“Хората, които работят в театъра, трябва да са наясно със сериозността и отговорността, която носят за съвременното общество. Те са мисионери.”
Актриса, директор и мениджър. Светла Тодорова завършва средното си образование в Хуманитарна гимназия „ Св.св. Кирил и Методий“, Велико Търново, с разширено изучаване на български език и литература. Защитава образователна степен „ Бакалавър” в специалност „Актьорско майсторство и режисура” в Театралния департамент в НБУ. Дипломира се в степен „Магистър” в специалност „Мениджмънт в сценичните изкуства” в НАТФИЗ, с ръководител проф. д-р Лидия Върбанова. Специализира „Счетоводна отчетност” в Стопанска академия“ Димитър А.Ценов“, Свищов; От година е директор на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора. Като мениджър търси смели режисьори и отдадени артисти. Мечтата й е да представи на родна сцена новите имена на съвременния европейски театър. Непознатите у нас сюжети я зареждат с енергия и тя е готова да експериментира.
– На финала сме на първия Ви творчески сезон като директор на ДТ „Гео Милев”. Реализирани бяха седем премиери. Каква е оценката Ви за работата на трупата ?
– Оценката ми е положителна. В тази сложна ситуация, в която се намираме, трупата ни се опитва да се съвземе от отлива на публика, който наблюдавахме през годините на кризата с коронавируса и да се ориентира в ситуация на ремонт и идентификация. Сградата ни носеше усещане за сигурност. Ние като трупа се идентифицирахме с нея. „Гол охлюв“ така бих нарекла моментното ни положение. Стартира основен двугодишен ремонт на сграда на театъра, последва изнасяне на администрация, ателиета, трупа и основна дейност на различни локации.Успяхме да реализираме седем премиерни заглавия, както и активно да присъстваме в обществената дейност на града ни.
Статистиката говори за резултатите, които постигнахме.
През 2022 г. зрителите ни са били 16 356 , а само за шестмесечието на 2023 г. те са 12 393. Цифрите са изключително обнадеждаващи, защото предстоят още четири активни месеца до края на годината. През миналата година сме изиграли 107 спектакъла, а от началото на 2023 г. бройката им е 68, от тях в турне – 34. Приходът ни за 2022 г. беше 167 124 лв., а за първите шест месеца на 2023 г. – 156 032 лв.
В средната цена на билета има покачване, което не беше правено години наред – от 10,33 лв. за 2022 г. в момента средната цена на билета е 12,59 лв., като за социално слабите групи – пенсионери, учащи и студенти предлагаме промоции с възможности за закупуване на билети – „Щастлив понеделник”, карти с отстъпка, разиграваме томболи през социалните мрежи. Разходите ни за продукция до този момент са 75 478 лв. Това, което ни тежи най-много, е липсата на собствена сцена, защото не успяваме да разгърнем целия потенциал, който имаме.
Независимо от трудностите, през изминалата година ДТ „Гео Милев“ успя да се утвърди като водещ културен институт в областта на драматичното театрално изкуство както в Стара Загора, така и в страната. В репертоарната си политика се ориентираме към младите творци, темите със съвременна проблематика , експерименталните форми и жанрове.
В управленската си стратегия новият ръководен екип заложи на приемственост и развиване на нови публики чрез разширяване обхвата от теми и жанрове и чрез включването на допълнителните дейности, непривични до този момент – конкурс и изложба „Нарисувай ми театър“, четене на стихове в градския транспорт, образователна програма „Театър за всички. Шекспир за всички“, флашмоб, партньорство със Зоопарка в Стара Загора, срещи на актьори с ученици в различни училища и др. Последваха заслужени номинации, награди и положителна оценка от театралната гилдия на национално и местно ниво. Разработихме летните си сцени и по този начин петкратно скочиха приходите ни за месец юли. Това ни позволи да се завърнем сред старозагорци, защото в режима, в който в момента се намираме, наблягаме изключително на турнетата. Статистиката показва, че те генерират 50% от нашите приходи и брой зрители за 2023 г.
Естествено важна е и оценката на нашата публика. Мисля, че отговорът е в нарасналата посещаемост. И, разбира се, в по-големите приходи. Реализирахме няколко знакови заглавия, които, надявам се, ще имат дълъг живот. Театралните постановки имат съвременен облик и тази тенденция беше забелязана от театралната критика. За първи път получихме не една, а две награди „Златен Кукерикон” за режисурата на Елена Панайотова на „Сън в лятна нощ” и за „Млада надежда“ на Илина Илева в комедията на Шекспир. Радичковата „Суматоха“с режисьор Дамян Тенев също стана един от най-отличаваните спектакли – има номинация за спектакъл в наградите „Златен Кукерикон“ и номинация в категория „ Дебют” за ролята на Шушляка на младото ни талантливо попълнение Красимир Ненков.
Имаме и две номинации за наградата„Аскеер”. Първата е за композитора Давид Кокончев и работата му върху саундтрака на „М.М.Е. кой пръв започна“ от Деян Дуковски, реализирана от младия режисьор Николай Йорданов. Втората е за сценографията на Николина Костова-Богданова за спектакъла „Сън в лятна нощ”.
Винаги ще подкрепям и насърчавам младите таланти, защото в тях е бъдещето на театралното изкуство.
Какви са причините за този видим успех на трупата ?
– Пътят не беше лек. Трупата ни бе обновена с нови и млади актьори, които имат изключително сериозен принос за успешните ни премиери. За първи път въведохме кастинги за ролите, организирахме надпревара, в която бяха избирани и гост-актьори.
Част от трупата ни вече е и режисьорът Дамян Тенев, който има европейска визия за театъра и поредица успешни постановки.
След година на директорския стол как приемате работата си в театъра ?
– Театърът е мисия, а хората, които работят в него трябва да са наясно със сериозността и отговорността, която носят за съвременното общество. Те са мисионери! Често чувам как театърът трябва само да забавлява, как трябва на зрителя да се дава да избира между две комедии и единственото, което трябва да предпочете е, дали в спектакъла ще има една звезда или повече, как най-важното е колко приходи ще се генерират от институция, която трябва да се занимава с духовните ценности на българина. Забавлението е бягство от действителността и замитане на сериозните теми, които като бумеранг ни връхлитат отново и отново. В социалните мрежи хората се обединяват зад каузи, а ние трябва само да забавляваме и да не забелязваме случващото се. Защо!? За мен театърът е място, в което се отразява съвремието с всички свои въпросителни – тежки, неудобни, провокативни. Въпросителни, на които заедно трябва да потърсим отговори. Неслучайно и темите, които засягаме през последната една година са насочени към проблемите на съвременния човек – объркан, уплашен, асоциален, дигитален.
В „М.М.Е., кой пръв започна“ македонският драматург Деян Дуковски, носител на множество европейски награди, предлага актуалната тема за разрушените взаимоотношения между хората, насилието, стигащия до цинизъм вик за помощ на самотния човек, търсещ любов и близост, която зрителите наблюдават през погледа на младите творци в театъра – Николай Йорданов, Никол Трендафилова, Давид Кокончев, Ванина Йорданова, Красимир Ненков, Георги Ножделов, Сезер Сами, Велина Георгиева, София Джустрова.
Различният човек и приемането му от съвременното общество, отчуждението между хората – най-страшната съвременна болест, е темата във „Френският квартал“ на Тенеси Уилямс, реж. Денислав Янев.
Реакцията на публиката към тези спектакли, а така също и на самите актьори в трупата, е показателна за това, доколко обществото е готово да говори открито за тези теми. Трябва ли отново да се скрием зад забавното? Да не виждаме какво се случва около нас и, криейки се, да пропуснем ролята си на ориентир за духовни и морални ценности!
– Споделихте, че театралното изкуство според Вас се е уморило. Опасявам се, че сте права. Умората крещи от много произведения. Как определяте репертоарната си политика ?
– Напълно подкрепям тезата за „дефицита на смисъл”, една от любимите формули на Георги Господинов. Днес сме изправени пред редица дискусионни кризи – морални, политически… И ако те не могат да бъдат разбрани и осъзнати от обществото, това е сериозен проблем.
Избрахме почти непознатото произведение на Тенеси Уилямс „Френският квартал”, което ни предлага тема от съвремието – приемането на различния човек и нашата реакция. Поканихме младия режисьор Николай Йорданов , който постави „М.М.Е., кой започна пръв”, предложихме размисъл на зрителите за разрухата във взаимоотношенията между хората. Според режисьора жанрът, в който е реализирал постановката, е параноя. Смел проект и провокативен спектакъл, подобен за първи път присъства в нашия афиш.
Танцът проби за първи път на старозагорска сцена в комедията „Сън в лятна нощ”, която постави Елена Панайотова, режисьор с международна кариера. Така старозагорският театър отвори врати за един изключително популярен по света жанр, който от близо десетилетие е модерен и в България. „Ние, врабчетата” е с авторска хореография на Стефан Витанов, а „Българският модел” – на проф. Петя Цветкова от НАТФИЗ.
Съвременният театър се ориентира към по-голяма зрелищност, съчетана с мултимедия и танц. Това са силни изразни средства, които хармонизират словото.
Не съм привърженик на крайните оценки, но истината е, че успешните спектакли се правят от сплотен екип съмишленици. Във всяка наша премиера откривам нови предизвикателства и това ми дава сили да продължа. Ценя много възможността да рискувам с не особено лицеприятни теми от нашето съвремие и да търся екзистенциалното в актуалното, в ежедневието ни, тук и сега.
– Кое от чуждия опит, с който сте се запознали, искате да пренесете тук, в Стара Загора ?
– Бих искала да призная с удовлетворение, че през изминалия творчески сезон успяхме да реализираме постановки на европейско ниво. Разбира се, очаквам интересна и смела режисьорска концепция, отдаденост на актьорите, съвременно светоусещане и богатство на изразните средства от визуални, музикални или други жанрове. Необходим е искрен диалог с публиката, повече експерименти, осъвременяване на теми и изразни средства. Трябва да се дава шанс на новото, колкото и да се страхуваме от неизвестността, която ни носи.
– Защо за болезнените теми трябва да се дискутира на сцената ?
– Защо? Защото съм убедена, че изкуството отразява действителността, преувеличава я, надсмива й се, задава въпроси.То може да лекува. Може да насочва хората, може да формира мислене и нагласи. Вярвам, че зрителите имат шанса да разсъждават върху един сюжет, който е част от ежедневието ни, но от нас –хората на изкуството, зависи как ще бъдем възприемани – като играчка или като фактор. Ние можем да провокираме у хората както емпатия, така и толерантност.
– Оптимист ли сте, че ще има сериозни и положителни промени за трупата ?
– Промяната носи в себе си движение, дали ще бъде нагоре или надолу, зависи от нас самите. Ясната визия и мисия дават посоката за развитие. Нека определим на първо място значимостта от култура на местно ниво. Да дадем възможност на творците да разперят криле. Да възпитаме у децата си уважение към изкуството и хората на изкуството. С благодарност към колегите от Старозагорската опера и Кукления театър, които са добър пример, и с които вярвам вървим напред и нагоре. Чувството за нашето споделено движение е особено зареждащо, заедно носим добавена стойност на града ни.
– В края на миналата седмица държавният бюджет за 2023 г. беше приет от парламента, в него за култура са отделени само 0,4 % от БВП. Какъв е Вашият коментар като директор на държавен културен институт ?
– Притеснителен е фактът, че правителството гласува в новия Бюджет ‘23 намаляване на процента за култура от 0,6% на 0,4% . Това показва неглижиращо отношение и неразбиране на значимостта от дейността на културните организации, както и липсващ анализ по отношение на състоянието, в което се намират театри, опери, читалища, музеи, библиотеки. За да даваме резултати като културни институции, за да работим на проектен принцип, трябваше досега да квалифицираме мениджъри, които да могат да работят в тези условия. Нямам притеснение за нашия театър в тази ситуация. Тази година работихме по първия ни спечелен проект от Национален фонд “Култура” и в бъдеще ще продължим да работим по този начин, но има много културни организации в провинцията, които ще срещнат затруднения и са обречени. Трябва да се действа индивидуално.
И все още стоят на дневен ред въпросит е- Какви са критериите и кой ще определя „Културния напредък на държавата“, който ще измерва дейността ни!?
– Театърът, една от културните емблеми на Стара Загора, е в реконструкция, която приключва на 105-годишния юбилей на трупата. Подготвяте ли се за откриването ?
– Много инициативи са в ход. За нас е изключително важно да бъде съхранена историческа памет за един вековен културен институт, една от емблемите на Стара Загора. Основната ни цел е да бъдат открити уникални артефакти, семейни архиви, неизвестни снимки, документи, издания. Пред нас е изключителната възможност да допишем театралната история на България.
Пресцентър на ДТ „Гео Милев”
