:
Сценография и костюми:
„Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“,
„Както ви харесва“ от Уилям Шекспир – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“,
„Viva la classica – Лебедовоезеро“ балет Арабеск – гр.София,
„Граф Монте Кристо“- Държавна опера-Варна
Костюми: „Исус Христос суперзвезда“ рок опера от Андрю Лойд Уебър – Държавна опера-Варна
„АндреШение“ опера от Умберто Джордано – Държавна опера-Варна „Ловци на бисери“ опера от Жорж Бизе –Софийска опера и балет
„В ритъма на музиката“- опера, балет, образователен спектакъл за деца –
Държавна опера-Варна
„Норма“ опера от Винченцо Белини – Държавна опера-Варна
Изложби: „Сценография“ СБХ, гр. София, „Варненско лято“, гр. Варна, „Младите в театъра“,гр. Ловеч, Международния фестивал за куклен театър „Златният делфин“ гр. Варна.
Билети могат да бъдат закупени от Касите на Държавна опера-Стара Загора и ОНЛАЙН през сайта на Операта: http://www.operasz.bg/online/
